Ще сложи ли тя край на купения вот и изборните манипулации
След всяко поредно провеждане на избори у нас се констатират множество нарушения в отчитането на резултатите. Наяве излизат и безброй примери за купуване на гласове и манипулиране на вота. И ялови се оказват всички опити да се сложи край на това безобразие. Почти е сигурно, че и електронното гласуване, ако се въведе, също ще се намерят начини да бъде опорочено и фалшифицирано.
След есенното фиаско на местния вот някои медии припомниха един модифициран вариант на методиката за гласуване, създадена от шведския специалист по изборни технологии Давид Бисмарк. Още през 2010 г. той е публикувал формат на изборна бюлетина, която осигурява достатъчна прозрачност на изборния процес като същевременно съхранява тайната на всеки подаден глас. Неговото предложение е просто и изключително ефективно.
Бюлетината се състои от две части, отделени с вертикална перфорирана линия. В лявата част има списък с имената на кандидатите и/или партиите, а срещу всяко име в дясната част има уникален баркод, който също е отделен с хоризонтални перфорирани линии и може лесно да бъде откъснат. Имената са подредени на случаен принцип, така че списъкът е в различен ред за всяка бюлетина. Имената не са номерирани, като за всеки кандидат могат да бъдат определени десетки баркодове, които не съответстват на никое друго име.
Гласоподавателят получава от избирателната комисия бюлетина.
Когато влезе в „тъмната“ стаичка, той откъсва баркода, който стои срещу предпочетеното от него име, запазва го и накъсва останалата част от бюлетината. Необходимо е да се подчертае, че от момента на напускане на стаичката за гласуване, където е отделен отрязъкът с баркода и е унищожена останалата част от бюлетината, всеки вот е абсолютно таен и никой не може да узнае кой как е гласувал.
Накъсаните парчета се пускат в урна или машина за унищожаване на документи (шредер), след като се излезе от стаичката. Достатъчно е дори само да се раздели лявата част на бюлетината по вертикалната перфорирана линия от дясната и да се откъснат няколко баркода, отнасящи се за непредпочетени имена, след което никой не може да съпостави дясната с лявата част и да разбере чий е баркодът, който е запазен.
Гласуващият подава на секционната комисия избрания баркод, където той бива сканиран, изпратен в централна база данни и същевременно записан на някакъв цифров носител (хард диск, флаш памет, DVD) за последваща сравнителна проверка. От секционната комисия поставят печат на гърба на листчето с баркода и го дават на гласувалия. Поставянето на печат е необходимо, за да се избегне възможността недобросъвестни гласоподаватели да запазят повече баркодове и впоследствие да предявят претенции за неотчитане на техния глас.
В случай че изборите са за партийна листа, даваща възможност за преференции, отделните кандидати се означават с номера, а върху отрязъка с баркода е отпечатана поредица от номера, така че всеки може да отбележи предпочитание за отделен кандидат. Преференциалният вот се сканира заедно с баркода, но отново остава таен, защото никой друг не знае коя е избраната партия.
Както отбелязва Георги Боздуганов от Движение „22 септември“, все пак прогонването на търговците от храма не е въпрос на техническо, а на политическо решение, за което са необходими съответните законодателни промени - въвеждане на образователен и данъчен ценз, задължително гласуване и електорални стимули.
