Полицията търси помощ

Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net

Не съм си го представял! Още като хлапе, когато гледах този филм по „Студио Х“ („Полицията търси помощ“), че и нашата полиция ще стигне дотам. Страх ме беше от сатъра, който мафиотът заби в стената на асансьора, докато отчаяно му бягаха свидетелката и нейният пазач. След години, доста по-късно, разбрах, че името на поредицата изобщо не е такова, а апенинският опит в криминалистиката ще се пренесе услужливо и у нас.
Защото и тук дойде демокрацията.

Млад и глупав бях. Не съм и предполагал, че върхушката на комунистическата партия, след известно време преименувала се на БСП, ще продължи да държи живота ни в ръцете си. Не знам докога.
Докато не избяга и последният свестен гражданин. Или докато най-после тук не останат само тъпи и безпросветни цигани, които раждат своите наследници на 12-годишна възраст и очакват социални придобивки… вече не съм сигурен от кого, при положение че и последният работещ българин ще се е махнал оттук.

Да кажем, че това е злобно и безсмислено. Да предположим, че съм гаден/расист/нечовек/неевропеец/недемократ/ и „подлога на системата“. Но имам приятели полицаи. Единият е транспортен. Той е (беше) професионален войник. С четири мисии за славата на България, откакто стана Новото време. Още преди да влезем в НАТО.
Беше синя каска, още от първите, които отидоха в Камбоджа ей така, за едното вярване, че сме някаква част от Световната демокрация. Доста от колегите му се пръснаха из света, някои от тях направиха пари, други останаха тук.

Като гледам как се справя с живота и отгледа студентка, хич нямам усещането, че „взема”. Че седи и си клати краката, очаквайки онези 20 заплати накуп. Иначе разви нужда от няколко вида хапчета. За глава, за кръвно, за кръст, за... няма значение.
Другият ми приятел не е транспортен. Той пък през последните години доста рядко се вясва вкъщи. Понеже пази. Пази избори. Пази протести. Пази села от престъпност. Пази границата от нелегални имигранти, решили, че могат да го прегазят и да се шляят из Европа, размахвайки хелзинкските си човешки права.
Видях и прочетох някъде как професор Евгени Дайнов е пуснал снимка на протестиращи полицаи. Мрачни, едри мъже, в кожени якета. С коментар „Как ви изглеждат те? Приличат на мутри“.

Наистина харесвах професора. До днес. Мисля, че протестиращите полицаи трябва да приличат на български мъже, облечени в зимни дрехи. Понеже е такъв сезонът. Щях много силно да се притесня, ако се бяха изтупали във вталени сакенца, директно от дефилето в Милано и се бяха намърдали в патъци от кожа на крокодилски коремчета. От по 2000 евро чифта, като ония на Евгени Минчев, нали се сещате. Да бяха завъртели лимбички на челцата или пък да се бяха наплескали с гел а` ла Кристиано Роналдо.
Сред българските полицаи има страшни боклуци. Назначени заради партийна принадлежност, шуро-баджанащина или откровена глупост. Същият процент боклуци има и във всякаква друга държавна организация на Родината. И те назначени заради партийна принадлежност, шуро-баджанащина, подкуп или откровена глупост. Неграмотни, нагли, уверени, че „гърми-вали, заплатата си върви”.

Направени съвсем по образец на оня, социалистическият чиновник, който работеше на гишета, умишлено направени на нивото на кръста. За да може, когато отидете да молите (именно да молите) за нещо, да бъдете силно наведен. Не се заблуждавайте за горепосоченото количество смет и в частния сектор. Но на нивото на отпадъчност у нас ще посветим други редове и друго време.
Защо бюджетът на Вътрешното министерство у нас е толкова огромен, а от него има много малка файда? Хора, на които това им е работата, вече изчислиха, че всъщност от този над милиард лева за заплати отива далеч не толкова голяма част.

Ами останалото? За безумни дейности, отдели и начинания, които, ако останат да съществуват след прословутата реформа (втръснало ми е от тази дума, слушам я по двеста пъти на ден, от 10 ноември 1989 година), трябва да са толкова видоизменени, че (изненада!) да вършат работа.
Това е също толкова вярно, колкото и факта, че ако рапортите за напускане продължават да валят, в системата ще останат само изродите като героя на Деян Донков в „Под прикритие”. И охлювите по пътищата „Сега кво ще правим?”

Никога не съм чувал този въпрос от полицай, който ме е спирал. Но съм виждал как приятел предложи пари на един, за да си затвори очите за наистина маловажно нарушение – пресрочен поради невнимание годишен технически преглед. Онзи се дърпаше, честна дума. Но ги взе.
Събарят ли полицаите правителството? Друсат ли към нови избори? Искам да видя горещите привърженици на тази конспиративна теза, когато окончателно кабинетът на Бойко Борисов (наричаше ги „лъвчета”, дали си спомняте?) клекне на исканията им. И те се приберат по домовете и управленията.

Четохте ли заповедта на министърката им всеки, който вдига глас, да бъде „стриктно проследен и установен”? Щом след тази наглост не изклатиха управляващите до земно ниво, изпитвам силни съмнения за някакъв апокалиптичен сценарий. А че разни корпоративни свине имат интерес да живеем в хаос и страх, е азбучна истина.
Замислено следя истеричния вой по полицаите, които затвориха улици и кръстовища. Заради това, че бранят от самодоволния финансов министър своите социални придобивки, обещани им, когато са влизали в системата, да служат на България.

И се чудя дали и колко от пламтящите от революционен гняв фейсбук мислители ще излязат да направят същото, когато винетката завърти цена от 100 лева. Предложена от същия самодоволен финансов министър. Който презрително произнесе „Не е ли срамно мъж на 50 години да няма спестени 20 000 лева?”
Аз гоня петдесетака, но нямам, признавам си. Познавам доста полицаи, които нямат. Познавам доста българи, които нямат. Вие имате ли? Браво на вас. В такъв случай не завиждайте на тези, които ще вземат ченгетата, когато се пенсионират. Ако се пенсионират.

В категории: Коментари , Горещи новини