Насред есенната жарава, подпалена от падащите жълно-оранжеви листа, в Морската градина на Бургас бродят нестинари.
Автор: Диана Славчева Снимки: Авторът
Необичайно е. Знаем, че те играят по 21 май/3 юни – в деня, в който православната ни църква чества св. св. Константин и Елена. Вярно, има и такива – да ги наречем балкантуристки играчи, които притичват през тлеещите въглени, напалени край някое курортно заведение или пък на селски панаир в Странджанския край.
Но късната есен е твърде неочакван сезон за среща с тази огнена магия. И все пак е възможно, макар и в изложбеното пространство на една от залите на експо център „Флора“ в морския град, където преди дни бе открита изложбата „Нестинарството – българската магия с огнена жарава“, която ще може да бъде разгледана чак до 16 декември.
Уникалните фотоси отпреди половин век, които посрещат посетителите, разкриват тайните на древния обичай, съхранен до ден днешен единствено у нас, и то изключително на територията на мистичната Странджа планина.
Кой ли не се е захласвал по омагьосващия танц на загадъчните нестинари, кършещи снага в ритуалните стъпки с боси нозе върху проблясващите в мрака живи въглени, държейки икона в ръцете си?! Но колцина са тези, на които са известни всички предшестващи тайнства и обреди, които се изпълняват преди да се навлезе в жарта.
Точно това разказват архивните кадри в експозицията, подредена от етнографите на РИМ-Бургас. Именно с проект на бургаския Регионален исторически музей нестинарството бе обявено през 2009 г. за живо културно наследство на ЮНЕСКО.
Автор на изложбата е покойната Цоня Дражева – дългогодишен директор на институцията. За този древен и загадъчен обред тя бе написала: „Там, където Черно море мие топлите хълмове на Странджа планина, и до ден днешен живеят старите обичаи, свързващи магическите ритуали с християнските традиции на местното население.
То продължава да ги практикува със същото преклонение и вяра в божествената сила на слънцето и огъня. Запазени единствено в тази част на България, тези феномени на сакралната култура се определят от изследователите като следи от древното тракийско/българско шаманство“.
В деня на св. св. Константин и Елена, когато се провеждат нестинарските игри, още в ранни зори свещеникът освещава курбаните, наречени на двамата светии. След празничната литургия водачът на шествието, наричан „епитроп”, и икононосците изнасят свещените икони под съпровода на тъпан и гайда.
Празничното шествие се отправя към къщата на главната нестинарка и нейната столнина, както наричат параклиса, където става „обличането“ на иконите в празнични ризи, обшити със сребърни монети и накити. След като са взели благословията на главната нестинарка, всички участници в празника се отправят към свещения кладенец (наричан в Странджанско аязмо) на св. Константин.
Там иконите се оставят да починат на дървеното одърче, където са пазени от главната нестинарка, а после епитропът ги измива със светената вода от аязмото. Всички нестинари се хващат на хоро, което се завърта около извора, а по обед всички се прибират в селото.
В това време на мегдана пред църквата вече е накладена обредната жарава, за която се използват шест коли дърва! Тя се разстила в кръг с диаметър 8-10 м, около който по свечеряване пак се извива хоро.
„Под тежките, насечени звуци на ритуалния тъпан, нестинарите изпадат в особено екстатично състояние и нагазват върху жаравата боси. Подвиквайки силно и отсечено, те пресичат на кръст жаравата и после танцуват няколко минути с иконите в ръце, без да получат обгаряния“ – обяснява в писанията си Цоня Дражева.
Обикновено способността да се играе в огъня се предава по наследство и нестинари стават мъже и жени от едни и същи родове. Най-важна роля в тяхната общност има главната нестинарка, която заема това място в йерархията заради изключителната си религиозна екзалтация и способностите си на медиум. Затова хората я почитат като магически посредник между тях и божествената воля на светците, покровители за плодородието, здравето, войните и съдбата на семейството.
Нестинарският ритуал е най-запазен в странджанското село Българи. Оттам е и една от най-известните нестинарки Баба Злата, влизала в жаравата почти до последните си дни. Тя може да се види и на фотосите в изложбата, подредена в бургаския експо център „Флора“. По време на експозицията се прожектира и късометражен филм на БНТ, посветен на легендарната „огнена“ танцьорка, заснет преди 50 години.
Представени са и образци на женски народни носии на различни етнографски групи от Бургаски регион.
