Той е мощен природен антиоксидант, неутрализиращ свободните радикали в организма
Нарът е сред най-известните в историята плодове. По данни от археологията той е култивиран преди повече от 6500 години в Междуречието – земите, разположени между величествените реки Тигър и Ефрат. След това първоначално се е разпространил в Кавказ и Индия, а оттам и в Европа. Смята се, че вирее при по-топъл климат, но опитите да се отглежда у нас също са успешни в по-южните райони на страната.
Арабите го имали за лек срещу много болести, а в Китай се е смятало, че употребата му гарантира дълголетие. Бащата на медицината Хипократ използвал сок от нар за лечение на безплодие (поради наличните в него фитоестрогени, открити при съвременния анализ на химичния му състав), а Авицена го препоръчвал като антибактериално средство.
Химичният му състав включва захари под формата на монозахариди (8 - 19%), органични киселини, вкл. лимонена, винена, ябълчена, оксалова, борна, янтарна, минералните вещества манган, фосфор, магнезий, калций, алуминий, силиций, хром, никел, мед, витамините А, В1, В2, В6, В12, С, Е, Р, фолиева киселина, също така флавоноиди, белтъци, багрилни и дъбилни вещества, целулоза, азотни вещества, нишесте.
Най-ценното качество на нара е това, че е изключително мощен антиоксидант – 3 пъти по-силен от зеления чай и червеното вино. Както е известно, основното свойство на това вещество е неутрализирането на свободните радикали, образуващи токсични съединения в организма, способни да предизвикат редица тежки заболявания.
Плодът е чудесен помощник в борбата с болестите на сърцето и кръвоносната система. Антиоксидантите в него помагат и за изчистване на холестеролните плаки и предотвратяват развитието на атеросклероза.
Голямото количество полифеноли в нара забавя развитието на болестта на Алцхаймер.
Сокът от плода съдържа 15 аминокиселини, половината от които се намират единствено в месните продукти. Поради това той се явява незаменим продукт за пълноценното хранене на вегетарианците.
Но с това не се изчерпва полезността на тези аминокиселини. От тях, след попадането им в кръвта, клетките в организма синтезират белтък. Той от своя страна се явява строителния материал, от който се създават нови здрави и млади клетки. Участва и в регулирането на хормоналните процеси, обмяната на веществата, стои в основата на защитните сили на организма.
Природните аминокиселини активно се борят с патологично изменените клетки, неутрализират редица негативни процеси в организма.
Употребата на сок от нар предотвратява образуването на тумори. Той се препоръчва на хора, засегнати от радиационно облъчване и е перфектното лечебно средство при скорбут, атеросклероза, пикочнокиселинна диатеза, главоболие, стомашно-чревни разстройства, вкл. диария.
Редовният му прием снижава артериалното налягане при хипертониците. Въздейства също така добре при простудни и респираторни заболявания, смъква високата температура, явява се мощно противовъзпалително средство. Препоръчва се също така при бронхиална астма, анемия и малария.
Сокът от нар е полезен за диабетиците – приемането на 60 капки от него 4 пъти на ден преди храна съществено снижава нивото на захарта в кръвта.
Горчивата на вкус кора на плода се смята за отлично противодействащо средство при разстройство – 5 г от кората се заливат с половин чаша вряла вода, оставя се да престои 20 мин., след което се прецежда. Взема се по 1/2 - 1 ч.л. 3-4 пъти на ден.
Подобна настойка унищожава глисти. 40-50 г наситнена кора от нар се оставя да престои 6 часа в 400 мл студена вода. След това се оставя да ври на слаб огън, докато остане половината от първоначалната течност. Изстиналата отвара се прецежда и се изпива в течение на 1 час на малки порции. Препоръчва се след това да се вземе разхлабително, а после да се направи и клизма.
Отвара от кората е полезна при възпаление на бъбреците, черния дроб, ставите, ушите и очите. Изсушена, претрита на прах и леко запържена с олио или зехтин, тя е отлично средство при изгаряния.
Друг популярен метод за същото е използването на сок от нар. Той се разрежда с вода, навлажнява се изгорената част, а след това засегнатата област се поръсва с прах от сух околоплодник на нара. Раната скоро хваща кора, под която бързо се образува нова кожа.
Изсушените зърна на плода, добавени в чая, снемат нервното напрежение при стрес, избавят от безсънието.
Предупреждения Както всяко лечебно средство и употребата на нара в суров вид, като сок или под формата на настойка или отвара има своите противопоказания.
Сокът е категорично противопоказен при язва на стомаха и гастрит с повишена киселинност на стомашния сок. При тези показания може да се пие само разреден с вода на малки порции, като се следи дали не дразни храносмилателния тракт.
Не се препоръчва да се дава на деца до 1 година.
Сокът може да разяде зъбния емайл, поради това трябва след употребата му да се изчистват добре зъбите (само с хладка вода и четка) или да се пие разреден.
Противопоказен е за прием при наличието на хемороиди.
С особено внимание трябва да се приема отвара или настойка от кората на плода, тъй като тя съдържа токсични вещества, които при предозиране повишават артериалното налягане, предизвикват виене на свят, усещане за слабост, влошаване на зрението, треска и стомашни проблеми. При наличието на такива симптоми трябва веднага да се потърси лекарска помощ.
