Новите цени на винетките - класически пример за популизъм

Всички сме свидетели на това в каква еуфория изпадат управниците ни, като ходят да режат лентички, но никой не обяснява кой плаща за строежа на тези пътища, за поддръжката им, за маркировка, за зимно почистване.
Редно е, когато Бойко Борисов открива поредния нов участък от дадена магистрала или друг път, да започва с думите: „Уважаеми съграждани, изграждането на това съоръжение струваше Х лв., финансирането бе осигурено от бюджета (от еврофондове или от заем), а поддръжката му ще ни струва като данъкоплатци толкова и толкова лв. през следващите 30 години.“

Обществото ни въобще не знае, че за пътищата не се правят амортизационни отчисления, за разлика например от жп мрежата, защото железницата очевидно не се смята за стратегическа инфраструктура.
Също както не е наясно, че всички тези разходи са включени (интернализирани) в сметката на железницата и затова тя е на такава „загуба“.
Според анализ на Световната банка, оповестен наскоро, за да заприличат пътищата ни на европейските, са ни нужни не по-малко от 30 млрд. лева. А само нормалната им годишна поддръжка струва над 1,2 млрд. лв.

Сега се предлага през 2016 г. годишната винетка за леките автомобили да скочи от половин до повече от два пъти спрямо сегашния й размер. При близо 3 млн. такива превозни средства сега хазната събира около 200 млн. лева. Още толкова вероятно се набират от българските камиони и от транзитно преминаващите през страната автомобили с всякакъв тонаж.
С предлаганото повишение, което ще засегне най-вероятно не само леките коли, но и всички моторни превозни средства, в най-добрия случай ще се съберат не повече от 600 до 800 млн. лева (в зависимост от увеличението на винетните такси).

Които очевидно няма да са достатъчни дори само за годишната поддръжка на републиканската пътна мрежа, камо ли за трайната поправка на множеството второкласни участъци, по които хората буквално разбиват колите си.
Ние смятаме, че това неадекватно, премълчаващо истинския мащаб на проблемите и търсещо само популистки решения управление довежда целия транспортен сектор до предкризисно състояние. Спешна е необходимостта всичко да бъде поставено на ясна и прозрачна за обществото основа.

Въпросът е в следното – или за всички инфраструктури, включително пътища, летища, железница и пристанища, да се начисляват амортизации (както е в някои страни по света), или никъде това да не се прави, както е другаде.
Простичкият смисъл на това е равнопоставеност, конкуренция и едновременно с това добра съвместимост между отделните видове транспорт, които да водят до растеж, а не към стагнация!

У нас обаче отдавна липсва каквато и да е грижа за развитието на обществения транспорт, който непрекъснато запада. Защото не само БДЖ „Пътнически превози“ отбелязва намаляване броя на пътниците си, но и частните автобусни компании.
За развитието, включително и в качествено отношение, на обществения транспорт пари никога не се намират, докато за магистрали и показни пътни възли се теглят нови и нови заеми. И сигурно управляващите си мислят, че ако въобще закрием железницата си, ще стане още по-хубаво. Защото тогава всички ще се качат на автобуси, на таксита и на собствените си леки автомобили и така приходът от винетни такси ще нарасне още повече.

И накрая, но съвсем не на последно място, едва ли е правилно някой, който изминава по 5000 - 10 000 км на година, и този, който навърта 10 или 20 пъти повече, да плащат еднаква пътна такса? Това във всички случаи е един от въпросите, на които тепърва трябва да се търси справедливо решение.
Подходите в тази посока не са еднакви в различните страни в Европа – ниски винетки за индивидуалния потребител и високи толтакси за тировете  са установени в Швейцария, Австрия, Унгария и Германия (в последната няма пътна такса за леките коли), по-ниска цена за преминаване по магистралите в Гърция, Франция, Испания, Сърбия.

Изборът на конкретния подход навсякъде се определя от това какви са националните приоритети, доколко е развит общественият транспорт, дали и в каква степен инфраструктурите (летища, пристанища, железници, пътища) служат на гражданина на страната или по-скоро се търси максимизиране на прихода от движението по пътищата и удачното използване на географско положение.
За съжаление у нас единственото, което чуваме, са полуистини или откровени лъжи и манипулации. В крайна сметка вярваме, че обществото и управниците ще узреем, за да стигнем до провеждането на истински разговор по темата, за който ние апелираме от поне три години!

В категории: Горещи новини , Трибуна