Платената любов към Високата порта ще ни струва скъпо

Автор: Стефан Солаков

Вестник „Уолстрийт джърнъл“ съобщи в края на миналата седмица, че лидерите на ЕС са се споразумели да предоставят 3 млрд. евро на Турция в рамките на две години в замяна на помощта, която може да окаже Анкара при задържането на огромния прилив от мигранти, атакуващи Стария континент.
ЕС ще участва в тази „далавера“ с 500 млн. евро, а останалите ще бъдат платени от правителствата на страните членки, съобразно с мащаба на техните икономики. На срещата на върха в Малта станало ясно също така, че част от парите за Турция могат да бъдат взети от резерва с неизползваните средства по различните програми на ЕС, възлизащ към този момент на близо 2,3 млрд. евро.

Експерти са пресметнали, че според предложената схема за финансиране на Анкара България трябва да плати 7 346 182 евро. Сумата е изчислена на базата на брутния национален приход, от който зависят и нашите вноски за членството в Евросъюза.
Ако това предложение на Брюксел бъде прието, внезапно бликналата любов на Бойко Борисов към Високата порта и нейния ключар Ахмет Давутоглу ще струва на българските данъкоплатци около 15 млн. лева, от които ще бъдат лишени многобройните групи от недоволни сънародници, напразно протестиращи за подобряване на жизнения им стандарт.

Освен че ще ни съдерат поредната финансова кожа, чиновниците в Брюксел и в други партньорски столици се опитват да ни унизят допълнително, обвинявайки ни в прояви на жестокост по отношение на нахлуващите тълпи на наша територия.
Разни неправителствени организации на Запад все по-често публикуват „доклади“, осъждащи българската полиция като банда рекетьори и побойници, отнасящи се жестоко към пристигащите имигранти.
Хем ни псуват, хем ни прибират парите – тази политика на „големите началници“ още веднъж доказва, че сме приети в общия европейски дом като нежелани, но необходими слуги на розовобузестите нови господари.

Що се отнася до натрапващия се мазохизъм на нашите управляващи, примиращи от удоволствие, когато Жан Клод Юнкер и останалата европейска върхушка ги галят по квадратните им главички, те трябва да са наясно, че получаването на поредните трохи от фондовете за развитие на бродяги като наша милост става все по-проблемно.
Ако ударят програмите, на които Бойко Борисов и компания толкова разчитат, любовта ни към Турция и лукавия Давутоглу допълнително ще поскъпне и ще ни превърне в най-загубените ухажори на съседските политически гювендии и на техните цариградски бардаци.

Спомнете си само с каква необяснима страст нашият министър-председател размахваше писмото на Давутоглу и се кълнеше, че ще преобърне планини, но ще убеди чиновниците в Брюксел да отпуснат милиарди на Турция, за да защити тя европейските граници от нахлуващите бежанци.
Едва ли бате Бойко, известна скръндза, когато се отнася за доходите на българите, е предполагал, че платената любов с анадолските авери ще му излезе през носа и ще го направи за резил не само у нас, но и в цяла Европа.

Чуйте само неговия колега Виктор Орбан, премиер на Унгария и един от непреклонните борци срещу постоянния рекет на Брюксел спрямо по-бедните роднини в ЕС.
В Малта достолепният унгарец предложи милиардите, отсъждани като помощ за Турция, да бъдат насочени към укрепване на границите на България и
Гърция – държавите, изправени непосредствено срещу имигрантския потоп, заливащ Европа.

И вместо да го подкрепят, нашите пишман дипломати плюс управляващите ни брюкселски марионетки мълчаха като глухонеми лакеи, уплашени да не ги причислят към независимите и несъгласни с пладнешкия обир бойци за европейско равенство.
Освен Унгария и Полша, и Чехия, и Словакия, и дори по-малките и бедни членки на Евросъюза се държаха много по-мъжки от нашата почти невидима делегация в Малта, която толкова се беше снишила, за да не я забележат и да й поискат мнението, че дори не бе поканена за общата снимка в края на срещата.

Без да каже „гък“ по въпроса за грешните пари, които ще трябва да броим на Анкара, на нашия любим ръководител другаря Борисов не му остава нищо друго освен да подпише чек за 15 млн. лева и лично да го занесе на своя приятел Давутоглу.
Чета репортаж на вестник „24 часа“ от миналата седмица, в който се описва посещението в Одрин на нашата посланичка в Анкара Надежда Нейнски. Типично в стила на вестникарския реверанс от тоталитарното време, се описва „радушния“ прием на одринския валия, оказан на бившата първа дама на българската дипломация.

Господин Дурсун Али Шахин уверил „хубавото Наде“, запомнена у нас единствено с призива „да нахраним журналистите“, че по българо-турската граница всичко е наред и че местните власти стабилно контролират прииждащите бежанци.
На госпожа посланичката бил показан пограничен лагер, в който били настанени няколкостотин бежанци от Афганистан. Въпреки претенциите й, че е опитен дипломат, Надежда Нейнски изобщо не се сетила да попита къде са, аджеба, бежанците от Сирия, за които толкова се говори и пише в последно време.
И защо само афганистанци са дислоцирани на нашата граница?

А колкото до стабилния контрол, беше достатъчно нашият амбасадор да се обади по телефона на госпожа вътрешния министър Бъчварова, за да научи печалната новина относно липсата на каквито и да е мерки от турска страна за възпиране на авганските тълпи, преминаващи денонощно през „зелената“ граница с България.
Странджа планина се е превърнала в огромен център за концентрация на чужди нашественици и за тяхното по-нататъшно насочване към различни краища на Европа. И то с активното участие на турски каналджии, чувстващи се като у дома си на наша територия.

Ударът е двоен, а дори и троен! Турците смъкват от бежанците милиони евро, за да ги изхвърлят на българска територия, нашето правителство се кани да плати на Анкара за „услугата“ 15 млн. лева, а на всичко отгоре турските медии разпространяват внушения и обиди по наш адрес във връзка с плахите опити да се държим по-твърдо към ордите от навлеци, събирани от властите в Одрин и транспортирани на наши разноски към крайната им цел – сърцето на „стара Европа“.
Почти никой днес не си дава сметка какво ще стане, когато госпожа Меркел и останалите храбри „гостоприемници“ щракнат резето и започнат да ни връщат ненужните им несретници.

Тогава вече ще преоткрием злобата и яростта на отхвърлените пилигрими, принудени да се върнат в омразната им България.
Именно тогава събитията във Франция могат да ни се сторят като празнични фойерверки, а прословутата ни национална сигурност, за която толкова много се грижат родните политически профани, окончателно да „отиде на кино“ пред тълпите озверели мюсюлмани, завръщащи се преждевременно от европейския им гурбет.

Като отговорна и патриотична медия, ние, журналистите от вестник „Десант“ и телевизия СКАТ, предупреждаваме българското правителство и неговия предводител Бойко Борисов незабавно да преосмислят и променят политиката на София спрямо съседна Турция и европейските държави, все още смятащи, че мирът в Близкия изток зависи от благоразположението на Анкара.
Защото анадолските фюрери са една от главните причини за хаоса в този регион, а търсенето на решение с тяхното активно участие е убедително доказателство за геополитическата слепота, обхванала българските управници.

Нека се поучим от поведението на Унгария, Полша, Чехия и останалите несъгласни с Брюксел наши партньори в ЕС. Само достойното поведение на София в общия европейски дом ще запази авторитета на нашата страна пред останалите нации в Стария континент и ще засили самоуважението и вярата на българския народ, че е ръководен от политически лидери, милеещи за националните интереси на Отечеството.

В категории: Коментари , Горещи новини