Извън пространството и времето: Родни политици легнаха в краката на Давутоглу

Автор: Десант

Кой не знае Ахмет Давутоглу, кой не е чувал за него? Сегашният премиер и бивш министър на външните работи на Турция е може би най-известният „ястреб на неоосманистката политика“ на съседите. Бившият университетски преподавател е идеолог, стратег и движеща сила на политиката за възраждане на някогашната турска империя и превръщането на Анкара в глобална сила, в лидер на ислямския свят.
Към днешна дата Давутоглу е турският политик, издал лично заповедта за свалянето на руския самолет Су-24 по границата със Сирия.

Ако се върнем само няколко месеца назад, Давутоглу е политикът, заявил публично: „Ще възстановим реда и справедливостта на Османската империя“.
И ако Адолф Хитлер е известен с книгата си „Моята борба”, Ахмет Давутоглу има своята „Стратегическа дълбочина: Мястото на Турция в международните отношения“.
В издадената през 2001 г. книга Давутоглу дефинира Турция като държава, която не изучава историята, а я пише - нация, която не е в периферията на Запада, а в центъра на ислямската цивилизация.

„Книгата звучи като пророчество за бъдещето на Турция. Давутоглу в нея се самоопределя като велик теоретик начело на страната, докато тя навигира из "реката на историята". Той и неговата страна няма да бъдат пешки в световната политика, а играчите, които местят фигурите на шахматната дъска”, пише Белул Йозкан в статия, излязла в New York Times.
Във всичко казано дотук няма нищо ново. Новината е, че през седмицата в БАН беше представен българският превод на „Стратегическа дълбочина“. 

Председателят на академията Стефан Воденичаров лично промотира книгата, като отбеляза дълбочината на разработката на Давутоглу.
На свой ред ние се чувстваме задължени да припомним гафа, който сътвори Воденичаров с посещението на така нар. Вселенски патриарх Вартоломей у нас и награждаването му с орден „Стара планина” – всичко това замислено като пиар на кандидатурата на Воденичаров за президент на България.

Новата му изцепка с организирането на тази литературна „премиера” безспорно надгражда образа на академика като производител на политически гафове от най-голяма величина. Пази Боже от такъв президент!
Но със сигурност новопокръстеният в политиката председател на БАН се е харесал на присъстващия на представянето посланик на Турция у нас Сюлейман Гьокче. Който подчерта, че книгата на Давутоглу съдържа философията за формиране на отношенията на Турция с нейните съседи.

Това вече е повод да посъветваме родните пишман-политици навреме да се ориентират за кого бие камбаната – вкл. в светлината на кризата в отношенията между Русия и Турция.
И като заговорихме за политически гафове, да не забравяме носителя на „жълтата фланелка” проф. Тодор Танев, за когото вече сме имали повод да казваме, че не е необходимо да сте луд, за да се държите по този начин като министър на образованието, но все пак помага. Естествено с дължимата благодарност към Кърт Вонегът…
Със сигурност посланик Гьокче, Стефан Воденичаров, Лютви Местан, Симеон Сакскобургготски и другите присъстващи на представянето на книгата на Давутоглу са били впечатлени от изказването – какво ти изказване, цяла академична лекция – на Тодор Танев.

Българският министър направи анализ на целта на автора и я определи като архитектура на бъдещето. За по-голяма образност Танев използва и фразата „Само народ, който не е наметнат с бял чаршаф и не е тръгнал към Бакърена фабрика (там се намират едни от гробищата на София), може да следва стратегията“.
След което скромно допълни, че е карал свои студенти от турски произход да му превеждат отделни части от първото издание на книгата на Ахмет Давутоглу.

Ашколсун, министър Танев! Аферим и на академик Воденичаров!! Машала на всичките наши нео-еничари, пишман-политици и откровени ибрикчии за прокарването на поредната магистрала за навлизане на турското влияние и мегаломански амбиции у нас.
Всъщност, може би има начин да се отблагодарим на споменатите сподвижници на Ахмед Давутоглу. Например с еднопосочен билет за Анкара…


В категории: Горещи новини