От 10 години Български дарителски форум връчва „по абонамент“ награди за благотворителност на вредни за страната ни компании
Автор: Диана Славчева slavcheva@desant.net
Миналата седмица бяха раздадени десетите юбилейни награди за най-голям корпоративен дарител. Призовете се връчват на базата на направените от номинираните компании през изминалата година инвестиции, като седемчленно жури подрежда класацията според качествата на техните програми.
В конкурса за 2015 г. бяха включени 45 кандидатури в 8 категории. И какво се оказа – че най-значимите „благодетели“ на страната ни са тези, които мърсят природата ни, тровят населението и разбойнически го ограбват. Така например в категорията „Най-голям обем финансови дарения" победител стана „Дънди прешъс металс“, която ровичка за злато в Челопеч и Крумовград, застрашавайки околната среда и здравето на местните жители. Да не говорим, че ощетява държавата със златодобива, който осъществява за жълти стотинки, а печели милиони от него. Но пък са дарили 1,39 милиона лева!
Туй хубаво! Ама се пита в задачката – за какво. Нека да видим. В края на август т.г. „Дънди прешъс металс Челопеч“ е подарил нови спорни екипи на отбора по тенис на маса от СК „Ст. Николов“ в Златица, а по същото време на 2014 г. дарението, което компанията прави на същия тим, се изразява в... тенис робот, който изстрелва пинг-понг топчета!
Колкото и да се ровехме из прессъобщенията, така и не открихме друго благодетелно деяние, сторено на наша територия от канадската фирма.
Освен че традиционно организира и бенефис под наслов „Отбор на надеждата“ на футболния национален екип, който представя страната ни на... световното първенство за бездомни хора (?!). Иначе пиарите на „Дънди“ проглушават ефира как канадците за едно десетилетие са направили инвестиции за над 13 милиона лева „под формата на дарения към общини, културни, образователни и спортни организации“ и „съдействат за развитието на капацитет и възможности за привличане на нови бизнеси в региона”. Какви точно, не е ясно.
И дали тази евентуална щедрост е достатъчна индулгенция за щетите, които компанията нанася на милото ни отечество и които родните властимащи традиционно замитат под килима, така че да не станат достояние на обществото.
Публична тайна е, че когато се подаде сигнал за замърсяване от страна на дъндитата, проверките се правят, когато мръсотията се разнесе и от нея не остане и следа, така че накрая да се констатира, че няма никакви вредни деяния от тяхната дейност върху въздух, почва и вода.
Както преди време разкриха някои медии, протоколите от проверките се пишат по указанията на специалния пратеник на Министерството на околната среда и водите Николай Кенанов, чиято съпруга издава списанието за екология, бизнес и туризъм „Екология 21“, издържано от въпросната „Дънди прешъс“.
Още през 2012 г. в „Десант“ писахме за перманентните замърсявания с тежките метали, изхвърляни от производствата на канадската фирма, на река Тополница, образуваща се близо до Копривщица от сливането на няколко други реки, която захранва най-големия язовир в Средногорието. Така години наред въпросните отрови буквално „изтичат“ към половин България, понесени от мъртвите води на местните потоци, в които се заустват наситените с опасни тежки метали отпадъци. Вливайки се в река Тополница, те попадат в построения по нейното поречие едноименен язовир, който напоява почти цялото Пазарджишко поле.
След като пропътуват около 80 км до неговата „чаша“, те достигат и до река Марица, забърквайки смъртоносен коктейл от арсен, кадмий и олово – в пъти над допустимите граници, който се разрежда в нейните води. Впоследствие това замърсяване се превръща в трансгранично, стигайки и до територията на съседните Гърция и Турция.
Пример за угодническото държание на родните властимащи, които са готови за тридесет сребърника да продадат България и всичките й богатства на подхвърлящите им милостиня чужденци, е затрупването през 2012 г. на бликнал извор с бистра живителна вода в подножието на Ада тепе, където канадците взеха концесия за разработването на богатите златни залежи.
Той набързо бе затапен, без дори да се изследва водата му, за която хора от близките селища предполагат с голяма доза увереност, че е била минерална, тъй като земните пластове в района са с много богат на минерали геоложки състав.
Апропо, подгласник на „Дънди“ в категорията „Най-голям обем финансови дарения“ са едни други зловредни за страната ни чужди инвеститори, с които канадците заедно дружно тровят българската природа през река Тополница – медодобивната компания „Аурубис България“.
С отличие за „Най-голям обем нефинансови дарения“ от тазгодишната церемония, в която дейно участие взе и българският президент Росен Плевнелиев, си тръгна и „Данон Сердика“, изхарчили с благотворителна цел „внушителната сума“ от 175 019 лева за стоки и храни. Всъщност франсетата нищо не са харчили, защото практиката им е просто да предоставят безвъзмездно свои продукти „в подкрепа на различни организации и проекти“. Дори не си правят труда да ходят до детски домове, социални кухни и пр. Те дават откъсналото се от сърцето им количество от асортимента си на Хранителната банка при Съюза на слепите в България, която го разпределя на нуждаещите се. През юни 2013 г. например софийската регионална структура на организацията е раздала по 6 броя айрян „Данон“ на включени в специален списък свои членове.
На цял свят е известно, че „Данон“ забърква своите млека от сухо мляко, модифицирано нишесте и прочее гнусотии без ни едно живо бацилче от Лактобацилус булгарикус. А както всички знаем, лечебните си свойства и приносът си към дълголетието киселото мляко – и най-вече българското – дължи именно на милиардите живи лактобацили! Само че маститата корпорация произвежда продукцията си задължително включвайки процес на пастьоризиране, при което всички микроорганизми, използвани при закваската, умират до крак!
С две думи, не е ясно какви точно са големите заслуги на данонци за дарителството у нас, но е сигурно, че твърде благотворително с киселите си млека най-малкото с нищо не допринасят за доброто здраве на българите.
Сред призьорите на тазгодишните награди за корпоративни дарители се нарежда и „Мобилтел“, които минават за най-некоректния мобилен оператор с множеството случаи на надписани сметки и прочее нарушения на добрата бизнес практика. За грабежите на клиентите и превръщането им в заложници дори не си струва да даваме примери.
Наградата „Най-добра дарителска програма на малко и средно предприятие“ пък печели „Самсунг електроникс“ със своята национална менторска програма Trends of tomorrow (TOT). Зад гръмкото й тиражирано на английски език заглавие се крие някаква стажантска програма, благодарение на която избрани броени ученици от последните гимназиални класове могат „да видят отблизо как работи бизнесът“ (?!).
Всъщност това си е една чиста проба пиар акция на световния технологичен гигант, тъй като по време на презентациите на въпросната менторска програма, която би трябвало да помогне на зрелостниците да си изберат бъдещата професия, щедро се раздават мобилни телефони и таблети, естествено с марката „Самсунг“.
Кои са носителите на тазгодишните награди за корпоративна благотворителност бе нашироко оповестено в медиите и дори в сайта на Президентството – все пак държавният ни глава за четвърта поредна година бе домакин на церемонията по връчването на призовете и не пропусна да дръпне прочувствена реч за това, че „дарителството е ценност, която трябва да възпитаваме в младите от най-ранна детска възраст“.
Но нито едно средство за масово осведомяване не обърна внимание на нещо твърде любопитно и нечитаво в тези отличия. Справка назад в годините показва, че те сякаш се дават... по абонамент.
Като под индиго първото място за най-големи дарения ежегодно печели „Дънди прешъс“, най-мащабен „нефинансов“ благотворител е „Данон“, традиционно наградата за „най-голям принос чрез доброволен труд на служителите“ отива при Мтел и т.н
И на всичко отгоре, организацията, която раздава призовете – Български дарителски форум (БДФ), има наглостта да се оплаква, че в пресата и ефира не се шуми много около имената на големите „благодетели“ на родината ни.
„Защо все още медиите премълчават имената на дарителите“ – на този въпрос е търсен отговор на нарочна дискусия, устроена от БДФ на 11 ноември. Във форума, както разбираме от съобщение в сайта на организацията, са взели участие „представители на СЕМ, Българска асоциация на пиар агенциите, юристи от медии, компании и фондации, които даряват, журналисти и сдружения на отговорни бизнеси в България“.
От Български дарителски форум се възмущават, че частните дарители, компании и фондации остават тема табу в българските медии, макар че те били инвестирали огромен „финансов и нефинансов ресурс в значими проекти и инициативи“.
Ами нека не се чудят защо – при положение че награждават все едни и същи компании, печелещи милиони върху голия гръб на редовите българи, а призовете се дават за дарени роботи, изстрелващи пинг-понг топчета, какво друго да очакват?! Бурни аплодисменти?! Целуване на ръце?! Издигане на паметници неръкотворни?!
Като предани християни българите знаят, че истинската благотворителност не търси светска похвала и слава. Тя е акт, много съкровен и твърде личен. И както е речено в първата библейска книга от Новия завет – Евангелието от Матей – „Когато даваш милостиня, нека лявата ръка не знае какво прави дясната”. Камо ли пък да го тръбиш по медиите и да чакаш за това някаква съмнителна награда.
