Има ли хляб в стратегията „Република на младостта-2”

Автор: Борислав Михайлов

Аналогията с провалилата се и вече забравена програма за заселване и икономическо съживяване на региона на Странджа-Сакар „Република на младостта”, спусната с решение на Политбюро на ЦК на БКП през 1982 г., не е случайна. Правят я авторите на разработката „Целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа – Сакар, пограничните,  планинските и полупланинските слабо развити райони” и има защо.
Сравнението е неизбежно не само защото отново става дума за Странджа – Сакар, а и поради причините за поредния опит да се реанимират – защото са в икономическа, социална и демографска кома – най-изостаналите и заплашени от обезлюдяване региони на България.

Разликата е в мащабите. Вече не говорим само за Странджа – Сакар с нейните едва 5 общини, а буквално за половин България, т.е. за 148 общини, разположени на 53,7% от територията на страната, където живее 29,2% от населението й.
Диагнозата за тази половина от България гласи: слабо развита икономика, драстично намаляване на броя на населението, ниско ниво на заетост и доходи, обезлюдяване и задълбочаващи се демографски проблеми. И още: постигнатият в тези региони икономически напредък след приемането ни в ЕС е силно ограничен.

Очевидна е причината, поради която Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е обявило обществена поръчка за изработването на  „Целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа – Сакар, пограничните,  планинските и полупланинските слабо развити райони”.
Търгът е спечелен от “Национален център за териториално развитие” ЕАД, а резултатът е споменатата проектопрограма с впечатляващия обем от 277 страници в нейната І част, качена за обществено обсъждане на сайта на МРРБ.

Би било добре, ако въпреки големия обем на разработката, тя успее да привлече вниманието на кметските екипи в тези 148 общини (техни проекти са заложени за изпълнение със средства по оперативните програми), на хора от академичната общност, работещи в сферите на икономиката и демографското развитие, на неправителствените организации (НПО), а също така и на синдикатите и работодателските и бизнес сдружения – както заради целите на програмата, така и защото осъществяването й е свързано с усвояването на повече от 6 млрд. лева.

Общоизвестна истина е, че у нас обществените консултации и обсъждания страдат от формализъм и обикновено са вместени в непомерно кратки срокове. А липсва и чуваемост между „публиката” и властта – изпълнителна и законодателна – но това не може да продължава вечно, защото опорочава самата демокрация в нейната същност.
В случая повече от всякога е нужен обществено-политически консилиум, което означава, че политическите партии също трябва да се включат в обсъждането. При това сега, а не когато програмата влезе като законодателни инициативи в Народното събрание, тъй като тогава сработват и надделяват чисто партийни рефлекси и интереси.

Жилища, стипендии, пътища…

За онези, които предпочитат информацията да е сдъвкана и нарязана на хапки, вероятно трябва да се каже, че държавата (отново) възнамерява да дава жилища и стипендии на хората, които останат или отидат в тези изостанали и бедни региони. Всъщност и акцентът пак е върху аграрния сектор. Обещават се облекчени данъчни ставки за фирмите, които откриват нови работни места в слабо населени райони.

Предвидени са и редица облекчения - стимули в образователната сфера, финансови бонуси (освобождаване от данъци, акцизи, такси и т.н.), натурални субсидии - 50% от стойността на столовото хранене, безплатни детски ясли и градини, безплатна закуска и обяд в училищата, насочване на европейски средства за подобряване на инфраструктурата, вкл. за водоснабдяване, канализация, строеж на пречиствателни станции.

Ще се работи с два основни инструмента:  публични инвестиции в инфраструктура и стимули за  частния  бизнес.  По  същество,  публичните  инвестиции  ще  бъдат  пакети  от  проекти  с регионално  и  национално  значение,  създаващи  косвени  предпоставки  за  съживяване  на икономиката и осезателно увеличаване на заетостта. Основният източник за финансиране на тези  проекти  ще  бъдат  донорските фондове  на  ЕС  чрез  оперативните  програми.

На практика в проекта има четири отделни целенасочени инвестиционна програми (ЦИП) съответно за развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа – Сакар, пограничните,  планинските и полупланинските слабо развити райони.
Първоначално е било предвидено тези ЦИП да са пет, но след това е решено програмата за пограничните райони да бъде обединена с разработката за подпомагане на планинските и полупланинските слабо развити райони.

Защо се провалиха досегашните програми?

Отговорът е много прост и логичен – заради липсата на пари. Неслучайно авторите на проекта акцентират върху този факт, защото когато нещо се е случвало един – два – три пъти, налице е тенденция, а не прецедент.
В българската практика има поредица от опити за стимулиране развитието на слабо развитите периферни райони, пише в документа. Изреждат се вече споменатото решение на Политбюро и съответното постановление на МС за „Република на младостта”, имащо скромната цел да се създадат 4000 нови работни места.
Проектът приключва през бедната и кризисна 1990 година, но и до днес се отчита като най-успешната  целенасочена  програма,  защото  интегрира  икономически,  финансови  и социални мерки.

През 2003 г. тръгва Програмата за развитие на алтернативно земеделие в Родопите, обхващаща  41 общини в областите Благоевград, Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково.  Тя цели повишаване на  заетостта  и повишаване на доходите.  За реализирането й са предвидени 10 млн. лв. и се е очаквало да се разкрият около 6000 работни  места. 
Програмата  остава  нереализирана поради  липса на средства,  но  научно  обоснованите  предложения  за  алтернативни  производства могат да се използват и днес.

Има и втора програма за подпомагане на района на Странджа – Сакар за периода от 2005 до 2013 г. Тя е резултат на споразумение  между  МЗП  и  ПРООН. Сред стратегическите цели на програмата са „стимулиране развитието  на  ефективно  и  модернизирано  земеделско  производство,  повишаване  на инвестиционната атрактивност на района, повишаване качеството на живот на населението“.
Програмата  не се реализирана  поради  неосигуряване  на необходимите финансови ресурси.

Само да не беше обезлюдяването

Пет от шестте района, на които е разделена България, попадат сред най-бедните в Европейския съюз. Изключение прави само Югозападният регион, в който е столицата София.
Нека поговорим за Северозападния район,  където хората – с извинение – са на свършване. В края на 2014 г. тук живеят 797 142 души. Голяма част от района е слабо населена и с характер на обезлюдена територия. В 112 населени места живеят по-малко от 100 човека. В 43 от тях обитателите са под 50 души, а в 11 населени места – до 10 човека.

В периода 2004 – 2014 г. населението е намаляло със 177 хил. души или с 18,2%. През периода 2007-2014 г. районът намалява с около 13 000 души всяка година, с изключение на 2010-2011 г., когато населението на Северозападен район  е намаляло с около 50 000 души.  Това е най-голямото намаляване на населението сред всички райони и приблизително 3 пъти по-високо от средното за страната.
Естественият прираст е  подчертано  отрицателен – 11,5%  (при - 5,7%  за  страната).
Нека припомним – говорим за региони, които са в икономическа, социална и демографска кома. И, между другото, един от основните кусури на проекта, който само с много ирония може да бъде наречен „Република на младостта- 2”, е липсата на оценка на въздействието на бежанската вълна.

Защото ние, българите, се топим, младите предпочитат да работят в чужбина, а проектите за икономически, демографски и въобще всестранен подем на родината вече 33 години – от старта на първата странджанска „Република на младостта” – кротко се спихват, все поради липса на пари.
Е, вече няма и хора. Идеята на учените от БАН да си внесем точно 7 200 бежанци е повече от екзотична, но нищо чудно да стане реалност.

Няма гаранция обаче, че толкова или повече българи няма да заминат на гурбет зад граница именно заради вноса на чужденци.
Освен това, поне за момента дори най-бедните мигранти, които стигат до границите на България или рискуват да навлязат у нас, проявяват чудеса от храброст и платежоспособност, за да ни отърват от присъствието си и да стигнат до ФРГ или Скандинавските страни.

Истината е, че бедна България остава непривлекателна за свои и чужди, за българи и афганци например. Част от реалността е, че у нас и добрите програми завършват като „Титаник”, а всяко следващо правителство творчески занулява започнатото от предишното.
Примери? Почнете с „Република на младостта”, преминете през АЕЦ „Белене” и завършете с обещанието да се възстановява ДОД на хората с минимална заплата.
Има ли алтернатива? Да, разбира се! Можем да приемем  нужното ни количество граждани на Китай, които ще дойдат със съответните китайски инвестиции и с амбицията да работят за превръщането ни във врата за китайските стоки и технологии в обединена Европа.

А дотогава разработката „Целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа – Сакар, пограничните,  планинските и полупланинските слабо развити райони” може да бъде използвана от ученици и студенти, защото данните в нея са най-доброто учебно помагало по география, природознание, демография, икономическо и социално развитие, което може да бъде намерено безплатно в интернет.
Има хляб в тази програма. Дано само хоризонтът да не се движи заедно с нея до повторението на вече отминалите нейни предшественици…

Анализирай това
Дори най-бедните мигранти, които стигат до границите на България или рискуват да навлязат у нас, проявяват чудеса от храброст и платежоспособност, за да ни отърват от присъствието си и да стигнат до ФРГ или Скандинавските страни.

В категории: Анализи , Горещи новини