Златодобивът в сърцето на Родопите е пред старта си

Автор: Гергана Костова

Ада тепе е гориста местност в Източните Родопи, на 2-3 километра от Крумовград. Все още въздухът там е кристално чист, сезоните са като приказни картини, но приказката скоро ще приключи. За едни хора с шанс за препитание, за други – с катастрофални последици за поминъка им, а те са много повече от онези първите.
Свършекът на приказката започва с предстоящата смяна на предназначението на земята на Ада тепе от горски фонд в терени за индустриални нужди.

Тази земя ще бъде продадена на „Дънди прешъс метълс“ и със сигурност за жълти стотинки. Предвижда се там да бъдат изградени открит рудник и обогатителна фабрика за добив и преработка на златна руда. Нещата са решени документално и нормативно – канадската компания обяви, че Подробният устройствен план (ПУП) е вече одобрен и е в сила от 19 ноември т.г., след като срокът за обжалване е изтекъл.
На 7 юли м.г. Общинският съвет на Крумовград одобри заданието за изработване на ПУП за земите, необходими за проекта за златодобив на канадците и гласува разрешение за изготвянето му.

Проектът за ПУП бе внесен в общината през август  2014 г. Целта беше разглеждане, публичен достъп, съгласуване и предварително одобрение от страна на институциите. Кметът на община Крумовград го одобри, а срокът за обжалването изтече на 19 ноември т.г.Това е ключова стъпка в процедурите по издаване на разрешителни и е задължително условие да вървим към етапа на строителство, което ще позволи на проекта за златодобив да продължи напред, се посочва в съобщението на компанията, в което се цитира Рик Хаус, президент и главен изпълнителен директор на „Дънди прешъс“.

След сондажните проучвания на земните пластове на Ада тепе се доказа, че там има достатъчно съдържание от благородния метал, за да се предприеме промишленото му добиване. Пробите (сондажните ядки) се съхраняват в складовете на компанията в Крумовград за евентуален мониторинг.
Промяната на предназначението и закупуване на земята би трябвало да се извърши през първата половина на 2016 г., а разрешително за строителството се очаква да се издаде през второто тримесечие догодина. Това означава, че  строителството ще започне през втората половина на 2016 г.

Какво представлява проектът за златодобив в Крумовград? Бъдещият рудник ще бъде разположен на хълма Ада тепе, приблизително 3 км южно от Крумовград, в югоизточната част на България, обясняват от компанията. 
Според плановете, трябва да бъде изградено предприятие – открит рудник и обогатителна фабрика, която ще прилага конвенционалните методи за преработка: трошене, смилане и флотация за извличане на златото, и депониране на хвоста заедно с остатъците от скална маса в интегрирано съоръжение за съхранение на минни отпадъци.

В продължение на 8 години  фабриката ще преработва до 840 000 тона руда годишно със съдържание 85 700 унции злато. Капиталовите разходи за завършване на строителството на рудника и свързаните с него съоръжения, с приспаднати предварителни (невъзвръщаеми) разходи по разчет са 164,1 милиона щатски долара, изчислени по доларовата стойност от 2013 г.
В началото на 2015 г. започна процес по актуализация на разчета за капиталови разходи, който трябва да приключи през първото тримесечие на 2016 г.

Миналата година през юли изпълнителният директор на концесионера Илия Гърков заяви убедено, че физическият добив на злато от крумовградското находище при Ада тепе може да стартира след 2 г. Той припомни, че запасите на находището са 27 тона злато, а канадската компания над 10 години се опитва да го разработи. От 2010 г. тя разполага с оценка на въздействието на проекта върху околната среда. Канадците са доволни и коментират, че общинската управа е станала по-диалогична от преди.

Никой не открехва и думата за цената на тази диалогичност, но още се помнят масовите протести на местните хора, подкрепени и от гръцки, турски и български екоорганизации. Дългогодишните им усилия да спрат взривяването на родопския хълм, замърсяването на реките в близост и на почвата в района удариха на камък. Не бе чуто и тяхното искане да се предотврати изнасянето на българското злато в Канада.
В битката си те останаха сами, след като местната власт в Крумовград се изметна и от съпротивата извървя краткия път до подкрепата.

В началото на октомври 2013 г. Административният съд в Кърджали отмени мълчаливия отказ на Общинския съвет в Крумовград  да разреши разработването на ПУП на имотите, върху които трябва да се изгради предприятието за добив на Ада тепе, и му даде 1 месец срок за преразглеждане.
Общинарите обжалваха съдебното решение на всички възможни инстанции, а през февруари 2014 г. дойде окончателното решение в полза на компанията. В началото на март същата година последва ново разглеждане на искането на „Дънди“ в Общинския съвет, тогава то отново бе отхвърлено.

Областният управител отказа да одобри решението на съветниците и го върна за разглеждане, а компанията освободи 45 работници. На следващото заседание настъпи обрат - 19 гласа „за“ и 5 „въздържал се“.
Концесията на канадците е за 30 г., но фактическият добив  на 27-те тона злато ще продължи около 9 г. В срока влизат 3 г. предпроектна подготовка, строителство и рекултивация, която ще трае също 3 – 3,5 г., така работата на Ада тепе ще се вмести в общо 16 - 17 г.

Златното Ада тепе е регистрирано като лесо-културен парк и от 1966 г. е защитена територия. Перспективата районът да се съживи, да има хляб за традиционно безработните мъже в Родопите, градът да стане поредното известно място на света, е особено блазнеща. Златната треска и паниката родиха през 2005 г. в градчето „Екоклуб” и Граждански комитет за защита на околната среда, както и организацията „Живот за Крумовград”.

Под силния обществен натиск проектът за златодобив на Ада тепе претърпя доста изменения. Намалена бе индустриалната зона като площ, а след протестите беше премахната цианидната технология за излужване.
Така в крайна сметка рудата ще преминава през класическия процес на обогатяване, а минният отпадък няма да постъпва в хвостохранилище – депо за съхранение на отпадъци, смесени с вода.

В категории: Горещи новини