Отшумяха първоначалните декларативни изявления на световни и нашенски политици във връзка с ислямистката атака, окървавила Париж и хвърлила в параноичен хаос спокойната и уредена довчера Европа.
Дойде време за енергични решения и съгласувана политика за ликвидиране на терористичния тумор, наречен „Ислямска държава“. Впрочем едно доста нереално и претенциозно название на банда ориенталски убийци, въобразили си, че ще поставят на колене цивилизационните и демократични порядки, извоювани от населението на Стария континент.
Историята познава аналогичната дейност на прочутата в Средновековието секта на „Асасините“ (първоначално название „Хашашини“), дрогирани с хашиш наемни убийци, използвани от арабските шейхове като предни отряди за атакуване на християнските крепости.
Безмилостните им действия са всявали страх сред всичко живо, изпречило се пред техните ятагани, и често пъти са решавали кървавите битки още в самото им начало.
Подобна участ сполетя и днешна Европа, стресната и уплашена от жестоките варварски методи на съвременните ислямистки атентатори. И при тях е налице рядко срещано отрицание на земното им битие, причинено очевидно от наркотиците, укрепващи храбростта и непукизма на модерните „асасини“.
Да познаваш добре врага срещу теб е важно условие преди да влезеш в противоборство с него. Още древните китайци са посочили голямото значение на предварителната информация в навечерието на решителните битки.
За голямо съжаление нищо успокоително не може да се изтъкне в това направление, когато наблюдаваме видимото объркване сред европейските правителства непосредствено след драматичните събития в Париж.
Многопосочни, понякога взаимно изключващи се оценки и предложения свидетелстват за несигурност и липса на капацитет относно верния анализ на особеностите и целите на „Ислямска държава“ (ИД) след последния й жесток удар в сърцето на Европа.
Една от основните грешки на т. нар. антитерористична коалиция бе подценяването на възможностите и размаха на едно терористично формирование, притежаващо скъпоплатени специалисти по цял свят.
Гъвкавата тактика при планиране на атентатите и мрежата от структури за организирането и осъществяването им очевидно са копирани от „Ал Кайда“, а също и изградената собствена разузнавателна служба на джихадистите с помощта на симпатизиращите й сродни служби от Саудитска Арабия, Турция и Катар.
Или както пак са подчертали древните китайски мъдреци: „Не е добре, когато врагът ни познава по-добре, отколкото ние него“.
Преди две седмици в турския курорт Анталия се състоя среща на Г-20, на която бе решено да се засили сътрудничеството между разузнавателните служби в борбата им срещу тероризма. Посоката е вярна, макар и доста закъсняла. На практика обаче на едно подобно коопериране на тайните служби трябва да се гледа с голяма доза скептицизъм поради вродената им структурна консервативност и традиционното недоверие, съществуващо между шпионските организации не само в Близкия изток, но и сред „демократичните“ партньори от атлантическата общност.
След атентатите в Париж някой подхвърли „партенката“, че турските и марокански служби са предупредили Франция за очакваната касапница. В същото време се оказа, че цяла седмица преди терористичните актове Турция е завършила дислокацията на многохилядна армия на границата си със Сирия без да уведоми партньорите от НАТО за тази опасна геостратегическа маневра в непосредствена близост до театъра на бойните действия.
И още един обезпокоителен акт. Ден след събитията в Париж шефът на турското разузнаване предлага неофициално идеята да бъде призната Ислямска държава!
Когато се обсъжда ролята на разузнавателните служби, понякога се забравя за класическата дипломация, а нейните задачи често пъти се препокриват с целите на шпионажа.
За съжаление равнището на съвременните дипломати не е високо и този факт само пречи, вместо да помага за вземането на съдбоносните решения, които могат да успокоят взривоопасната обстановка в днешния свят.
С пълна сила този проблем се отнася и към българската дипломация и нейните лишени от собствена позиция представители, населяващи бялата къща на улица „Ал. Жендов“ 2.
Външният ни министър е една безпомощна пионка, която служи единствено като куриер между Вашингтон и София и пренася съвестно и безотказно всички инструкции на чичо Сам към колониалната администрация в България.
Управляващите ни политици се страхуват да не объркат „правилната посока“, постоянно бръщолевят, че са в очакване на „общата позиция“ и на „евроатлантическите решения“, без да проумеят с квадратните си глави, че отиваме на кино, ако „големите началници“ сбъркат „ваксата“ и ни натресат още по-големи изпитания с грешните си мерки за борба с ислямисткия тероризъм.
Първоначалната реакция след касапницата в Париж за сухопътна операция в Сирия крие големия риск да влезем в капана, подготвен от ИД. Такава намеса наистина е необходима, но тя трябва да се осъществи от подразделения от съседните на Сирия държави, подкрепяни логистично и по въздуха от международната коалиция.
Погрешно е да се смята, че дори да е успешна, сухопътната атака би могла да унищожи ИД окончателно. Защото тя е не само бойни отряди, а преди всичко идеология, изповядвана в много страни на региона, както и по целия останал свят.
Европа има шанс да повиши политическата си роля в процеса на обединение на всички желаещи да се включат в антитерористичната борба. В търсенето на единство неизбежно ще се сблъскаме с лицемерието и пробутването на собствени национални интереси. Някои държави, включително и партньорски, ще продължат да диктуват условия, както и да налагат волята си над останалите съюзници.
България е най-застрашена от подобно развитие на едно псевдосътрудничество, способно да нанесе множество вреди на националните ни интереси.
Всички помним начумерения ни премиер Бойко Борисов, когато съобщаваше лошата вест, че извънредните мерки за сигурност, които Европа обмисля след терористичните атаки, ще застрашат сериозно досегашната финансова помощ на ЕС за България.
На практика пренасочването на европейските фондове към сектора за сигурност ще има ефектът на най-болезнен терористичен акт срещу икономиката на нашата страна, разчитаща главно на Брюксел за оцеляването на националното й стопанство.
Големият немски дипломат и държавник Ханс Дитрих Геншер беше казал навремето: „В политиката трябва да се отговаря на въпросите в момента на тяхното възникване, а не когато вече са ти ги задали“. Тази логика очевидно трудно се възприема от днешните европейски ръководители. Най-пресен пример е безпомощността пред лавината мигранти, обсаждащи Стария континент подобно на турските орди през средните векове. Тогава редутите на Виена успяха да устоят на османските нашественици, днес обаче удържането на техните наследници се превръща в мисия невъзможна.
Ако европейските държави не успеят да се обединят в името на общата им сигурност, те неминуемо ще започнат да губят културната си идентичност. Ще последват смени на политически режими, масови протести и в крайна сметка, не дай боже, и граждански войни.
Уроците на историята понякога са особено жестоки, но малцина от днешните политически лидери в Европа са готови да ги проумеят и да се опълчат на нарастващата ескалация от напрежение и страх сред населението на техните държави. Ако тази нерешителност продължи, светът е изправен пред още по-непредвидим хаос през следващите месеци.
Дописвайки този текст, долетя новината, че Турция е свалила руски изтребител в района на бойните действия срещу ИД. Печален факт за още една победа на ислямистите към крайната им цел – разбиване на международното единство в борбата срещу терора и нова ескалация на напрежението в ущърб на световния мир и на глобалната сигурност.
