Петър Москов е поредното доказателство, че всеки български лекар носи провесени на врата си министерски слушалки
Автор: Борислав Михайлов
Българите ще усетят ефекта от здравната реформа на първи януари. Това обеща в началото на новия политически сезон Бойко Борисов. Темата за кризата в болниците е номер едно за кабинета в момента. Пред bTV премиерът съобщи, че до дни службите ще осветлят схемите, по които са били източвани болниците.
Няма лъжа, няма измама. Само дето цитираното му изказване е направено на 2 септември 2010 г.
Нека пресметнем: минали са пет години, 8 министри на здравеопазването (6 редовни и двама служебни), в системата – по думите на премиера – се наливат пари, колкото в 10 магистрали „Тракия”, а българите остават най-болната и пределно зле лекувана нация в Европейския съюз.
Друг пример: „ВМА днес спря плановия прием на пациенти заради изчерпан лимит на средствата. От там обясняват, че са свършили парите за месеца, затова плановите операции и прием са прекратени. Около 100 души са върнати днес”. Твърди се, че не става дума за хора, които имат нужда от спешна или неотложна помощ, при все че, когато си опрял до болница, какви други да са...
Тази новина също не е новина. Можете да я адресирате към вече позабравената 2013 г. или към края на юни тази година. Или дори към дните в навечерието на 127-годишнината на Военна болница (1 декември), която и в момента трупа дългове. Една от причините е, държавата не заплаща спешната помощ, оказвана от ВМА, въпреки че там денонощно работи цял един етаж с модерна апаратура и висококвалифицирани специалисти.
Реформа като сапунен сериал
Говорим за здравната реформа. Трудно е да се каже коя поред, затова е по-лесно да я наречем „Реформата Москов”. Една година след началото й, роднини и колеги на пожарникаря Олег Гълъбов, получил травма при изпълнение на служебния си дълг, събираха пари, за да платят нужната протеза на раменна става, защото иначе... Излишно е да се уточнява, че човекът е с редовни здравни осигуровки (нали е служител на МВР), а трябва да има и застраховка – просто е задължително. Но вездесъщата Здравна каса не плаща подобни импланти.
Е, в края на 90-те години за операция в болница се влизаше с купени консумативи, вкл. марли и бинтове, да не говорим за задължителните „дарения”. Оттогава досега здравната система преживя повече реформи, отколкото фолкзвезда – пластични операции. Но си остава все такава: вечно болна, тромава и остаряла, лекичко полуумряла. В нейния болничен лист има тежки хронични заболявания като състоянието на спешната помощ например, а също и периодични остри състояния, които се диагностицират най-лесно по външни белези като лекарските протести или поредния отказ на Българския лекарски съюз да подпише национален рамков договор със Здравната каса.
И да не забравяме най-важната проява на кризите в здравеопазването – подмяната на министрите като консуматив с едногодишна годност. Вече стана дума, че това се е случвало осем пъти за последните пет години.
И понеже отново идва първи януари; и защото за пореден път ни казват, че ще усетим ефекта от здравната реформа – което е чиста проба заплаха; а също и защото премиерът назидателно размахва пръст и обяснява, че държавата няма да дава пари за лечението на тези, които обичат да пийват ракия и замезват със сланина – редно е да си припомним поне последните 12 болни месеца от живота на здравната реформа.
Упойка всяка забравете
Днешният здравен министър д-р Петър Москов е поредното доказателство, че всеки български лекар носи провесени на врата си министерски слушалки. Някои бяха АГ-специалисти и дойдоха, за да акушират на реформата – Стефан Константинов и Таня Андреева. Други премиерът Борисов намери на някакъв пътен възел – проф. Анна-Мария Борисова. А Петър Москов долетя в Министерство на здравеопазването с реформаторски криле и амбиции направо от анестезиологичния пулт в реанимацията на „Царица Йоанна”.
Специфичното за него е, че никога не използва упойка при боравене със здравната система или с парламентарните сили, най-много да се яви на официална пресконференция с футболен екип – ей така, за създаване на атмосфера. Всъщност Москов бе спуснат на министерския стол като активист на ДСБ след наистина драматичните преговори на Реформаторския блок колко и какви места да получи в кабинета Борисов-2. И ако не друго, поне се научи да се издължава добросъвестно по загубените облози за мачове, които сключва с министър-председателя. Премиерът даже го хвали, че когато му праща бутилка уиски, винаги добавя и блистер с хапчета за профилактика на черния дроб…
Работата на Москов като здравен министър обаче е низ от непрекъснати конфликти с гилдията, пациентските организации и парламентарните формации. Казано на медико-пациентски език, министърът така и не се научи да търси информираното съгласие на всички споменати за доста грубата си намеса в органите и системите на здравеопазването. Което е огромен минус за всеки политик! Освен това в действията му липсва всякаква предвидимост, а в начина му на общуване думите нерядко изпреварват мислите, дори и когато е видно, че резултатът е сравним с автогол.
Пример е изцепката с въвеждането на пръстови отпечатъци за получаване на лекарства по рецептурна книжка и за постъпване в болница.
Мнозина го обвиняват и в обикновена, дори дребнава човешка отмъстителност – най-вече уволнените болнични директори, сред които е и бившият шеф на анестизиолога д-р Москов в ИСУЛ.
По-сериозни са упреците в защита на чисто корпоративни интереси – било на фармацевтични фирми, или на вносители на устройства за сканиране на документи за самоличност.
Но всъщност най-тревожни са критиките за неумението на министъра на здравеопазването да прави здравна политика. Защото, от една страна, както вече бе казано, става дума за здравето и лечението на най-болната нация в Европейския съюз, а от друга страна, нещата опират до изхарчването на повече от 3 млрд. лева годишно – сума, с която биха могли да се направят чудеса. Както и да се правят хубави бизнес подаръци в тази огромна структура от еднолични търговци и големи бизнес акули с ограничена отговорност – защото здравеопазването у нас е предимно това – от личните лекари през аптечната мрежа, та чак до продължаващите да се множат частни болници. Всичко това би могло да бъде стройно работеща система, подчиняваща се на ясни правила, отнасящи се за всички, както и нещо друго.
Опит за хронология на бомбите, хвърлени от министъра
В началото бе словото – извинете – словоизлиянието. Москов започна с промени в Закона за здравното осигуряване, предвиждащи хората с прекъснати здравни права да получат „гратисен период” до края на 2015 г., а след това да „влизат” в системата с плащане на вноските за 15 години назад. Мнозина го пре-дупредиха, че ще вземе на босия цървулите – за 15 или за 150 години назад. Как да обясниш на „реформатор”, че когато 2 млн. българи не си плащат здравните осигуровки, то проблемът е системен, а не израз на престъпно мислене и нагласи как да излъжеш държавата.
Която на свой ред всъщност лъже себе си и НЗОК с начина, по който (не) плаща здравните осигуровки на държавните служители.
Излишно е да се припомня, че такова искане противоречи на конституцията и законите.
През февруари здравната реформа на Петър Москов мина с доста критики през Националния съвет за тристранно сътрудничество, като социалните партньори оспориха увеличението на държавната квота в надзора на здравната каса и разделянето на пакета здравни услуги на три.
На 19 март Народното събрание прие на първо четене предлаганите от министъра промени в Закона за здравното осигуряване. Експерти и политически сили критикуваха нововъденията.
През април, след като Москов уволни директора на болница „Св. Иван Рилски" д-р Дечо Дечев, стана ясно, че сред идеите му за реформа е и тази да слее администрациите на 9 университетски болници – Александровска, „Св. Иван Рилски", „Св. Екатерина", „Майчин дом", Инфекциозна болница, Белодробната болница, Педиатричната болница и др. Той дори обяви, че ще бъдат закрити 50 лечебници. Според бивши министри на здравепозването окрупняването на болници е само претекст за уволнението на неудобните.
През май лекари и персонал от редица лечебни зведения излязоха на протест срещу намерението да бъдат сливани и закривани болници, а Москов се появи за втори път от началото на годината в „Шоуто на Слави”. Което не е проблем, ако си платиш участието.
През юни парламентът гласува на второ четене промените в Закона за здравното осигуряване. По-късно нормативният акт бе атакуван пред Конституционния съд.
През септември депутатите приеха окончателно промените в Закона за лечебните заведения. Отпадна обаче предложението на здравния министър за приватизацията им.
През октомври Москов грейна за трети път в „Шоуто на Слави”, а в края на месеца изненада всички с промотирането – съвместно със спортния министър Кралев – на данък „Вредни храни”, който ще доведе до рязкото поскъпване на редица основни провизии, ползвани предимно от по-бедните хора.
През ноември атакуваха пред Конституционния съд два текста от закона за лечебните заведения, предвиждащи НЗОК да преценява с кои от тях да сключва договор, както и да бъдат създавани нови лечебни заведения и услуги в стари лечебни заведения по договор със Здравната каса.
На 1 декември Лекарският съюз се противопостави категорично срещу лимитирането на обема дейност за болничната помощ от основния пакет.
А министърът на здравеопазването може да почерпи за една година на поста си. Което е повод да се припомни прословутият надпис в някои барове в САЩ: „Не стреляйте по пианиста, той толкова си може”.
Да му мислят посетителите на бар „(На)здраве”...
Анализирай това
Смениха се трудни за изброяване като бройка и имена министри, управители на НЗОК, шефове на парламентарната здравна комисия. Парите за здравеопазване нараснаха многократно. А системата си остава все същата: вечно болна, тромава и остаряла, лекичко полуумряла.
