Докато магистратите са зависими от политическата власт, правосъдие в България никога няма да има
Автор: Огнян Марков
На 1 декември 2015 г. Христо Бисеров бе оправдан от състав на Софийския градски съд (СГС) по всички повдигнати му от прокуратурата обвинения поради „неубедителност на доказателствата“, представени по делото. С което пък стана ясно, че съдебната реформа у нас май вече е приключила, без някога да е почвала.
Парадоксалното е, че тази новина идва във времето, когато у нас се вихри поредният скандал, наречен „Яневагейт“, определен пък от простонародния ни премиер като приказки на „две каки“, които си дрънкат ей така, между другото, докато плетат на четири куки вечер вълнени чорапи на мъжете си.
Това, че правораздавателната система у нас, особено след 10 ноември 1989 г., се сеща, че е независима само когато парламентът определя годишния й бюджет, май вече едва ли предизвиква съмнение у когото и да е. И то съвсем не само заради развоя на знаковите дела срещу Цветан Цветанов, когото два състава осъдиха на 4 години затвор, а последната инстанция установи „пристрастие“ във воденето на делото и го върна на „по-безпристрастни“ съдии, които съответно го оправдаха.
Много нелицеприятен извод за състоянието на третата власт направи сегашният ни правосъден министър още по времето, когато беше член на служебния кабинет на Близнашки. На 14 август 2014 г. в интервю той изрече на глас публичната дотогава тайна, че в съдебната ни система са налични „дългогодишно окопали се корупционни мрежи и интереси“.
Да не говорим пък за гнилите ябълки, които надуши в задния двор на родните магистрати френският посланик у нас Ксавие дьо Кабан по повод непонятните от гледна точка на правото и морала решения на едната от „двете каки“ – съдия Ченалова, по делото „Белведере“.
Но докато в тези и други знакови дела, прочули се със странни съдийски присъждания, все пак имаше някакво място за увъртане, то обвиненията срещу Бисеров, поне според изнесеното от прокуратурата, са толкова ясно и точно документирани, че дори Господ да слезе на земята и той не може да ги направи по-убедителни. Нека обаче си ги припомним.
След получен в Прокуратурата на Република България на 6 ноември 2013 г. сигнал от служба на друга държава (предполага се Швейцария) на следващия ден срещу Христо Бисеров и Ивайло Главинков (който е негов доведен син) е образувано досъдебно производство за данъчни престъпления и пране на пари, както и за документно престъпление – срещу Бисеров. Седмица по-късно на двамата са повдигнати три обвинения.
Първото е за избягване плащането на данъчни задължения в особено големи размери. Второто – за нарушаване на Валутния закон, който изисква задължителното деклариране на сделки с валутни ценности (извършени при това от обвиняемия при условията на продължаващо престъпление). И третото – за затаяване на истина в писмена декларация по съответния текст от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
Така в подадената от Бисеров на 5 март 2013 г. годишна данъчна декларация за 2012 г. е записан дължим от него данък в размер на 8376,75 лв. Но пък обвиняемият е „пропуснал“ да отбележи обстоятелството, че на 12 декември 2012 г. от собствените си сметки в Швейцария е превел на доведения си син Ивайло Главинков значително количество чужда валута. С което е укрил свои данъчни задължения в особено големи размери, а именно – 25 678,25 лв.
Само за това Наказателният кодекс предвижда затвор от 3 до 8 години и конфискация на част или на цялото имущество на осъдения по този параграф.
По второто обвинение в периода от 1 януари до 31 декември 2012 г. Бисеров е нарушил друг текст от Валутния закон, като не е декларирал по установения ред и форма пред БНБ свои наличности в швейцарска бланка в размер на 314 529 щатски долара и 82 515,39 евро с левова равностойност, възлизаща общо на 633 139,68 лв.
Бисеров е „забравил“ да извести компетентните служби в БНБ и за други свои преводи по сметки на доведения си син в банка в Македония на стойност от 700 960,60 лв. За което пък е предвидено наказание лишаване от свобода до 6 години или глоба в двойния размер на предмета на престъплението.
Третото закононарушение, за което е привлечен под съдебна отговорност, е това, че в качеството си на народен представител Бисеров не е отбелязал и в декларацията си, подадена на 25 март 2013 г., всички тези свои валутни наличности и банкови операции. Предвиденото в Наказателния кодекс наказание за това деяние е лишаване от свобода до три години.
Именно тези обвинения са определени като „неубедително доказани“ от СГС. Те били повдигнати не въз основа на „обосновани предположения“, каквато е обичайната формулировка на прокуратурата, а според точни данни, получени от въпросния чуждестранен източник. Наивно е обаче да се мисли, че тези парични операции са били проспани от нашите служби.
Първо, в България отдавна няма банка, чийто софтуер да не подава автоматично информация до БНБ за извършени валутни преводи над установения лимит. А парите, които със сигурност са били в сметките на Бисеров, все някак са излезли от България и това едва ли е станало с куфарче.
Второ, известно е, че за всеки банков превод, особено пък за тези над 30 000 лева (за периода от 2000 до 2012 г. – над 10 000 лв.), се изисква основание за извършването му, както и декларация за произхода на средствата. А с такива документи Бисеров най-вероятно не е попълвал или, ако ги има, може да са с невярно съдържание.
Трето, от 2002 г., според нарочен регламент на ЕС, нашите финансови служби, особено онези, които се занимават с опитите за пране на пари, са задължени да следят финансовите операции на хората, намиращи се на високи държавни постове. А в случая Бисеров е депутат и заместник-председател на Народното събрание.
Така основателно може да се предположи, че над цялото това движение на средствата – от България към Швейцария, после в сметките на доведения син на Бисеров в алпийската страна и в Македония, е имало разпънат чадър от страна на абонираното за властта антиконституционно и протурско ДПС, чийто заместник-председател допреди две години беше Христо Бисеров.
Финансовото и имотно състояние на изтъкнатия еничар и семейството му обаче далеч не се изчерпват с наличните и преминалите през банковата му сметка повече от 1 млн. лева.
Това стана ясно в началото на април 2015 г., когато Софийският градски съд запорира имущество, собственост на депутата и доведения му син, на обща стойност 1 555 883 лв. В него влизат недвижим имот в София, лек автомобил, вила в Долна баня, дялове в пет търговски дружества (на Главинков) и 18 банкови сметки на двамата.
И тук вече с пълна сила изниква въпросът как Бисеров е спечелил цялото това имане, след като от 1990 г. насам, когато приключва с адвокатската си кариера, реално е бил само на едната си депутатска заплата? И ако парите в банковите му сметки не са били негови, то чии са те и защо той ги държи?
Все пак става дума за човек, който от началото на прехода у нас непрекъснато е бил по върховете на властта у нас. Интересното обаче е, че докато е в СДС (на което от 1994 до 2000 г. е несменяем главен секретар, и в което добива прозвището „сивият кардинал“), той никога не е обвиняван в каквито е да са финансови далавери, независимо от това, че е вторият човек в партията след Костов и не е бил далеч от кацата с мед. Това личи най-малкото от факта, че за 23 години в политиката, освен кадрите на голямата му къща в центъра на София, липсват всякакви други публични опити да бъде компрометиран.
Тук е нужно да се припомни още една подробност, свързана с ДПС – политическата формация, към която се присъединява през 2005 г. Както е известно, „мъжката секретарка“ на Доган – Ахмед Емин, беше обявен за самоубил се в „сараите“ на патрона си на 17 октомври 2008 г. А според твърденията на някои отцепници от Движението, въртели се дълго в кухнята на тази тъмна политическа сила, тъкмо Емин се е занимавал с тайните финансови операции на Сокола. Което във всички случаи има връзка с внезапната му смърт, настъпила при твърде съмнителни обстоятелства.
Едвали би било вярно да се твърди, че Бисеров е заменил Емин в това му амплоа. Най-малкото поради това, че установените в неговите швейцарски и други сметки пари са твърде скромни за „милионера в зелено“ Ахмед Доган.
Неочакваното и бързо забогатяване на Христо Бисеров, и то след като заема ръководна позиция в ДПС, би могло обаче да се обясни с това, че не е изключено част от парите на противоконституционната партия да са му били дадени за съхранение и за извършване на определени операции с тях. Защото другият възможен отговор би бил, че те са натрупани в резултат от тъмни сделки, въртени от него и доведения му син, както и от други персони, останали неуловени от правозащитните органи у нас.
Всъщност основният въпрос, с който би следвало да се заемат съдът и прокуратурата, е точно този – откъде се е сдобил Бисеров с тези пари и ако те не са негови, кой му ги е дал и защо, а не да се занимават само с неплатените от него данъци. Може ли обаче това да бъде разнищено на втората и третата инстанция, през които процесът със сигурност ще мине?
За съжаление, вероятността това да стане е твърде малка. И причината е съвсем проста – отговорът на този въпрос неминуемо би ударил ДПС и неговия почетен председател Ахмед Доган.
А поне от 2009 г. тази протурска партия се преориентира и вече насочва младите си кадри не към горските стопанства и селскостопанските масиви, откъдето да точат средства за черната й каса, а към правните науки с цел да ги внедри по-късно в съдебната система. Което може би дори вече е факт.
Колкото до гнилите ябълки на Дьо Кабан, те очевидно не са само в двора на съдебната система у нас – евентуалните внушения как да се реши дадено дело със сигурност идват от среди и хора, намиращи се извън нея. А при това положение какво друго им остава на хората, освен да си мислят, че който си плаща на когото трябва, винаги получава оправдателна присъда.
