Европа взе историческо опасно решение, което у нас бе посрещнато с… мълчание
Автор: Илияна Христова
Когато атовете се ритат, магаретата реват. Когато обаче единият ат рита, а другият е безсилен да отвърне, магаретата… престава да ги има. Така накратко може да се опишат бъдещите следствия от срещата на върха в Брюксел тази седмица. В случая атовете са ЕС и Турция, а магарето - България.
Европейският съюз взе решение и историческо, и съдбоносно. Той направи това, което Анкара безуспешно се мъчи десетилетия – да премахне визите за турски граждани. Да, те действително падат. От октомври 2016 г.
Освен това Турция получава по-изгодни мита, статут на “стратегически партньор”, както и редица бонуси на дипломатическо ниво. Но най-важната “придобивка” на Реждеб Таийп Ердоган са 3 млрд. евро свежи пари, които ЕС отпуска на страната му за “справяне с наплива от бежанци”.
След атентатите в Париж Франция каза, че може да забави вноските си към съюза и всички ние мислехме, че европейската хазна е на привършване - но за Турция пари винаги ще се намерят.
Какво накара ЕС да бъде тъй щедър в трудни финансово времена, и когато руски самолет бе свален от турските власти, не е трудно да се досетим – рекетът, който Анкара упражни към Европа.
Стотиците хиляди бежанци, тръгнали към Стария континент като по заповед преди половин година, бяха пуснати от турски бежански лагери. Милиони чакат още там.
Няколко пъти Ердоган намекна, че всички тези хора ще си останат по лагерите, ако бъдат намерени пари за тяхното “настаняване, интегриране, социализиране”. Ако не – цялата човешка маса се впуска в “европейски маратон”.
ЕС схвана веднага положението, но тъй като е тромава институция, финансовата помощ бе гласувана чак сега. Инцидентът с руския самолет няма общо с настоящата история, той просто дойде като потвърждение, че Ердоган прави каквото си иска.
3-те милиарда кеш са отговор на откровен рекет. Европа си откупува спокойствие, сигурност, спиране на бежанската заплаха, поема си дъх. Шенген остава, еврото и то, всякакви гласове за криза на съюза се забравят… Или поне така си въобразява европейската администрация.
Падането на визите пък не е било просто точка в исканията на рекетьора. “В един момент Турция може да отхвърли унизителната роля на просяк, молещ за членство в западния свят, и да се върне към ролята на главен говорител на исляма и противник на Запада”, написа преди 20 години легендарният Самюъл Хънтингтън.
Пророчествата му взеха да се сбъдват, затова ЕС явно се е разтревожил от ново и по-опасно ислямизиране на най-важната мюсюлманска страна. Затова решава най-после да я европеизира, като свали десетилетния й статут на “просяк”.
“Обосновано може да се съмняваме в това, което имаме като наличност”, би казал обаче по въпроса един бивш министър на вътрешните работи на България, от ГЕРБ. И както винаги, в глуповато наивните прозрения се крият най-големите истини. Та точно Ердоган ли ще осигури спокойствието на Европа? Разбира се, че не? (Спокойствие… до следващия рекет).
А решението визите да паднат точно при сегашния турски лидер е като епитафия на абсурдния трагикомичен бъркоч, в който се завъртя сама Европа – тя не направи отстъпки пред ред проевропейски и демократични турски правителства, а скланя глава пред ислямиста Ердоган, налагащ едноличен режим, при който журналисти са вкарвани в затвора и опоненти са застрелвани (последният случай пак е от тази седмица).
“Това, което имаме като наличност”, са 3 милиарда евро, които въобще няма да отидат за бежанци – от ясно по-ясно е. Те ще заздравят и без това поливаните с пари основи на управляващата прослойка.
Падането на визите пък ще засили още повече мигрантския натиск към Стария континент от юг - вече не бежански, а съвсем легален. Чрез турски паспорти в Европа съвсем спокойно ще влизат и ще се придвижват всякакви хора, вкл. крайни и умерени ислямисти.
Не мултикултура, а мулти-мулти-култура ще трябва да преглътнат европейците. И нови страхове. Но защо все пак Европа се съгласи на всичко това? Защо си вкарва още по-голям автогол? Отговорът е – защото просто не може друго да направи.
В този отговор се крие най-страшната, съответно и най-пазената за ЕС истина – друг изход освен да се подчини на рекета на Анкара той няма. Не разполага с лост за каквото и да е влияние върху Ердоган, най-малко механизъм да спре бежанците.
Съответно не може и да ги приеме, нови вълни буквално ще го разрушат. Войната в Сирия не бе причинена от ЕС, но той акушира мълчаливо при т.нар. “арабска пролет”.
Сега няма друг изход, освен да дава пари, да разчита на думата на “джентълмена” Ердоган и свойски да прегръща него и премиера му Давутоглу пред камерите – за да покаже, че взема решенията радостно и по своя воля. Но истината е обратната – колкото по-крепко европейските лидери прегръщат турските, толкова повече искат да скрият липсваща своя сила.
Как Европа се докара до това положение е дълга тема. Но интересна. И най-вече – ужасна. Заради дългогодишни грешни решения, самозаблуди, а и разпищолване в охолството си, тя се докара днес да е в подчинено положение спрямо Турция.
Ердоган слага пръст върху спусък, тя му дава пари. И рискува да е десетилетия в това положение. Не Турция, тя вече е просякът – ситуация с дългосрочни последствия. Те обаче не се обсъждат сред европейските политици и медии, защото изискват унижаващато признание: “Да, нищо не може да направим, в безизходица сме”. А може би изискват и безнадеждната откровеност да се признае едно още по-силно ислямско бъдеще.
Интересен е обаче и друг един факт – мълчанието у нас. България е член на ЕС, гранична държава с Турция, всичко това ни касае пряко. Ако досега големият мигрантски наплив ни заобикаляше поради телената ограда, той вече ще минава безвизово през КПП-тата.
Буквално и преносно страната ни ще е “фронт офис” на човешкия поток, натоварвайки се с отговорностите да не пуска “опасни елементи”, а и хулите, ако ги изтърве.
Рано или късно увеличеното количество на хора с турски паспорти из Европа ще рефлектира и върху България, където, известно е, има цели пустеещи региони. Падането на визите прекрасно обслужва пантюркизма на сегашната турска власт, а ние сме в обсега му.
Позицията на Бойко Борисов по парливите международни въпроси, знае се, е да се снишим – “Началниците нека се разберат!”. И това е правилна линия по много теми. Но точно в случая не е.
България не може да повлияе на общото европейско решение, но можеше поне да заяви позиция. А тя мълчи, мълчат по този изключително важен въпрос и българските медии.
