Зад невинния кадър на Лукашенко със семейство Обама всъщност се крият отговорите на много знакови въпроси
04 Декември 2015, Петък
Беларуският президент успява да съвмести получаването на финансовите приходи с трупането на политически дивиденти
Вкрая на септември т. г. се случи едно твърде интересно събитие, на което малцина международни наблюдатели обърнаха подобаващо внимание. В основата му е една най-обикновена снимка, на която беларуският президент Александър Лукашенко позира заедно с малкия си син с американския си колега Барак Обама и неговата съпруга Мишел.
Фотото е направено на приема, даван от американския държавен глава, и на пръв поглед в него няма нищо нередно. Ако не бяха няколко факта, на които обръща внимание не много популярният руски интернет блог „Конт“.
Александър Лукашенко все още се намира под действието на персоналните санкции на ЕС и САЩ срещу него и му е забранено влизането на територията на Съединените щати. Вярно, снимката е направена по време на сесията на Генералната асамблея на ООН, състояла се през септември в Ню Йорк, която се явява един вид изключение във възбраната му. Но все пак приемът на американския президент не бе част от мероприятията в рамките на форума на световната организация, така че единствено Обама е решавал кого да покани на него.
Анализаторите отбелязват, че на споменатия прием Руската федерация е била, меко казано, слабо представена. Коментирайки събитията в Сирия, стопанинът на Белия дом е заявил, че „на страната на Русия са само Асад и Иран. Останалият свят е с нас“. Но както коментира „Конт“, Беларус е близък съюзник на Кремъл и е странно защо Лукашенко не е попаднал сред изброените от Обама поддръжници на руската страна.
Интересното е, че всичко това се е случило само десетина дни преди президентските избори в бившата съветска република, състояли се на 11 октомври. И преведено на езика на дипломатическите сигнали, тази снимка е нещо повече от прост израз на подкрепа. Всеки ще се съгласи, че е необичайно американският президент да покани на свое мероприятие човека, на когото е забранено да влиза в Съединените щати.
Не по-малко изненадващо е и отразяването на мероприятието в Беларус. В сайта на президенството фотото се появи някак си между другото като последно в подборката от снимки от визитата на Лукашенко в Ню Йорк, където той проведе срещи с Кристин Лагард от Международния валутен фонд, с кубинския лидер Раул Кастро, с върховния комисар по правата на човека Зейд Раад Зейд ал Хюсеин, с генералния секретар на ООН Бан ки Мун и с президентите на Еквадор, Египет и Австрия.
Такъв подход кардинално се различава от беларуската практика за отразяване на международните срещи на държавния глава на републиката. Като се има предвид ограничеността на контактите му, всяко негово рандеву с видни персони от развитите страни се представя на населението като „дипломатически пробив“. Анализаторите припомнят в тази връзка, че случайното ръкостискане с предишния американски президент на един форум на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, състоял се в средата на 2000 г., бе афиширано едва ли не като задушевен разговор.
Несъмнено е парадоксално, че събеседването му с президента на Египет е „осветлено“ много по-подробно и напоително, отколкото последвалия го прием при президента на САЩ!
И тук възникват два въпроса – отбелязват от „Конт“: защо Обама е поканил Лукашенко, нарушавайки при това законите на собствената си страна (все пак забраната за влизането на беларуския държавен глава в Съединените щати е въведена със закон, приет от Конгреса), и защо Лукашенко не е разгласил кой знае колко този факт?
Елементи от голямата игра
Както е известно, нищо в този свят не се случва просто ей така. Затова и анализаторите на „Конт“ обръщат внимание на поредицата събития, предшестващи появата на въпросната снимка. За тях са изписани тонове мастило, затова те са посочени накратко: Беларус се намира в сериозна зависимост от Кремъл, която плаши президента на страната, а началото на евроинтеграцията на Украйна създава предпоставки за промяна на ситуацията...
По-нататък всичко е логично. За това, че при евентуална бъдеща криза Беларус няма да застане на страната на Москва в „Конт“ пишат още в края на 2013 г., отбелязвайки, че страната планомерно подготвя почвата за това и чака своя шанс. Който очевидно сега е настъпил.
Развитието на кризата и агресивната политика на Кремъл само разширява възможностите на Беларус. От една страна, тя решава своите проблеми, а от друга – прави всичко възможно „проектът Украйна“ да се състои. Така именно се поставя началото на играта й за излизането от руската сфера на влияние.
От икономическата сфера Лукашенко премина към директната военна помощ – включително продажба на техника и технологии. И то, докато „приятелска“ Украйна дълго обсъждаше струва ли си въобще да предава на Киев каквото и да било въоръжение.
Дори стоки с двойно предназначение. Получи се нещо доста забавно – Русия прехвърля в Украйна жива сила и военна техника, близкият й съюзник Беларус предава на Украйна средства, с помощта на които може успешно да се утилизира руското въоръжение на украинска земя, а Беларус организира преговори. На пръв поглед само като посредник, но в действителност, вкючвайки се в този процес като участник. Още от първата среща Минск не се стеснява да се предлага като надежден партньор, включително за участие в миротворителни мисии.
На този фон бившата съветска република предлага на западните страни свой пакет от реформи – концепция, която, за разлика от украинските разговори за преобразувания, изглежда цялостна, последователна и разчита основно на собствените ресурси на държавата. Разчетът е прост – да се въведе отделно перо в бюджета за подкрепа на реформите в Украйна.
При това Лукашенко няма интерес от рязка промяна на вътрешнополитическата ситуация в своята страна. Него го вълнува да вкара „въпроса за Беларус“ в дневния ред на основните играчи. И най-важното – да се отдели „въпросът за Беларус“ от „въпроса за Лукашенко“.
В тази схема съществена роля е отделена на лобистите на интересите на Минск от редиците на известните политици. С тях се провеждат сериозни консултации „при закрити врати“.
Беларуският президент демонстрира – не само на думи, но и на дело – готовност към сътрудничество. Евросъюзът и САЩ виждат това и изпращат ответните сигнали, сред които е и „внезапното“ смекчаване на санкциите към някои предприятия от Беларус.
Всичко това фактически завършва с победа на беларуската дипломация. Въпросът вече не е при какви условия ще се премахнат напълно санкциите, а кога ще стане това.
Но Лукашенко иска и друго – на него са нужни технологии и пари за тяхното разработване и внедряване, както и спокойна обстановка за извършване на реформите в страната. И най-главното – свое място в новото разпределение на силите в региона и в света.
Разбира се, тези пируети на беларуската дипломация едва ли се харесват на Кремъл. Но Путин засега не може нищо да направи, най-вече защото не разполага с нужните политически ресурси. И така Лукашенко започва да бъде смятан за „свой“ от политиците на ЕС и САЩ. И те са готови да се изправят в негова защита.
Неотдавна стана известен един друг прелюбопитен факт – че Беларус има участие и в сирийската криза, при това – доста активно. И както вече е обичайно за беларуската политика, съвместява финансовите приходи с трупането на политически дивиденти.
Както отбелязва сайтът „Конт“, Русия доставя оръжие на Асад, а у сирийската опозиция се появяват противотанкови ракети, закупени от САЩ чрез български посредници в... Беларус.
Геополитическите коментатори на портала отбелязват, че схемата е обичайна – Русия се намесва в поредния конфликт, а нейният близък съюзник Лукашенко прави всичко възможно от далечните земи да се върнат в дома си колкото може по-малко руски войници и техника. Прави го, естествено, не безплатно, а заради парите на американските данъкоплатци. Но такава е същността на беларуската политика – нито една възможност, дори за най-малкия гешефт, не се изпуска.
По този начин Лукашенко изведнъж се превърна в най-съществената фигура, която разиграва САЩ в региона. При това, ръководството на супердържавата не се гнуси публично да демонстрира своята позиция по отношение на видимо вече окончателно бившия „последен диктатор в Европа“. Така че Обама логично е изключил в изявлението си Беларус от списъка със „съюзници на Кремъл в Сирия“.
Рецептата на диктатора
Естествено, нито американският президент, нито някой друг ще почне публично да се изказва за „добрия Лукашенко – баща на беларуската демокрация“. Но реалната политика диктува свои правила. И беларуският държавен глава добре ги разбира. Той е наясно, че споразуменията се сключват „на вечеря“, „на прием“ и на „срещи на четири очи“, а публичните изявления само хвърлят прах в очите на обществото.
Днес вече е очевидно, че планът на Лукашенко за отърваване от санкциите е проработил. И ЕС, и САЩ оцениха реалните дела на Беларус и спокойно възприемат проруската риторика на президента на бившата съветска република. А той наистина обича руснаците.
Украинската криза показа безпомощността на системата за взимане на решения в Евросъюза. И Лукашенко направи своя избор – концепцията си за включване на Беларус в регионалната система на силите той предлага първо на американците, както и на Великобритания, която не е във възторг от дипломатическото „хайде да поговорим“ в изпълнение на Меркел и Оланд. За тези, които не са в течение, ще поясним, че Обединеното кралство вече година е вторият по големина търговски партньор на Беларус – при това без никой да е отменял санкциите „срещу беларуския режим“.
Лукашенко постоянно организира нови и нови диалози, и то в доста рисковани области: Украйна, Сирия, създаването на независим от РФ транспортен коридор „север-юг“ и пр. Той не говори, а действа.
На този фон той успешно „продава“ на Запада своята концепция за реформи и стига да не повтори грешката си от 2010 г. с разгонването на протестиращи и масови арести, планът му ще бъде „купен“. А Украйна ще получи съсед, който ще я конкурира в реформирането на икономиката.
САЩ, от своя страна, са склонни да окажат подкрепа на Лукашенко в случай на конфликт с Москва. Именно затова се е появила и снимката му с Обама. Отбраната вечеря на приятелите на американският президент, на която присъства и беларуския му колега с малкия си син, е очевиден намек за това. Особено като се отчита, че руснаците въобще не са били очаквани на това мероприятие.
От всичко това е ясно едно – че Лукашенко вече не се нуждае от посредници, за да предложи на САЩ теми за обсъждане. Забележете – да предложи, а не да очаква инициативите да произлизат от Държавния департамент!
Може би затова той се радва на „изгодни” условия при отпускането му на кредит от Международния валутен фонд (МВФ) срещу програмата му за реформи. „Никой няма да ни даде, включително руснаците, заем при такива малки лихви”, коментира той в началото на седмицата по повод водените с МВФ преговори за заем в размер на 3 милиарда долара при годишна лихва от 2,28 процента.
