Една случка, разказана от стар моряк, показва как помага покровителят на рибарите
През едно тържество на св. Никола на излизане от катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ видях да стои до десния иконостас, на който бе положена иконата на св. Никола, турският капитан Ходжата, смирено отправил поглед към нея. Запитах го тихичко: „Нечин бакйорсун хепъ бу айозу?“ („Защо гледаш все този светия?“). Ходжата отговори самоуверено: „Насъл бак маджам ачан о бени куртарди“ („Как да не го гледам, когато той ме спаси“).
Заразпитвах го да ми каже в какво се състои работата. Ходжата заприказва със страхопочитание без да снеме очи от иконата.
„Идвах с гемията си от Цариград, за да натоваря кюмюр. Тръгнах един ден преди днешния ви празник при хубаво зимно време, когато на средата на пътя започна да вали сняг, който ми пречеше да гледам до една миля и се ориентирам по Зехтин борун (Маслен нос). С големи усилия забелязах в ляво Зехтин борун и завих кормилото в ляво към Созопол. Задуха силна северна буря, примесена със силна снежна виелица. Започнах борба с вълните, за да се довлека и приютя в созополския залив. Смрачи се и нищо не виждах пред кораба.
Когато държах кормилото, силен вятър изкърти част от мачтата на кораба и платното със силен шум се повлече от вятъра надолу, като ме удари в главата. Аз изтървах кормилото от болка, паднах в несвяст и не чувствах какво става. Както лежах на палубата, пръскана от морските вълни и снежните парцали, присъни ми се, че на кормилото стои и здраво го държи един старец с бяла брада – точно като този (и посочи иконата на св. Никола).
След дълга мъчителна нощ аз се съвзех, станах и какво да видя?! Корабът ми стои на котва в тихия созополски залив, въпреки виелицата. И убеден съм, че тоя „айоз“ (светия), когото в съня си видях, че държи кормилото, ме спаси от загиване... Затова на този ден и аз като вас празнувам спасението си от св. Никола, чиято икона имам сега на гемията си за кадем (щастие).
Историята е записана от М. Г. Матеев
и е публикувана във в. „Бургаски фар“ на 19 декември 1941 г.
Още легенди за Чудотвореца
Още в Късната античност и средните векове култът към св. Никола бил един от най-разпространените. На светеца са приписвани множество чудеса и легенди.
Едно предание разказва как при първото му пътуване по море за Божи гроб се разразила мощна буря. Със силата на своята молитва св. Никола – вече свещеник, укротил морската стихия и възкресил един моряк, който се убил при падане от върха на корабната мачта. Оттогава хората вярват, че той плава на златен кораб в морето и винаги е там, където има нуждаещи се от помощ. Затова по време на морска буря жените на рибарите излизали на брега с иконата му и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави вкъщи.
И до днес има поверие, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на свети Никола – да я пази от бури и ветрове.
Много подобна и особено популярна в нашия фолклор е друга легенда, която разказва как веднъж светецът излязъл с приятели с една гемия в морето. Неочаквано ги връхлетяла буря и морското корито се продънило, започнало да се пълни с вода и да потъва. Спътниците на св. Никола му се подиграли, че не може да направи чудо и да ги спаси. Тогава той уловил с ръце един шаран и с него запушил дупката на пробитото дъно. Така възникнал обичаят на Никулден да се яде шаран.
Съществува поверие, че костица от никулденския шаран, грижливо скрита в гънките на портмонето, помага то да бъде по-пълно през годината. На Никулден се правят също и предсказания за времето и бъдещата реколта.
Със св. Никола са свързани също притчи за възникването на манастири, както този край с. Емона. За него съществува предание, че както се разхождал по Стара планина, светецът бил подгонен от турска потеря. Той хукнал към морето да дири спасение, а земята пред него растяла и се вдавала все по-навътре в морската шир. Там, където Божият следовник спрял, след време местните богомолци издигнали манастир с неговото име – като крепост срещу нашествениците. Вариант на тази легенда, познат по Северното Черноморие, разказва за появата на нос Калиакра и на намиращия се на север от него нос Свети Никола.
