Вместо да тропат ръченица, деца от Ардино ще учат гюбеци

Автор: Диана Славчева

Обществена тайна е, че Европа най-лесно развързва кесията си, щом чуе вълшебната думичка „интеграция“ – без значение дали става дума за евроинтеграция, интеграция на бежанците или някакъв друг вид консолидация на хора от различни по своята същност групи.

Не е проблем, че заради такива мъгливи понятия щедро се харчат пари за всякакви съмнителни инициативи – всъщност малка част от тези финикийски знаци изобщо стигат до предназначението си, тъй като повечето от тях потъват в бездънните джобове на разни знайни и незнайни фондации, неправителствени организации и прочее измислени структури. Проблемът по-скоро в това начинание е кой как тълкува въпросната интеграция. Редно е да се изготвят и реализират повече проекти за усвояването на българския език, да речем – и от мигранти, искащи да се заселят на наша територия; и от уж коренни български граждани от така наречените „смесени райони“ на страната, които обаче не знаят и думичка от омайната родна реч.  

Вместо това обаче, великодушно и разточително се финансират идеи за обратната интеграция или по-скоро за сегрегация на разни измислени етнически малцинства. Така например, в началото на ноември бе даден старт на обучението на две детски танцови групи в Общински детски комплекс – Ардино, информира сайтът „Кърджали хабер“. От съобщението в медията с българо-турско име става ясно, че тази инициатива е предназначена за децата и учениците от етническите малцинства и включва „запазване и развиване на културната им идентичност чрез разучаването на традиционна народна музика и танц“.

Казано с други думи, подрастващите ардинчета ще се учат не да тропат хора и ръченици, а на кючеци и мятане на гюбеци. Иначе, не дай си, Боже!, ще вземат да си изгубят „културната идентичност“!
Нека видим коя организация стои зад това добро дело – оказва се, че това не е някое соросоидно НПО, ами цял Център за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства (ЦОИДУЕМ) – една чисто държавна структура, съществуваща вече цяло десетилетие към българското Министерство на образованието.

Само преди броени дни – на 27 ноември, екипът й чества 10 години от създаването на институцията.
Може би българите, които са чували за нея, също са малцинство. Както и тези, които си спомнят, че тази пролет ДАНС и прокуратурата се заеха да проверяват въпросния Център по повод възникналите съществени подозрения за организационни и финансови  злоупотреби.

Както разясни тогава образователният министър Тодор Танев, ставало въпрос за пренасочване и неточно използване на публични средства (апропо, нарушения в институцията са доказани и през 2011 г., което е видно от един доклад на Правосъдното министерство, посветен на борбата с корупцията и организираната престъпност, б.а.).
Та тогава редом с ЦОИДУЕМ, чиято тогавашна началничка Лиляна Ковачева бе отстранена от министъра още в началото на скандала, бе проверяван и Центърът за развитие на човешките ресурси (също звено на Образователното министерство), който организира и управлява дейностите по европейската мегапрограма „Еразъм+".

Негов шеф по това време е Лора Махлелиева-Кларксън, която – странно как и защо, в един момент застава начело на Центъра за образователна интеграция, на който е директор и до момента! Случайно или не, именно през тези две структури ще минават най-сериозните проекти по новата европейска оперативна програма „Наука и образование“, чиято стойност, по предварителни разчети, ще достигне няколко стотици милиона лева.
Интересното е, че когато тази госпожа сяда в директорското кресло на Центъра за развитие на човешките ресурси (където е предишното й работно място и който също е проверяван от ДАНС), червеният депутат Емил Райнов поставя по време на парламентарен контрол въпроса за нейното назначение.

Това става точно преди една година – през декември 2014-та. Той пита министъра защо, след като предишният директор е бил сменен поради липса на опит, го заместват с госпожата Кларксън, на която по думите на народния представител, „може би едничкият опит, едничкият й експертен потенциал е това, че е била в една първична партийна организация с наша колежка тук?!“. Райнов припомня също, че нейното назначение напомня до голяма степен ситуацията от времето на министър Сергей Игнатов, когато той сложил за директор на Центъра за развитие на човешките ресурси дългогодишния шофьор на ТИР, а впоследствие негов личен шофьор – Митко Шалев.

На което питане министър Танев определено отговаря много забавно: „Около 10 години е работила, по спомен в момента, по образователни проекти, което прави нещо. Личното ми убеждение е, че юридическото й образование все пак помага за това да не е директно сравнявана с шофьор“.
Че дамата е доста близа до средите на управляващите от ГЕРБ става ясно и от едно решение на ЦИК още от 2011 г., с което Лора Атанасова Махлелиева-Кларксън е назначена за член на ОИК в Столична община по предложение на областния координатор на ГЕРБ в София Андрей Иванов.

Както се казва, когато фактите говорят... Хайде, и ние ще замълчим.
Макар че то хич не е за мълчане. Защото вече кой ли не най-безпардонно организира всякакви безумни прояви, които трасират пътя на турцизацията у нас.
Последният пример е от началото на този месец, когато от 4 до 6 декември в Русе се състоя „Втората работна среща за език, култура, изкуство и НПО“. Така обявена, проявата звучи напълно безопасно, докато не се разбере, че всъщност е организирана от... културните  сдружения на турската общност в България!

В дописка по този повод, обнародвана в цитираната вече медия с българо-турско име – „Кърджали хабер“, от името на организаторите се изтъква: „Имайки предвид толерантното отношение на турската култура и изкуство в България, като основна философия и принцип, към различните култури и религии, сдруженията се обединиха около идеята да бъдат пътеводители за членовете на малцинствата, младите и подрастващите по пътя им в областта на образованието, културата, социалните дейности, равните права, борбата с дискриминацията.

В тази връзка сдруженията взеха принципно решение за съвместно сътрудничество и търсене на решение за гореизложените въпроси в рамките на демократичните и законови норми, в това число и тяхното обединяване“.
Каквото и да значи всичко това, едно е безспорно – роят се и все по-нагли стават „пътеводителите за членовете на малцинствата“. А това изобщо не чертае светло бъдеще пред българската нация!

В категории: Горещи новини