Смята се, че то спира пътя си към зимата и поема обратно към лятото
На 12 декември Православната църква почита паметта на свети Спиридон Чудотворец – един от най-великите светии от ІV в. Той бил овчар, но след като овдовял, се отдал изцяло в служба на хората – хранел бедни и сираци, приютявал странници. И тъй като Господ му дал дарба да лекува различни болести, при него започнали да идват хора от близо и далеч.
По-късно бил ръкоположен за епископ на град Тримитунт на о. Кипър. На иконите е изобразяван с любимата си шапка, изплетена от върбови клони (самото му име означава „кръгла плетена кошница“). Често е изографисван и с овчарската си гега.
Според народните вярвания той предпазва хората от обриви, пъпки и рани. Затова на празника му жените месят и раздават обредни хлябове – колаци за здраве.
В Асеновградско вярват, че светията лекува ушни заболявания. Според местна легенда той се явил насън на един човек, който имал болки в ушите, и му казал да отиде в параклиса „Св. Спиридон“, да натопи едно памуче в кандилото пред иконата му и да си избърше с него ушите. Човекът изпълнил заръката на светеца и оздравял. И до днес хора с ушни проблеми търсят помощ в асеновградския параклис, посветен на светеца.
Освен като лечител, в народните представи св. Спиридон присъства още като занаятчия и покровител на занаятите. След тържествената църковна служба в негова чест занаятчиите (шивачи, абаджии, бакърджии, дюлгери и т.н.) колят курбан – обикновено мъжко животно, и заедно със семействата си устройват празнични угощения. Около трапезата се нареждат майсторите, а техните чираци и калфи се събират на отделно място. Обущарският еснаф в град Прилеп почита чудотвореца като свой патрон, защото, според едно поверие, някога светецът подарил чехлите си на един сиромах. Беднякът ги продал и със спечелените пари успял да омъжи двете си дъщери.
Друга легенда разказва, че Спиридон бил светия, но останалите светци не го зачитали, защото бил много горделив и се обличал и обувал по чорбаджийски. Веднъж, когато всички отивали при Господ на поклонение, замръкнали в крайпътен хан. За назидание светиите накарали ханджията да заколи коня му, а на измекярина му – магарето. Когато на сутринта видял поразията, Спиридон рекъл на слугата си: „Не се бой, тури им главите и те ще станат". И станало чудо – щом поставил отрязаните глави, животните мигом оживели. Само дето в бързината слугата сложил на коня магарешка глава, а на магарето – конска. Когато другите светии видели това, признали Спиридон за свой равен събрат. А хората започнали да го смятат и за покровител на конете и едрия добитък. В деня, който се чества паметта му, празнуват и козарите.
В Троянския Балкан е разпространено вярването, че на Спиридоновден „слънцето спира своя път към зимата, завърта се и поема обратно към лятото“. В тази връзка от незапомнени времена се спазват някои ритуали
Така например жените още преди изгрев слънце изпичат хляб, който раздават за св. Спиридон – да вземе и да отпрати надалеч пъпките. Там, където тачат светията като покровител на конете, жените раздават рано сутринта обреден хляб и за здравето на животните.
В този ден не се работи никаква женска работа и най-вече се спазва забраната да не се шие, тъй като се смята, че ако домакинята се убоде с иглата, раната й няма да зарасне лесно. Освен това не се рони царевица и не се варят зърнени храни (леща, боб, грах) – да не излизат пъпки по тялото.
По време на празника се правят и различни гадания. Смята се, че каквото е времето през 12-те дни след честването на св. Спиридон, такова ще е то през съответните месеци през следващата година: на първия ден съответства януари, на втория – февруари и т. н. Това е част от двата цикъла 12-дневни прогнози, които се правят от 1 до 12 декември и от 12 до 24 декември.
Не само по дните се гадае за идващите месеци, но и 12-те следващи празника нощи също показват какви ще бъдат те.
