Още в епохата на неолита скитащите дотогава по планетата хора постепенно започнали да се застояват на определени места и лека-полека преминали към уседнал начин на живот.
Автор: Диана Славчева Снимки: Авторът
Взели да си садят зърно, да си отглеждат добитък, да си строят домове, макар и примитивни...
Та някъде по това време започнали и да си произвеждат керамични съдове за приготвянето на храната и насъщния. Покрай другите гозби в менюто си, тези, които обитавали местности покрай реки, езера и морета, се препитавали и с риба и често на трапезата им се появявали блюда с нея.
Кулинарното изкуство за приготвянето й датира от Античността. Древната кухня оказва съществено влияние на последващото развитие на кулинарното изкуство и в частност на рибените ястия. Именно от тези първобитни майстори днешните Ути-Бъчваровци, а и обикновените хорица, са наследили уменията за обработката, приготвянето, съхранението и консервирането на рибата.
Още в Стария завет е казано, че няма нищо ново под слънцето. Съотнесена към рибните блюда, тази максима ще рече, че вкусните речни обитатели от край време са се пържили, пекли, сушили и мариновали. И археологията предоставя достатъчно свидетелства за това.
Покрай честването на Никулден, явяващ се и празник на Бургас, на Регионалния исторически музей в града гостува изложба, представяща едни от най-ценните находки от Созополския край, свързани с морето.
Едва ли много са тези, които подозират, че зад названието й „Блясъкът на Аполония Понтика” се крият няколко уникални експоната, които хвърлят светлина върху кухненската посуда и кулинарното майсторство на древните ни предци, свързани с приготвянето на рибните блюда.
Всички си мислим, че скарата, или както някъде я наричат грил, е някакво кой знае колко модерно откритие. В енциклопедиите пише, че първият образец на това съоръжение за печене се е появил през 1951 г. в едно предградие на Чикаго. Той бил изобретен от някакъв заварчик на име Джордж Стивън. Човекът бил голям привърженик на барбекюто и през уикендите често цвъркал върху метална решетка всякакви хранителни продукти. Но много се ядосвал, когато поривите на вятъра посипвали с пепел печените на открито бифтеци и изобретил първия грил като просто покрил жаравата си със своеобразен капак.
Испанците пък смятат, че за първи път са започнали да си приготвят барбекю конкистадорите – първите покорители на Америка. И те заимствали тази технология за приготвяне на храната от индианците, които пекли месото над разгорени въглени, над които поставяли решетка, изработена от клони, наричана „барбакоа“. Този процес бил наблюдаван от испанските изследователи на Новия свят през 1514 г. на карибския остров Доминика.
В труд на английския астроном, математик, етнограф и преводач Томас Хариот (за когото преди време стана ясно, че картографирал Луната половин година преди Галилей), написан през 1588 г., е изобразена рисунка, на която отчетливо се вижда как индианци опушват риба, наредена върху решетка.
Така и обаче не се откриват данни за първото печене на скара – кога е станало, какво е цвърчало на нея и пр. Но пък при разкопки в Созопол са намерени... глинени съдове с решетъчни дъна с формата на риба – очевидно за кулинарната обработка именно на риби. Нещо като праобразци на днешните керемиди, в които кухнята на всеки уважаван ресторант у нас приготвя и сервира блюда от скумрия или други продукти. Само че измайсторени като скари.
Тези керамични съдове за печене на риба и рибни блюда са открити при разкопаването от археолозите на некропола на Аполония Понтика и са датирани от V-ІV в. пр. Хр. Ще рече, че на тях се е готвело преди поне 2500 г. Любопитните експонати, заедно с изложените редом с тях други видове керамични съдове за кулинарна обработка на риба, древен мангал за приготвяне и сервиране на кулинарни изкушения от края на ІІІ и началото на ІІ в. пр. Хр., намерен в останките от потънал в акваторията на остров Св. Иван кораб, както и теракотени фигурки на рибки и рибари, са част от колекцията на Созополския музей, гостувала през април-юли тази година в изложбата „Епопея на тракийските царе” в Лувъра. Някои от тях сега се представят за първи път пред българска публика.
Излиза, че древните аполонийци далеч преди индианци, китайци (те пък са изобретили глинените печки за готвене, нещо като днешните камини, б.а.), да не говорим пък за вездесъщите американци, са си препичали прясната рибка, уловена в Черно море покрай днешния созополски бряг, на скара върху жарта. И то в изящни керамични съдини, на чието дизайнерско решение може да завиди и най-именитият съвременен проектант на кухненска посуда.
От представените в изложбата в Бургас очарователни антични готварски съдини е видно, че някогашните им безименни майстори са ги произвеждали в богат асортимент от различни размери в зависимост от големината на улова, който бил „пренасян в жертва“ на чревоугодните стомаси на предците ни. В музейната витрина са показани както едновремешни решетъчни „гювечета“ за по-едри риби, така и за по-дребни видове с габаритите на сафрид да речем.
Така че, както са казвали римляните – всичко ново е добре забравено старо! А ние все си мислим, че откриваме Америка...
