В последния брой на в. „Десант“ прочетох статията „Библейският потоп е започнал от Черно море“.
Всеизвестно е, че Черно море, като вътрешно море, не е имало връзка със световния воден океан и нивото му било по-ниско от него с около сто метра.
С пробива на Босфора в него нахлуват водите на световния океан. Това става преди около десет-дванадесет хиляди години.
Проучвайки фолклора на родното си село Сандрово, попаднах на песента „Разиграло се Черното море“. Кога е възникнала тя не ми е известно. Съгласно текста й, морето потопило Светата гора заради греховете на дяконите и калугерите. Тогава те се събрали и „казали си все грехове“. Идва ред на изповедта на поп Никола, от която се разбира, че някога той отсякъл десницата на едно татарче, което му подало вода. И морето се отдръпнало.
Така че не природните явления, почернили толкова народ, живял в покрайнините му, името Черно море.
Има и други мнения за това. Ако днес се изработят хидроложки карти преди и след потопа, ще пръкне и Светогорската височина, потопена от „разигралото се Черно море“.
На Сандровския дунавски ръкав, в местността Козека, при голямата суша през 2003 г. се откриха останки от зид с дебелина над два метра. Сигнализирах за това и дойдоха археолози от Русе. Огледаха и стигнаха до заключението, че е строен мост над реката срещу румънското село Гостин, което веднага посетих. Но в реката срещу него няма никакви строителни останки от древността.
Та потопи са ставали и несъмнено ще стават и занапред.