След 6 години съдебни неволи, и Емилия Масларова е невинна
Масларова с адвокатката си Ина Лулчева преди заседанието на СГС Снимка: trud.bg
18 Декември 2015, Петък
Още едно знаково дело през тази година, след тези срещу Цветан Цветанов и Христо Бисеров, приключи на първа инстанция със снемане на повдигнатите обвинения.
Автор: Десант
Това стана ясно, след като на 15 декември Софийският градски съд (СГС) оправда бившия социален министър в правителството на Тройната коалиция Емилия Масларова.
Общото между тези три шумни процеса, ако не броим големия интерес и общественото очакването най-сетне някой от висшия управленски ешелон да бъде осъден, бе дежурното безсилие на прокуратурата да докаже повдигнатите от нея обвинения.
Да припомним обаче хронологията. Малко след падането на Тройната коалиция от власт през ноември 2009 г., държавното обвинение с ентусиазъм подхвана Масларова, обявявайки, че докато е била министър е извършила престъпления по служба и длъжностно присвояване в особено големи размери.
Заедно с нея тогава под съдебна отговорност бяха привлечени и бившият зам.-социален министър Димитър Димитров, ексглавният секретар на министерството Иван Пенев, пълномощникът на ведомството Росен Стефанов и бизнесмените Венцислав Драганов и Михаил Методиев.
На делото бе даден ход през 2010 г., но скоро то бе “замразено” заради отпуск по майчинство на съдията по него Димитрина Ангелова. По-късно процесът отново спря, тъй като подсъдимият Пенев получи инсулт. И така, докато се стигне до решението на СГС от декември т. г.
Масларова бе обвинена в това, че е присвоила над 11 млн. лв. от ремонт на социален дом в Стара Загора, извършен в периода от ноември 2007 до 15 май 2009 г. Основание за това били направените сметки от държавното обвинение, според които строителните материали е можело да бъдат закупени на по-ниски цени и обновяването на дома да струва не повече от 8 млн. лв, а не 19 млн., колкото министерството е платило на изпълнителите.
По-нататък в обвинителния акт обаче се прави леко отклонение с твърдението, че „откраднатите“ от Масларова пари всъщност не попаднали в нея, а били инвестирани в дружествата на Михаил Методиев и Венцислав Драганов, които правили ремонта.
А замесването на бившата соцминистърка в цялата тази предполагаема схема вървяло по линията, че Венцислав Драганов бил неин семеен приятел. И че Масларова още при провеждането на процедурата за възлагане на обществена поръчка била наредила нещата така, че тъкмо тези две фирми да я изпълнят.
Както и за предишните две знакови дела, за които стана дума, и тук важи поговорката, че дим без огън обикновено няма. Съдът обаче работи с факти, които изисква да бъдат безспорно доказани по време на процеса, което явно не е станало и този път. Поради което е възможно още една предполагаемо престъпление да остане ненаказано.
Неубедителността на тезата на прокурора по делото Калин Софиянски впрочем личи и в изказването му след постановената от СГС оправдателна присъда. Той заявява, че ще я обжалва в Софийския апелативен съд, където се надявал обвиняемите да бъдат осъдени, ако не за най-тежкото закононарушение, каквото е присвояването на пари, то за някое друго по-леко престъпление.
Тази постановка най-малкото звучи странно. Защото според нея излиза, че в случая може и да е нямало присвояване на пари, но пък било възможно да е извършено друго закононарушение, което съдът би могъл да установи сам и да постанови съответната осъдителна присъда.
Процесуалното качество на съдебния състав обаче не само не му вменява задължението, но дори му и забранява да търси други престъпления извън формулираните в обвинителния акт, тъй като при тази хипотеза той би излязъл от отредената му роля на арбитър.
Странно е и твърдението на прокурора, че материалите, с които е извършен ремонтът на социалния дом, е можело да бъдат купени на по-ниски цени, което според него навеждало на предположението за извършено престъпление. Най-малкото поради това, че ако такова обвинение бъде обявено за съставомерно, то автоматично може да бъде предявено, ако не към всички, то към повечето от фирмите, изпълнили обществени поръчки, както и към техните възложители.
Независимо от това как би се развило делото в Софийския апелативен съд, във всички случаи е налице лошо формулирано обвинение, основано на предположения и недоказани по безспорен начин твърдения.
Дали обаче това се дължи на недостатъчен професионален капацитет на представителя на държавното обвинение, дали на поръчка с корупционен привкус, според която делото трябва да бъде загубено, или на някаква друга причина, това трудно би могло да се установи.
