И в Испания например си раздават пари уж за пасбища, които се оказват... мотописти
Автор: Яна Славянска
Някак си вече свикнахме непрекъснато да бъдем сочени като най-черната овца на Европейския съюз. Кой каквото прави, България все е на първо място в негативните класации и все на последно – в престижните рейтингови списъци.
Все пак черното не винаги е толкова черно, а и бялото понякога не е така снежно бяло, колкото го изкарват. Както и скоро се оказа, че не само в милата ни родина европарите се харчат неправомерно, но това става и в „беличките“ европейски държави от по-старото поколение на ЕС. И в същото време, в някои отношения дори у нас се бележи положителен тренд в намаляването на погрешно разходваното финансиране от Брюксел.
Това показа оповестения преди месец от председателя на Европейската сметна палата Виктор Калдейра доклад по одита на бюджета на Евросъюза за 2014 г.
По традиция българските медии обърнаха твърде малко внимание на този важен документ – къде по-интересни за тях са випбрадърите, ексфакторите и това дали ще се кандидатира догодина Бойко Борисов за президент или да. А това как се справят европейските страни и най-вече нашата родина с усвояването на европейските средства и дали те действително отиват по предназначение – много важно!
Немалко се чесаха езици и покрай приемането на бюджета за следващата година, но никому не му хрумна да хвърли едно око и върху състоянието на европейския бюджет. А именно това може да се разбере от въпросния доклад, както и „да си видим мястото в строя“, пък оттам да си извадим поуките.
Покрай нерадостните заключения на одиторите, че все още общият процент на усвояване на евросредствата е твърде нисък, а и в разходната част на европейския бюджет все още има доста грешки при разпределението на средствата, като положително е посочено обстоятелството, че нивото на погрешно разходване на средства в процентно отношение намалява. През 2012 г. те са били 4,6%, за 2013 г. са 4,5%, а за миналата година са спаднали на 4,4%.
Що се отнася до констатираните грешки, те се откриват най-много при финансирането на Програмата на ЕС за икономическо, социално и териториално сближаване, по която се предоставят пари за осигуряване ускореното развитие на най-изостаналите региони на европейските държави. Както се отбелязва в документа, „ако Европейската комисия, ръководителите на страните членки на ЕС и независимите одитори бяха използвали цялата съществуваща при тях информация, то те биха могли да предотвратят, установят и поправят значителна част от грешките, преди те да са били направени“.
Очевидно има още много да се желае в тази посока.
Иначе България и тук е наредена сред страните, минаващи за лош пример в практиките по възлагането на обществените поръчки и свързаното с тях усвояване на европари. Това усвояване на европейското финансиране обаче не само у нас е по-ниско от средното за ЕС. Компания в нерадостната статистика ни правят Гърция, Испания, Румъния и Словакия.
Обществена разгласа през последните години добиха множество примери от нашата родина за това как се плащат пари на земеделски фирми, без реално да отговарят на изискванията за предоставяне на европейска финансова помощ. Е, сега вече можем да се успокоим – тази порочна практика не е намерила почва само на наша земя.
Така например в далеч „по-европейска“ Испания са изплатени хиляди, ако не и милиони евра, за подпомагане експлоатацията на парцели, обявени за обработваеми, а всъщност представляващи... състезателна мотописта.
Дори в намиращата се в сърцето на Европа Франция са открити такива примери, при които
терени, „обявени и субсидирани като постоянни пасбища“, са се оказали абсолютно непригодни по тях да стъпи животински крак, пардон – копито, камо ли цяло вакло стадо, тъй като са се оказали гъсто обрасли с храсти и дървета, или пък плътно покрити с голи камъни, върху които и мъх не вирее, да не говорим за сочна тревичка...
И подобни случаи са констатирани също и в Полша, и в Чехия, плюс „обичайните заподозрени“ – Гърция, Испания, Словакия и др.
Нищо ново под слънцето – идентични „грешки“ са откривани в същите тези държави години наред в предишните одитни доклади на ЕС. Но не само, че нищо не е направено за тяхното отстраняване, ами дори се разширява обемът на финансирането на тази безсрамна практика!
Какво ли ни вълнува всичко това – биха махнали повечето наши сънародници с ръка. Ние да си гледаме в нашата паничка – ще се аргументират те за проявената от тях незаинтересованост за това как се харчат парите на Европа.
Но ако си дадем сметка, че всъщност най-голямата част от финансирането на бюджета на ЕС се осъществява с вноските на държавите членки на ЕС – и въз основа на брутния им национален продукт (от там в хазната на Евросъюза влизат близо 95 милиарда евро годишно), както и техни плащания на базата на събирания от тях данък върху добавената стойност (а те са около 18 мириарда евро на година), излиза, че европейският бюджет доста ни засяга.
И е добре с отворени на четири очи да четем и докладите за харченето му.
