Дали Дева Мария е била българка

Автор: Борис Цветанов

Не вярвам да има читател, чието сърце да не зачестява ударите си при простичкото „Господ е българин!“. Ако повярваме на окултното, тия думи изригват от дълбоко колективно несъзнателното, за което пише Карл Густав Юнг.
Божествен народ сме, богоизбран народ – учи Петър Дънов. И не само той. Но Учителят казва и друго – веднъж посочил лъвчето от герба и попитал откъде идва. И сам веднага отговаря: „Българите са забравили миналото си. Лъвът в своя герб те носят от еврейските пустини“.

През 2000 г. израелският президент Езер Вайцман се обръща към тогавашния наш държавен глава при посещението му в Йерусалим: „Вие сте президент на велика нация. Историята на България е сплетена завинаги с нашата история...“. В същия ден в града с Божия гроб е открит булевард на името на страната ни.
Изследователят на митове и легенди Христо Арнаудов пише: „В митовете може и да няма истински истории, но там е пълно с исторически истини“!

Нито един от досегашните трудно изброими изследователи на живота на Исус Христос не е поставял въпроса за националния му произход. Евреин – и толкова. Учението му е универсално, световно. Британецът Ф. В. Фарнал отбелязва, че населението на Галилея, откъдето е родом Спасителят, било население от езичници, национално различни от евреите. Ние писахме в „Десант“ преди години, че Божият син е проповядвал сред етнически българи... Но това не е основното.
Латинският хронограф (354 г.) сочи българите като един от 25-те най-стари народи (повечето още по онова време вече изчезнали), които произхождат от коляното на Ной – сина му Сим (Известен), внука му Зиези.

Според Паисий, родоначалник на българите бил Яфет, в превод – да се множи.
По мнението на хазарския хаган Йосиф, един от десетте сина на Яфет носел името Б-лг-р.
Древни източници сочат, че на Яфет му било наредено да засели Европа и първата вълна племена преминали през Черно море (науката го доказва, за което вече е писано  в „Десант“).
В „Тайната книга на богомилите“ се споменава, че българите били доведени по нашите земи лично от пророк Илия.

Дългогодишният изследовател на библейските притчи д-р Светлозар Попов изтъква, че проучвайки прочутите Кумрански свитъци, стигнал до извода, че има „плътно мълчание на международния екип“, изследващ древния ръкопис, за това, че съществува безусловно открит чужд на юдеи и араби етнически елемент и това „обърква както научното, така и теологичното построение на древността“.

От общото към по-конкретното. Протойерей Иван Гошев в своя малка книжка за живота на Исус описва външния му вид: „не приличащ на евреите... явявал се бръснат и с плитка през рамото“. Това е доста съществено. В „Левит“ (гл.19,27) Господ нарежда на Мойсей: „Не стрижете косите си кръговидно!“, разбирай – на плитка, наричана още чумбас.
Това го има и в писмото на Пилат: „...среден на ръст... като назарянин той носи коса“. За да се подчертае „носи коса“, това означава, че Христос е носел косата си по различен от общоприетия за евреите начин. И отново стигаме до описанието, че това е плитка или чумбас.

Ново доказателство, че Спасителят е от друга, различна от тая на юдеите националност, намираме в Новия завет – Йоан глава 5: „юдеите гонеха Исус, защото вършеше тия неща (чудесата, изцеляване и пр. ) в събота“. Да се работи в този ден е допустимо в онова време само за хора от друга, чужда на юдеите националност.
И една загадка. В края на тридесетте години на миналия век окултистът на Райха Отто Ран идва в България със строго секретна мисия с участието на елитни части на СС. Ровили са около Мадарския конник, поставяли са уреди, улавящи излъчване от него, правили са разкопки в Златоград и Странджа. Смята се, че са търсили следи на Кивота и че са ги водили тайно научени от експедиция в Тибет неща за българите.

Връзката Исус-Тибет е известна отдавна. Мнозина изследователи смятат, че Спасителят, поне като дете, е прекарвал известно време там, а че българският етнос е бил заселен в Тибет и Хиндокуш вече го знаят и децата.
Време е да надникнем в потайностите, разкрити преди доста години от неуморния изследовател и дисидент Йордан Вълчев, за когото неведнъж сме писали.

Той рязко обръща гръб на традиционалистите в изследванията по старата българска реч и ги свързва с две изречения на Исус Христос, които евангелистите, кой знае защо, предават не както си е обичайно, а в буквалното им оригинално произношение. Този похват е познат в литературата, когато предаването на една мисъл на езика, с който си служи авторът, е по една или друга причина незадоволително предадена и има необходимост от достоверност на произношението.

Едното от тия две изречения е „Талита куми“ – когато Исус възкресява мъртво момиче, както и предсмъртният му вик от кръста: „Или, или, лама савахтани!“.
Евангелистът Марко е дал както произношението, така и превода: „Момиче, стани“. Като се допуска, че „талита“ е момиче и „куми“ – стани. Йордан Вълчев се усъмнява и започва да разнищва кълбото.
Вече стигнахме до окончателното и неоспоримо намиране на доказателство за чуждата на юдеите националност на Исус, който през всичкото време на проповядване на учението си говори на армейски и юдейски, а ето – при огромното напрежение, когато трябва да извърши чудото с момичето и вече на прощаване със земния живот, изведнъж проговаря на чужд, затруднил евангелистите, език.

Според науката, в моменти на големи вълнения и страдания, подсъзнателно човек проговаря на майчиния си език. Знае се от всеки полиглот, знае се и от тайните служби – често тази особеност е лягала в основата на провала на изключително добри в занаята си разузнавачи.
Еразъм Ротердамски 70 години не е обелвал дума на майчиния си език, но на смъртното легло проговаря на него. Изводът е, че и в случая с момичето и на кръста Исус  е говорил на майчиния си език.

Йордан Вълчев изследва всякакви близки и далечни езици, в които има следи от древни български думи, и оспорва, че „талита“ е момиче, а „куми“ е стани. И с особена страст разгадава българската връзка в общоприетото от всички изследователи, че „Или, или, лама савахтани!“ е цитат от псалом на Давид от Стария завет.
Той изследва езика на хунорите, за които вече стана дума, че от тях е истинският национален произход на Исус, както и езика на чувашите, българи по етнически произход. И без да се впускаме в подробности, за да се спрем повече на предсмъртните думи, приемаме казаното от изследователя, че „талита“ означава „стани“ и „куми“ е момиче (в стари времена кумичката на сватбата е все още неомъжена жена).

И така в евангелието на Матей ( 27, 45-50) четем: „...а от шестия час тъмнината покриваше цялата земя до деветия час. Около деветия час Исус извика със силен глас – Или, или, лама свахтани! – сиреч: Боже мой, защо си ме оставил?!“.
При Марко няма превод и може да се приеме, че и при другите евангелисти преводът е по-късно дело, прибавка на нелипсващи и в ония далечни години умни редактори, които карат изследователите да приписват думите като цитат от псалома на Давид. Но внимателен анализ сочи друго. Ето цитатът: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил (защо стоиш далече от спасението ми) и от думите на спасението ми!“ и т.н. Споменатият сериозен изследовател на живота на Спасителя – Фарар – освен че пише: „изразява своята скръб чрез слова от псалома“, добавя, че още е и „тайнствено възвание, пълното значение на което никога не ще стане ясно на човека“.

Истината е, че „защо ме изостави“ звучи и чисто по човешки състрадателно и разбираемо, но все пак Йордан Вълчев смята, че това биха били думи на предал се, капитулирал човек, докато Исус е боец фанатик, преживял къде-къде по-големи  страдания... Но в този момент на върховно изпитание той просто е проговорил на майчиния си език – окончателното, както казахме, доказателство за българския етнически произход на Спасителя.
„Повдигнатите въпроси – пише по този повод изследователката на изконно българското  Вера Гюзелева, – повдигнати още от протойерей Иван Гошев, са ме озадачили, но не съм имала смелостта да си задам въпроса – бил ли е все пак евреин Христос? И това ще повдигне един ден много препирни и ще възбуди враждебността на мнозина по различни причини“ (писмо до Йордан Вълчев от 11 март 1973 г.).

Според Вълчев „или, или“ е идентично с българското „ела-ела“ ( диалектно „ела ми“). Тази дума я няма в славянските езици. Има хунорски произход и вече сме напълно наясно, че в Галилея са живеели именно хунори.
Наред е думата „лама“. И връзката с Тибет. Тя има тибетски произход и означава според българския и европейски речници „тибетски монах“. Но това е едно традиционно разкодиране на думата. В езика на тибетското население няма звук „р“. Той се произнася като „л“. В такъв случай защо „лами“ да не е всъщност „рами“. „Рама“ в значение на Бог – така е известна в езика на стария български етнос. И при хунорите в частност.

Остава „савахтани“. Савах е утро (заран) – трансформацията „б“ във „в“ е поради гръцката транскрипция. „Тан“ пък е стара българска дума (и сега съществува в чувашкия и в други езици на население от български етнос) и означава „слава“. От „тан“ са българските имена на Тано, Танко, Дянко.
В крайна сметка, на чист майчин език Исус просто е извикал: „Ела, ела, Боже на утринната слава!“ (Възкресението).
Но и това не е всичко.

Логично е майката на Спасителя да е от български етнически произход.
И веднага стигаме до любимото на поколения българи твърдение, че българките са най-красивите жени на земята. То не е измислено в наше време.
Още девети век има записана фолклорна песен в държавици на Изток, в която се пее: „Робини карат от Болгар“, като се описва неземната красота на пленничките от Велика България. А в Изтока от незапомнени времена е характерно преклонението пред женската красота.

„Жена, облечена в слънце“ – само толкова са ни оставили евангелистите като описание на външния вид на Светата дева, при това едва в Откровението на Йоан!
Но нещо повече откриваме в апокрифната литература (в някогашния смисъл тя не е забранена, а съкровена, тайна). В „Сказание за Афродитиан и чудото, което стана на персийската земя“ (смята се, че текстът е писан от тримата мъдреци, вървели по следата на Витлеемската звезда) Дева Мария е висока на ръст, мургава, с овално лице, красиви, сплетени коси и миловидни украшения.

Други апокрифи разкриват още подробности – била е с големи кафяви очи и кестеняви коси. Когато тя бяга с младенеца на ръце от гнева на Ирод, пресрещат я кръвожадни разбойници. Но жестокият им главатар Димас е поразен от красотата на жената и отсича: „Не правете зло на тия хора!“.
Прочети, читателю, още веднъж апокрифното описание на външния вид на Дева Мария – не ти ли се струва, че това е описание на една традиционна българска жена?! Ако още се съмняваш, кажи си, че поне не е била блондинка.


В категории: Добри Вести , Светии и свещеници