Пякога в Красновските минерални бани, на няколко километра от едноименното село, почивали стотици българи.
Автор: Камен Колев
Идвали курортисти чак от Русе, а в кухнята само на една от почивните станции всеки ден се хранели 1200 души. После, с настъпването на демокрацията, всичко секна, разказват наследниците на красновци, които през 1927 г. построили минералната баня в селото.
Красново е разположено на двата бряга на Красновска река, на южните склонове на Същинска Средна гора. Тъй като е на стар римски кръстопът - Пловдив-Копривщица-Търново и София-Ихтиман-Хисаря, най-старото му име е било Кръстец, а по-късно е известно като Кръстово.
В литературата (в „Българи от старо време" на Любен Каравелов) и в турските данъчни регистри населеното място е записано като Крастово. Така го споменава в един от пътеписите си Алеко Константинов.
Същото име срещаме и в спомените на Константин Иречек, който, като посетил минералните бани, останал шокиран от следната гледка – от басейна излизали хора с дрехите, които му приличали на мокри чудовища.
Най-възрастните жители разказват, че действително влизали в горещата вода както са си облечени. Като се намокрели, и въшките изпълзявали. Така хората хем се перяли, хем се къпели.
Районът на селото е известен не само с минералните си извори, но и с климата. Навремето на лечение тук заради въздуха идвали хора с астенично-вегетативен синдром, които се оплаквали от отпадналост, главоболие, световъртеж и неспокоен сън, болни от гастрит, язва или колит, пациенти с жлъчно-чернодробни заболявания.
Красновските минерални извори са били известни и използвани за лечение още в римско време. Най-напред с водата се лекувало чрез къпане, а по-късно и чрез пиене. Смята се, че тя лекува камъни в бъбреците и други урологични заболявания, болестта на Бехтерев, проблеми на опорно-двигателния апарат и остеопороза, заболявания на стомашно-чревния тракт като язви и гастрити, болести на черния дроб и жлъчката, както и открити рани.
Доказано е, че красновските води лекуват гинекологични болести, травми, заболявания на дихателните пътища и на жлезите с вътрешна секреция. Въпреки примитивните възможности за балнеолечение, тук са идвали много болни от цяла България.
Иречек описва красновската баня като малка дървена къщичка с два грубо направени каменни басейна, покрити с пропукана стряха, а отстрани имало две схлупени стаички. Наоколо в гората имало сламени колиби за лекуващите се. Хората лазешком излизали от ниски дупки, служещи за врата на колибите.
Още в 1890 г. от бюджета на Източна Румелия били отпуснати 2000 лв. за поправка на банята, но парите отишли за ремонт на църквата в селото. Впоследствие, когато започнали да прииждат хора от цялата страна, се наложило да се вложат средства и в къпалнята. Били изградени две отделения с басейни - за мъже, с температура на водата 47 градуса, и за жени - 50 градуса. Пълнели се с вода от вечерта, за да може до сутринта да се охладят.
През 1925 г. местната управа решила да разтури старата селска баня и да построи нова.
Когато стигнали до покрива обаче, парите свършили. Наложило се да вземат заем от 2 милиона лева държавни средства, за което им съдействал министър-председателят Андрей Ляпчев. Като залог, че ще върнат парите, тогавашният кмет на селото и група общински съветници ипотекирали собствените си къщи и имоти. После мобилизирали мъжете - всички били длъжни да излязат и с волски каруци да пренасят камъни и тухли. Така с дружни усилия банята била построена и през 1927 г. постройката с две отделения, чакални, съблекални, басейни, вани и чешми, била официално открита.
Зад банята имало зоологическа градина с огромен парк. Работници косели поляните и в специални помещения събирали сеното, с което хранели животните.
Билетът за банята бил 2,50 лева стари пари, а по време на комунизма - 18 стотинки. С годините курортът Красновски минерални бани бил благоустроен. Властта построила почивните станции „Чавдар" и „Страхил", направила магазин, сладкарница, ресторант и градски плаж с олимпийски и детски басейн. Зад него били къщичките, в които се провеждало началното военно обучение на учениците от региона. Съвсем наблизо пък имало пионерски лагер с бунгала.
В „Страхил" още по социалистическо време работел уникален спа център с вани и тангентори. Курортистите посещавали и околните забележителности. Край Красновски минерални бани се намират две групи от по четири могили, част от древно селище. Там са открити зидове от постройки, глинени съдове, некропол.
В северната част на селището има следи от стара църква, която населението нарича манастира „Света Богородица". Срещу нейните останки е крепостта Красновското кале. Археолозите смятат, че тя е строена по времето на Втората българска държава ХII-XIV век.
Местните смятат, че Красново е щяло да се развие като голям курорт, ако не е било прехвърлено към община Хисаря. Хисарчани се страхували красновци да не им вземат туристите и направили всичко възможно мястото да западне.
С началото на демокрацията селището съвсем било занемарено. Банята била запусната, станциите - опразнени, а бараките от базата за военно обучение - продадени като къщички. Днес от тях са останали само тухлени зидове и арматура.
Градският плаж години наред зее като огромен бетонен ров и само по колоните на входа, облицовани със светлосини плочици, може да се познае, че навремето тук е имало летовници. Пионерският лагер също е изоставен, ограден е с мрежа и се охранява от пазач. От някогашния ресторант е останала една дупка. Преди години го купил местен бизнесмен, но веднага след това сградата била изпепелена при умишлен пожар.
Преди икономическата криза няколко бизнесмени са решили да инвестират в Красново. Селската баня била възстановена, започнало строителството на нови хотели. С финансовия срив в страната обаче строителните дейности замрели. Едва в наши дни се правят нови опити минералните бани да бъдат събудени за нов живот.
