Бай Йото, известен селски шегобиец, живееше в края на етрополското село Бойковец, до самата гора. Навремето в неговия дом се отбивал цар Борис ІІІ, който е ловувал по тези места или е търсил заровено имане. Отсядали и партизани от отряда „Чавдар”, с които неколкократно е бил и Тодор Живков.
През 1956 г. в селото беше образувано ТКЗС. За председател беше избран бай Йото. Но не всички хора се записваха в кооператива и на такива земите им се заменяха извън блоковете на ТКЗС.
Една сутрин покрай канцеларията на стопанството преминава с магарето си Стоян Дилов от най-долната махала. Събралите се селяни го питат къде е тръгнал. „Дале са ми имот гореее, където се пръцат зайците, та отивам да вида дали ще го работя” – отвръща той. Обажда се бай Йото: „Като не щеш да одиш кадето се пръцат ората, върви кадето са пръцат зайците!”.
Усетил бай Йото, че нещо му напада царевицата. Сметнал, че това е язовец и завардил една нощ да го стреля. Той беше ловец. Посред нощ, на месечината обаче видял, че комшията му Къно влязъл да си кърши масури. Прибрал се и на сутринта отишъл да провери какво е станало. Преброил, че са му откъртени сто масура.
На следващата нощ отишъл в царевицата на комшията и откършил двеста масура. След някой ден комшията, ядосан го среща и се оплаква: „Бай Йоте, в нашата маала се е явил един айдук, бере ми кукуруза”. Опънал бай Йото от цигарата и се произнесъл: „Не един, двама са, единя си ти, а другия съм я!”.
Много са шеговитите бисери на бай Йото, но повечето са цинични, та не са за казване. Сиромашки години бяха тогава, та в новообразуваното кооперативно стопанство нямаха никаква техника. На етрополското ТКЗС бяха дали камион – тритонна „Молотовка”. Бойковчани настояваха бай Йото да върви в София и да иска и той камион.
Пристигнал той в София и отишъл в Централния комитет на БКП с намерение да влезе при Живков. Той тогава беше първи секретар на БКП. От охраната го спират и му казват, че имал приемен час. „Кажете на другаря Живков, че като доаждаше в моя дом, приемен час немаше и че го дири Йото Цаков от Бойковец”.
Разпоредил Живков да го заведат при него и бай Йото ми разказва: „Като влезох – соба, длъга като калидор и там доле седи Тодар (в този край така изговарят името Тодор). Стана, та ма срещна и рече: „Добре дошъл, бай Йоте, какво те носи насам?”. Седнааме и я му рекох: „Тодаре, ниа сбрааме имота на ората, ама сака да дадеш автонобил да ги возиме”. „Еее, бай Йоте, аз камиони не раздавам, Станко Тодоров се занимава с тая работа“ – отвърнал му Първият.
„Я Станко Тодоров не познавам, ако ще ми даваш бележка, давай, или да си връва” – отсякъл бойковчанинът. „Ще видим, бай Йоте, ще видим...” На тръгване му рекох: „Тодаре, има ли фотаджия тук, да са снимаме? Я сам дошал сега, па я са видим пак, я са не видим...”
Направили си снимка. Когато поисках да я видя, той рече: „Как ща ти я дам, я таа снимка я варда да свалем човек от въжето с нея...” След известно време дойде и „Молотовката” за стопанството. Зачислиха я на сина му Цако, който беше с шофьорска правоспособност.
Бай Йото имаше внучка на име Катя, която като малка си увредила гръбначния стълб и растеше заръстнала. Завърши гимназия с добър успех, но по общия ред не я приеха във фармацевтичното училище, а тя беше подходяща за аптекарска професия. Домашните настоявали бай Йото да отиде при Тодор Живков и да уреди приемането й.
Живков вече беше първи секретар и председател на Министерски съвет и бай Йото решил да потърси други големци, които познавал. Отишъл при Георги Павлов, който тогава беше министър на химията и металургията. Изслушал го той и му казал, че би му помогнал, ама случаят не бил в неговия ресор. Тръгнал си бай Йото и му казал: „Я, Георги, от ресоре не разбирам, сина ми Цако е шафиор и той разбира от ресоре”.
Ще не ще, решил бай Йото да върви при Живков. Отишли заедно с Катя, та да я види Първия в какво положение е. Като влезли в Министерски съвет, се объркали по коридорите, но ги упътили и влезли при Живков. „Като влезооме – соба, по-длъга от предната – разказва ми бай Йото. – Срещна ни Тодар и я му казах защо сме отишле”.
„Върви без грижа, бай Йоте, въпросът ще бъде решен” – успокоил го Живков.
Още в момента беше съобщено на семейството, че момичето е прието. „Ела, бае Йоте, и кажи какво има по нашия край” – продължил разговорът Живков. „Тодаре – започнал бай Йото, – ти направи коджа работи за Правец, ама ниа в Бойковец и ток немаме”. А Живков му отвърнал: „Еее, бай Йоте, аз не правя нищо, народната власт прави каквото трябва”. А бай Йото продължил: „Така де, така де, ама сакаш ли да ти кажа една приказка?”.
Усетил Живков чувството му за хумор и го изслушал. „Едно време един оджа имал нива на санър с един турчин. Турчинът умрел и всека година оджата, като орел, вземал по една бразда от нивата му. Турчинът имал момче. То, като пораснало, разбрало какво прави оджата и казало на майка си. „Нищо, синко, нищо, Аллах ще накаже оджата” – успокоявала го майката. Така, ама момчето в един петък се качило на минарето, разлело шише с ракия и бутнало оджата от викалото. Като се разчуло, майката рекла: „Виде ли, синко, Аллах наказа оджата!”. „Аллах, Аллах, ама ако не бех му подигнал краката...”. Та така и ти, Тодаре...”. Последвал характерния смях на Живков и той поръчал да донесат коняк и кафе да почерпят.
В кръга на шегата запитах бай Йото: „Ама ти, смотан селянин, кое започна да пиеш най-напред?”. „Ти как ма мислиш, я гледах койо почне Тодар – пръво коняка”.
След време Катя завърши фармацевтичното училище и дълго работеше като аптекарка. Не след дълго и токът в Бойковец беше прокаран. След време си отиде от този свят и бай Йото, но спомените за неговите майтапи са живи и често се разказват от местните хора.
