Три четвърти от дълговете на клуба са към нея. Кой, ако не тя, го прати във „В” група
Автор: Илияна Христова
Сред снежните, газови и депесарски баталии една интересна новина не успя да получи подобаващо внимание тези дни. Тя разплита спортно-политически възли и показва за пореден път, че България се управлява мафиотски като бащиния.
Новината е, че дълговете на пратения във “В” група ЦСКА нито са баснословни, нито непогасяеми, както се говореше. От публикувания от синдика Дора Милева списък на кредиторите се видя, че задълженията са наполовина от спряганите и ¾ от тях са към държавата.
Кой, ако не тя, може да ги разсрочи. Кой, ако не тя, трябва да помогне? След като държавата е основният и безусловен кредитор на ЦСКА, то значи, че тя държи ключа към неговото бъдеще и настояще. За никакви частни лица не може да става дума. И точно тя е натиснала спусъка.
Славният някога клуб бе пратен във “В” група през лятото, след като дълги години преди това бяха трупани задължения, след волни и неволни вътрешни управленски безобразия (Александър Томов, “Титан”, пак Томов…).
Треньори и футболни посредници купуваха и продаваха чужди играчи на килограм заради тлъстите комисиони, шефовете на клуба не плащаха данъци и осигуровки.
Вакханалията сигурно щеше да продължи вечно, ако успоредно с това ФИФА и УЕФА не повишаваха финансовите изисквания към спортните дружества – неизрядните бяха вадени от турнири, стигна се дори до пращане в долна дивизия на шотландския гранд “Глазгоу рейнджърс”.
Беше ясно, че българската футболна централа – БФС, също трябва да затегне финансовата дисциплина на клубовете. И така в един момент се оказа, че ЦСКА трябва спешно да “плати масрафа”. Разбира се, ако насреща си няма доброжелателен кредитор.
В публичното пространство се пласираха информации, че такъв кредитор няма, няма как да се появи и ако не дойде богаташ, който да извади пари накуп, ЦСКА загива. Говореше се за 30 млн. лв., за баснословни суми към футболисти и мениджъри, и наистина – появяваха се всякакви искове.
Какво обаче се оказа след публикуването на списъка на синдика? Че дълговете общо са всъщност 16.76 млн. лв., от които 11.3 млн. лв. към НАП, 929 хил. към Министерството на младежта и спорта.
Малки суми се дължат на “Национална спортна база” и военните клубове. Към футболисти, треньори, мениджъри и частни фирми кредитите са едва 4.5 млн. лв., т.е. ¼ от всички. В държавата са и хлябът, и ножът.
Кратко разяснение – това, че някой е предявил вземания към юридическо лице, отправил е искове, говори по медиите, не значи, че то ги дължи. Това се установява в съда, а при процедура по несъстоятелност – най-напред от синдик. Той налага запор на имуществото, определя кредиторите, после реда и начина за удовлетворяването им. И точно в този период някой от предварително заявените търсачи на пари отпадат. Процедурата стартира при ЦСКА през октомври м.г. в Софийски градски съд, след което синдикът Милева или не призна някой от кредиторите, или те сами се отказаха.
Съдът сега има право да коригира списъка й. Той може както да признае нови задължения, така и да отхвърли стари, т.е. цифрите няма да се променят съществено. Основният кредитор пак ще си остане държавата. И все по-настоятелен ще е въпросът защо тя прати великия български клуб в трета дивизия.
Трябва да се подчертае дебело, че в случая с ЦСКА не говорим само за погасителен план, с който НАП можеше да се съгласи. Клубът стопанисва бази, можеха да се измислят форми на публично-частно партньорство, чрез които държавата да си възстанови парите във времето. Бяха предложени и други варианти – както от Томов, така и от сегашния “благодетел” Гриша Ганчев. Но тя не пожела.
“Няма да има проблем с разсрочването на дълговете”, каза спортният министър Красен Кралев. Познайте кога бе направено изявлението – в края на октомври, след като клубът вече бе в несъстоятелност и във “В” група.
Стигаме до въпроса защо. И кому е изгодно. Защо държавата позволи най-титулованият български клуб да се провали, защо настрои огромната армия червени привърженици срещу себе си. Впрочем, те отдавна знаят истината и скандират бурно срещу Бойко Борисов. И всичко, което казваха, се потвърди. А то е, че премиерът, в качеството си на почитател на “Левски”, просто иска да затрие ЦСКА.
Струва ви се невероятно? Ами припомнете си родната политическа традиция, спомнете си как в миналото армейски генерали толерираха същия ЦСКА, как милиционерски шефове правеха всичко възможно купите да отиват в “Левски”.
“Сините” бяха облагодетелствани и при управлението на СДС – всяка власт си има любим отбор, по балкански се мъчи да му помага. Живеем в България.
Докато ЦСКА загиваше, Борисов усърдно търсеше спонсор на “Левски”. Помъчи се да уреди “Газпром”. Не се получи, след което австрийската фирма “Щрабаг” някак “внезапно” прояви интерес към синия клуб – стана й спонсор, без да е проявявала преди това интерес, без видими изгледи за печалба. Но австрийците, известно е, работят по държавни поръчки, което пък ги прави зависими от ръководителите на държавата.
Така е – за едни секира, за други – пари. Според случая.
Част от кредиторите на ЦСКА според синдика:
НАП - 11 290 749,02 лева;
Министерство на младежта и спорта - 929 109,14 лева;
Генади Вучков (мениджър) - 805 582 лева;
Инвестбанк - 404 055, 32 лева;
Стойчо Младенов (старши треньор) - 135 987 лева неизплатени заплати; 26 400 лева премии за 2013/2014 и 2014/2015; 78 233 лева допълнително трудово възнаграждение за 2014 г. и 2015 г.; 6 629,95 лева лихва; 200,92 лева лихва;
Финанс Лизинг - 309 392,66 лева;
ЧЕЗ Електро България - 33 570, 63 лева.
