Героят от Априлското въстание се отказва от рожденото си име, защото му звучи гръцко
Автор: Камен Колев
Няма българин, който да не е чувал за ключовата роля на Тодор Каблешков по време на Априлското въстание, но знаете ли защо Висшето транспортно училище в София, известно още като школото на жепейците, носи името на революционера? Повод да разкажем отново за него и да припомним по-малко известни факти от живота му е 165-годишнината от неговото рождение.
Тодор, чиято фамилия идва от думата „каблица" - голямо дървено ведро за мляко, използвано от родопските овчари, учи в главното епархийско училище в Пловдив, където му преподава самият Йоаким Груев.
Там той се сблъсква с гърцизацията в града, а след инцидент у него се разпалва и омразата към поробителите. Веднъж минава през един от турските квартали, турчетата го замерват с камъни и той се прибира вкъщи окървавен и с пукнат череп. По-късно, през 1868 г., младият Каблешков учи в престижния френски лицей „Мехтеп Султание“ в Галатасарай в Цариград.
Там той се включва в кръжока на Петко Р. Славейков и започва да чете произведения на Любен Каравелов. В ръцете му попада и смятаната за бунтовна за онова време литература - „Горски пътник“ на Раковски.
В лицея Тодор се сблъсква с познатия му от Пловдив гърцизъм и след ръкопашна схватка с гърци се отказва от името си и настоява да се обръщат към него с българското Богдан, наш аналог на гръцкото Тодор.
В лицея Каблешков развива своята култура, занимава се и с преводи. Според Владимир Свинтила младият революционер превежда по това време "Тримата мускетари" и "Граф Монте Кристо".
През 1871 г. се връща в родната Копривщица и се заема с революционна дейност като прикритие за нея е председателстваното от майка му женско дружество "Благовещение". Въпреки че е сериозно болен, той се среща с Васил Левски и Ангел Кънчев, които силно му повлияват с революционните си идеи. На 1 януари 1872 г. Каблешков основава дружеството „Трудолюбие“ - кооперативно дружество за икономическо и културно издигане на народа.
В тези години заминава за Одрин, където се научава да работи на телеграф в Одринската железопътна гара. Овладял уменията, той постъпва като чиновник-телеграфист в станцията на барон-Хиршовата железница в Пловдив.
Качествата му бързо са оценени и Каблешков е преназначен като телеграфист на гара Белово. Там бързо израства в кариерата и скоро е повишен до началник гара. Постът му дава отлично прикритие и той обикаля селата около Белово, за да просвещава селяните и да ги агитира за революционната дейност. Оттук той поддържа активна връзка със своите съмишленици и взима участие в подготовката на Старозагорското въстание.
Службата на Каблешков на гарата всъщност е причина на него да е кръстено Висшето транспортно училище.
През 1875 г. напуска работа и се мести в Пазарджик, където под претекст, че е търговец на дървен материал обикаля различни градове и села, за да проучва революционните настроения сред българите. Помага на местните революционни комитети, разяснява, вдъхновява. По-късно същата година отново се разболява тежко и се връща в Копривщица. Там научава за злополучния край на Старозагорското въстание и още по-решително се заема с революционна дейност.
В Пловдивско Каблешков продължава с революционната си дейност, често ходи и в книжарницата на Христо Г. Данов, за да купува нови книги.
При избухването на въстанието, според д-р Цветана Кьосева, зам.-директор на Националния исторически музей и доцент по нова и най-нова история на България, Каблешков е човекът, спасил Копривщица от опожаряване и унищожение, каквато съдба са имали повечето революционни селища при погрома на въстанието.
"На 28 април през нощта Каблешков свикал тайно събрание в местната аптека на доктор Спас. Присъствали водачите на бунтовниците, по-видните първенци и чорбаджии.
Каблешков им представил ясно ситуацията и подчертал, че неуспехът е почти сигурен. Дълго спорили какво да направят. Решението предложил Тодор Каблешков: въстаниците да не се бият с турците в селото, за да не го бастисат, а това да стане в планината. От своя страна чорбаджиите да изпратят писмо до турското правителство и до конака в Пловдив, в което да поискат войска, „за да пази селото от въстаниците“, пише доц. Кьосева.
Нещата обаче се развиват по друг начин. Осъзнавайки, че въстанието е пред разгром, Каблешков решава да бъде обявено преждевременно и нарежда църковните камбани да обявят началото на бунта.
Датата е 20 април 1876 г., около 10 сутринта. Две чети са пратени да обградят конака и заптиетата в него под ръководството на Каблешков.
Тъкмо тогава той пише прочутото кърваво писмо: "Братия! Вчера пристигна в село Неджип ага из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборишкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братия, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище...Копривщица,20 априлий 1876 г. Т. Каблешков".
Накрая на писмото Каблешков рисува християнски кръст с кръвта на един от убитите турци. Писмото е отнесено от Никола Салчев до Панагюрище толкова бързо, че конят му умира от преумора.
Каблешков се отправя с отряд от 200 въстаници в помощ на Клисура, но я заварва опожарена и се връща обратно в Копривщица заедно с около 4000 бежанци. Десет дни след началото на бунта, сутринта на 30 април пред селската аптека, откъдето четата трябвало да потегли за планината, се събира голяма група гневни селяни.
Чорбаджиите призовават въстаниците да бъдат заловени и предадени на турците, за да се спаси Копривщица. Така тълпата се хвърля, обезоръжава бунтовниците и навързва на въжета по-видните от тях.
"Пленниците" са заключени на различни места - в църквата, в метоха, на горния етаж на аптеката... Каблешков също е сред заловените ръководители на бунта и въстаници и е отведен в аптеката. Селяните се отнасят грозно с въстаниците. В "Записки по българските въстания" Захари Стоянов пише, че дори чичото на Каблешков идвал да ругае своя племенник „по най-непростителен начин“ и когато ожаднелите апостоли на въстанието помолили за вода, селяните им пратили стомна, пълна с нечистотии.
След разпити, на които Каблешков не признава нищо, Селями паша тръгва за Пловдив и взима със себе си бунтовниците, за да ги предаде на пловдивския съд. Каблешков знае какво предстои - още мъчения и накрая бесило. Когато керванът спира да нощува край Габрово, Каблешков се възползва от невниманието на едно заптие, взима револвера му и се самоубива, едва 25-годишен.
На другия ден габровският архиерейски наместник измолва Селями паша да му даде тялото, за да бъде погребано по християнски. Въстаникът е измит, облечен в нови дрехи и погребан до двама от четниците на Хаджи Димитър.
През 1883 г. тленните останки на Тодор Каблешков са пренесени и погребани в Копривщица в мавзолея-костница на априлци. Условията там обаче не са добри и до 1996 г. останките на Каблешков са изложени за поклонение в родния му дом. След това са препогребани в двора на храм "Успение Пресветия Богородицы".
Днес родната къща на революционера в Копривщица е музей. Там могат да се видят негови снимки, лични вещи, документи, учебници, оръжия, дори и шапката, която е носел, докато е бил началник на гарата в Белово.
