Опорните точки на клиентелата

Автор: Илияна Христова

„Кьолн“ в криво огледало“ се казва този „шедьовър“ на българската мултикултурна клиентела. За тези, които се гнусят от подобни четива, ще кажем само, че става дума за жалък опит за пропаганда, зад който прозира поръчителят – соросоидните организации, които методично и безотказно рушат човешките ценности и българските традиции. Автор на това скудоумие е Радослав Стоянов.

Ето как го представя сайтът „Дневник“: „Правозащитник, водил стратегически дела в обществен интерес, касаещи дискриминацията срещу *ЛГБТИ хората, етнически, религиозни и възрастови малцинства“.  Коментарът, както се казва, е излишен.

* ЛГБТИ – лесбийки, гейове, бисексуални, травестити и интерсексуални.


Седмица бе нужна на българската мултикултурна клиентела да се съвземе от нападенията в Кьолн. Където насилниците посегнаха не само на жени, но и на най-ценното на “съвременния свят без граници” – вярата, че чуждоземното нашествие в Европа ще мине безпроблемно. Всъщност това въобще не е вяра, а пропаганда, чийто стожер е подменената истина чрез думичките “толерантност” и “политкоректност”. Насилниците за миг пометоха всичко и изправиха цяла Европа срещу мултикултуризма и нейните пропагандатори.
За българските апологети на световния ред трудно може да се каже, че са привърженици на мултикултурата, или дори, че са либерали. Родните пропагандатори са обикновена клиентела – на грантове и европейски фондове.

И понеже досега пари се даваха само за либерализъм и мултикултура, те ги заработваха с хищнически хъс – подобно на родителите си, които пък бяха авангард на комунистическата пропаганда (срещу апартаменти, лади и екскурзии на запад – модерните тогава облаги).
Проверете – 90% от българските радетели на “либералната демокрация” са деца на писатели, поети, режисьори, номенклатурчици и ръководни партийни кадри от времето на уж ненавиждания от тях тоталитаризъм.

На тези хора им трябваше цяла седмица, за да кажат нещо след нападенията в Кьолн. Нямаха опорни точки, пък и новините съвсем ги обезкуражаваха. А новините бяха, че такива нападения е имало и в градове на Швейцария, Австрия, Швеция.
След отърсването от шока опорни точки все пак бяха намерени и мултикултуризмът отново намери своите адвокати. Но дали от стреса, дали защото няма какво да кажат, или просто защото толкова могат, аргументите се оказаха тъй глупави и повърхностни, че клиентелата показа интелектуалната си кастрация.

Ето ги най-често срещаните опорни точки.  Оборването им даже не си струва усилията:

„Нападателите не са бежанци”. Да, оказаха се не избягали от войната хора, а преселили се от години люде, основно от Северна Африка. С което проблемът става още по-голям, тъй като мултикултуризмът и либералният ред отдавна трябваше да ги социализират. А не са.

„Видяхте ли, нападателите не са само араби и мюсюлмани”. Тази опорна точка бе задействана веднага след информацията, че от 31 задържани в Кьолн двама са германци, един сърбин и един американец. Сред другите заподозрени девет души бяха алжирци, осем мароканци, петима иранци, четирима сирийци и един иракчанин. Всъщност това останаха единствените данни за държавна или национална принадлежност. Прочетете пак – от 31 четирима не са, т.е. интелектуалните кастрати казаха, че когато 90% от нападателите са африканци и азиатци, то нападенията не са на африканци и азиатци. Ами на ония четиримата.

„Европейците също изнасилват”. Никой не е твърдял различно. Злото го е имало и винаги ще го има. Но ако европейци вършат такива злини групово, масово и с ясно съзнание, то е в редките случаи на войни. Не в мирно време, като част от “нормалното”. Тъй както заклеймяваме военните престъпления, така и сега не бива да мълчим за насилието в Кьолн и в другите европейски градове. 

„Не бива да се обобщава по отношение на религия и етнос. Добри хора има от всички етноси и религии, както и лоши”. Никой не е обобщавал. Тази опорна точка подменя темата. Разбира се, че не бива да се слагат хората под общ знаменател. Темата обаче е как занапред в Европа ще съжителстват различните култури, дали отворените граници няма да доведат до нови и нови проблеми.

„Нападенията са организирани от ксенофобски и националистически партии”. Тези партии са вербували араби и мюсюлмани да нападат? Смешно, но и обидно за авторите на подобни съждения и за тяхната публика.

„Гледаме Германия, пък не виждаме какво е в България”. Пълни глупости. У нас няма подобни случаи, темата отново се подменя. Естествено, че ще гледаме Германия. Ние сме в ЕС, европейски граждани, а Германия е една от основните колони на Стария континент.

„Германските медии постъпиха професионално като замълчаха, за да не насаждат напрежение”. Фактите и самите скандали в обществото после показаха, че медиите са постъпили нечестно. При това умишлено, било под натиск или срещу пари.

„Ето, Германия почна да взема мерки. Институциите в Европа работят”. Трябва да си много глупав да кажеш, че след 500 и повече жалби институциите работят.
Всичките тези “съждения” бяха изфабрикувани от журналисти, политолози, активисти на неправителствени организации и други представители на “либерално демократичната интелигенция”, както и от гей обществата. Някой обаче липсва, нали?

Няма ги феминистките, българските защитнички на нежния пол, които громят всякаква дискриминация, но не и реалните нападения над жени. За разлика от тях германките протестираха.
В заключение трябва да се каже, че защитниците на демокрацията, свободата, либерализма и мултикултуризма имат един неоспорим довод - истински, с тежест, до който обаче не прибегнаха. А той е, че всичките каши, цялото това преселение от Африка и Арабския свят е следствие на нищетата, която там предизвика с дългогодишните си войни същият този Запад.
Обаче да признаеш това се изисква смелост – трябва да се изправиш срещу ръката, която те храни.

В категории: Горещи новини