На Атанасовден празнува и най-старият манастир в Европа
18 Януари 2016, Понеделник
Своя храмов празник отбелязва обителта в с. Златна ливада, която носи името на светеца
На 18 януари православната църква чества паметта на св. Атанасий Велики – богослов и духовник, патриарх на Александрия (328-373 г.). Той е един от най-видните радетели за чистотата на вярата и се смята за първия разпространител на монашеството в Стария континент. Неслучайно той е почитан като светец от всички християни – и от православните, и от римокатолиците и дори от поклонниците на древноизточните църкви.
Денят, известен като Зимен св. Атанас (Атанасовден), се отбелязва на датата на последното му завръщане като православен епископ на Александрия, след като е бил гонен пет пъти от арианите от този му пост. Но светията се почита и на 2 май, когато е денят на неговата смърт.
На 18 януари отбелязва своя празник и манастир „Свети Атанасий“, известен още като Чирпански и Златноливаденски. Това е най-старият действащ манастир не само в България, но и в цяла Европа. Издига се на живописен хълм над чирпанското село Златна ливада. Манастирският комплекс се състои от църква, пещера-постница и аязмо с лековита вода. В него има както стари нереставрирани сгради, така и изградени нови крила. Между обителта и постницата тече Стара река.
Предание разказва, че Златноливаденският манастир е основан още в римско време, през 344 г. сл. Хр. от александрийския патриарх свети Атанасий Велики. На път от Верея (дн. Стара Загора) за Сардикийския събор той спрял да пренощува в близката римска крепост. Там разбрал, че околното тракийско и готско население е заплашено от епидемия. Той се установил в близката пещера, представляваща старо тракийско светилище със свещен извор. Проповядвайки на местните хора, светецът им съобщил, че ако построят църква срещу пещерата, Бог ще ги избави от епидемията. Така и станало. Това укрепило вярата и упованието в светостта на Атанасий.
В своята близо 17-вековна история храмът и манастирът са многократно разрушавани и възстановявани от християните. От ІV в. мястото им е непроменено. Има безспорен археологически материал за съществуването им през Късната античност и Средновековието.
По време на турско робство са правени много опити за унищожаването на обителта. През 1844 г. манастирът е възстановен, като тогава е изградена и манастирската църква. Тук са намирали подслон Паисий, Васил Левски и други участници в националноосвободителните ни борби.
След 1944 г. народната власт го превръща в овчарник на местното ТКЗС. Легенда разказва, че три нощи подред една баба сънувала св. Атанасий, който настоявал да прогонят овцете от святото място. Разказала тя на първенците в селото, но никой не повярвал. Тогава светецът се явил и на партийния секретар с предупреждение, ча ако не освободят светата обител, ще му вземе детето.
В началото на 50-те години манастирските сгради са освободени за църковно ползване, но състоянието им продължава да е плачевно до края на 70-те години на миналия век. Тогава се изяснява, че това е най-старият манастир в Европа и той е обновен по инициатива на Министерство на културата. Построява се и новата манастирска сграда.
През 2003 г. на поклонение в култовия комплекс идва александрийският патриарх Петрос VІІ. Той донася като подарък иконата на Атанасий Велики, рисувана в Александрия. Друга подобна икона е подарена на обителта от атонски монаси.
В нея се пази препис от Реймското евангелие, направено от наши художници. Това е първото копие на български език на книгата, над която повече от 200 години френските крале са се клели във вярност към Бога и народа.
Преданията свързват откриването на лечебната сила на водата в аязмото с траките. Миряните вярват, че тя лекува кожни заболявания, подобрява зрението и действа очистително на вътрешните органи. Разказват се случаи и за прохождане на сакати след умиване с нея. За пещерата също се смята, че престоят в нея има лечебен ефект.
