Обилич е мрачно промишлено градче в централната част на Косово. В него функционират няколко ТЕЦ-а, които генерират голяма част от електроенергията в страната
Автор: Яна Славянска
и затова въздухът в района е с най-голямо замърсяване.
Безработицата тук е 45%, а социалният и културният живот на населеното място се ограничава до няколкото заведения в центъра му, в които мъжете пият горещ турски чай и пушат като комини.
Неотдавна местната администрация в Обилич развива идеята за създаването на общински културен център. Но засега проектът е отложен.
Причината е, че турското посолство в Прищина щедро е предложило да финансира изграждането на културното средище, но при условие че то ще носи името на султан Мурад І – същият, на когото дължим разпростирането на османското владичество над Балканите. По ирония на съдбата той загива в легендарната битка при Косово, състояла се през 1389 г., при това – лично от ръката на сръбския рицар Милош Обилич, на когото е наречено населеното място.
И кметът, и председателят на Общинския съвет, както и болшинството от местните старейшини обаче категорично отхвърлят това предложение. Както отбелязва сайтът Balkan insight, много албанци се гордеят със съпротивата си срещу Османската империя и с факта, че армията, която излиза срещу Мурад І в битката при Косово, е била със смесен етнически състав.
„Не искаме султана в нашата община! Народът ни вече има твърде много окупатори“ - заявява пред медията и Ксафер Гаши – градски съветник от Алианса за бъдеще на Косово.
Единствено от Демократическата лига подкрепят предложението на Турция, като заявяват, че няма смисъл да се блокира толкова необходим за културното развитие на града проект заради едно име.
Но кметът е категоричен, че няма да допусне каквато и да е почит към султана. От кабинета му заявяват, че сега се очаква с реализацията на проекта да се заемат от косовското Министерство на културата.
Така косоварите, показвайки среден пръст на турците, всъщност дават нагледен пример и на нашите управници как се защитава националната идентичност и достойнство. И как елегантно, но непреклонно може да се сложи прът в колелата на набиращите скорост агресивни неоосмански попълзновения на югоизточната ни съседка към територии, някога тъпкани от Високата порта.
А че тези апетити са ненаситни, вече виждат и слепите. И трябва добре да си отваряме очите, когато от Анкара щедро развързват кесиите си, уж за да помогнат на изстрадалата ни роднина – трансгранично и по комшийски!
