За да не ги върнат в Русия, нелегални имигранти в Норвегия обявиха гладна стачка
Вначалото на седмицата нелегални мигранти от Азия и Близкия изток, които властите в Норвегия искат да експулсират от страната, обявиха гладна стачка заради това решение. Протестната им акция започна в пункта за временно настаняване в Сьор Варангер, съобщи норвежката информационна корпорация NRK.
През изминалата 2015 г. над 5,5 хиляди мигранти от азиатски, африкански и близкоизточни страни са се възползвали от т. нар. „арктически маршрут“ в похода си към Европа, който минава през северните части на Русия, през Москва и Мурманск и се използва от август м.г. Според новите поправки в норвежкото имиграционно законодателство, никой от тях не може да разчита на получаване на убежище в скандинавската страна. За всички е предвидено да бъдат върнати обратно в руската страна, коментира „Дейли мейл“.
Властите в Норвегия отбелязват, че РФ попада в определението „безопасна трета страна“, където мигрантите биха могли да подадат молба за убежище. Изключения в отделни случаи може да бъдат правени единствено за сирийците, чийто живот в родината им е заплашен, а също и за непълнолетни бежанци, чиито роднини норвежките служби не могат да издирят.
На свой ред, руската страна посочва, че не може да приеме обратно притежателите на изплатени на границата туристически и гостуващи визи, предава ТАСС. При това през последните месеци норвежките власти са върнали обратно в Русия над 400 просители на убежище, които са имали дългосрочни визи, временно жителство или други документи, даващи им основание за дългосрочно пребиваване на руска територия.
Решението да се върнат мигрантите в РФ е прието на фона на скандалите с нападенията над жени в много европейски страни – както в Германия, така и в съседните на Норвегия Финландия и Швеция.
Още през есента на 2015 г. правосъдното министерство на Норвегия предупреди, че през зимата „арктическият маршрут“ е по-опасен от средиземноморския.
Правителството на страната смята притока на бежанците в малко населените области на норвежкото заполярие за сериозен проблем. Той бе предмет на обсъждания между външните министри на скандинавската държава и Русия и дипломати от двете страни, като диалогът още продължава.
По данни на националното управление по имиграцията, през втората половина на октомври 20-25% от всички бежанци, пристигнали в Норвегия, са използвали „арктическия маршрут“. По-късно този показател достигна 40 на сто. Към края на 2015 г. прогнозите, които имигрантските власти бяха направили през юни, бяха надхвърлени цели четири пъти.
Поради това развитие на събитията правителството на скандинавската страна, която не е член на ЕС, но е участник в Шенгенското споразумение, предприе редица инициативи, които целят да направят така, че кралството да изглежда по-малко привлекателно за мигрантите. Планира се не само правилата за получаване на жителство да станат по-строги, но също така и да се намалят помощите и продоволствените купони да се заменят с парични плащания от страна на търсещите убежище.
Прилагат се и нови методи, така че максимално да се ускори процедурата за разглеждането на молбите и извеждането от страната на лицата, които не се нуждаят от защита. Преди време руската телевизия „Мир 24“ излъчи репортаж за „Северния път“ на мигрантите, в който бе отбелязано, че вече почти свършват велосипедите в магазините в Мурманск. Оказва се, че те масово се изкупуват от бежанците, които се придвижват с тях към Норвегия без да се страхуват нито от минус 30-градусовите температури, нито от полярната нощ.
Стотици афганистанци и сирийци пристигат ежедневно в руския град Никел. Този населен пункт зад Полярния кръг е първата база по „арктическия маршрут”. Тук на чужденците се предоставят легла за пренощуване и им се раздават топли дрехи и храна.
От тук до норвежката граница има само една ръка разстояние. Дотам се стига за половин час с лека кола. И тъй като не на всички след такъв дълъг воаяж из Азия са им останали пари за такси, те тръгват по заледените пътища да търсят късмета си в Европа с велосипеди.
Норвежкият град Киркинес е на 15 километра от границата с Русия. В него мигрантите прекарват първите 48 часа от новия си живот. Афганистанецът Мохамед Казем разказва, че е получил виза и е заминал за руската страна, за да учи. „Но ако не може да си намериш работа, след като завършиш учението си, просто си седиш у дома. И така аз видях по телевизора, че в Норвегия има хубави градове“.
Само за 2-3 месеца през „арктическия маршрут“ през есента на 2015 г. са преминали над 4000 човека. За сравнение – през 2014 г. „северният път“, както също го наричат, е бил използван всичко на всичко от десет човека. Властите буквално са шокирани от този прираст. Доскоро за настаняването на бежанците е стигала една спортна зала, но вече само за седмица прииждат по 600 души.
Тези цифри са като капка в морето в сравнение с милиони, проникващи в Европа през южните й брегове. Въпросът къде да се приютят толкова хора вече разедини Евросъюза и много съседни страни се изпокараха.
Още преди време норвежките власти взеха радикално решение – мигрантите, които имат разрешение за жителство в Русия, да се депортират обратно в Мурманска област.
Въпреки това, наблюдателите смятат, че арктическият поток бързо ще нараства, тъй като очевидно мигрантите си споделят помежду си информация. И докато големите европейски страни строят огради, за да спрат потока от бежанци, северният маршрут през Русия остава по-безопасен вариант, отколкото нерядко смъртоносното пътешествие на хиляди хора, наблъскани в претоварени кораби, пресичащи Средиземно море, или в камиони, минаващи през Източна Европа – коментира журналистът Хетил Ховланд.
Руско-норвежката граница се намира на 2300 мили (малко над 3700 км) северно от Сирия и въпреки мразовете, този път се явява привлекателен алтернативен маршрут, позволяващ на имигрантите да попаднат право в Шенгенската зона през отворените й граници.
Учител, пристигнал в Норвегия сам, съобщава, че пътят му е струвал 2400 долара, включително 250 долара за руска виза и 1600 долара за самолетен билет от Бейрут до Москва.
За да стигне до Осло пък, 20-годишният сириец Мохамед ал Салим също е платил 2500 долара, като е преминал целия път за три дни, разказва Ховланд, като отбелязва, че миграцията в Северна Европа през Гърция или Италия струва на бежанците по 12 хиляди долара. Така че освен достъпен, „арктическият маршрут” се оказва и много по-евтин.
Но въпреки че Русия поддържа тесни връзки с режима на сирийския президент Башар Асад, за сирийците тя не е нищо повече от транзитна страна. Тяхната заветна цел е Германия или някоя друга държава от Европейския съюз.
Междувременно тези дни, позовавайки се на свои източници в Берлин и Брюксел, „Билд“ съобщи, че германски, австрийски и брюкселски чиновници разработват план за пълно закриване на гръцко-македонската граница за бежанците.
Изданието напомня, че германският канцлер Ангела Меркел и австрийският й колега Вернер Файман са подложени на силен натиск от обществеността заради големия приток мигранти в техните страни. В публикацията се изказва предположението, че самата Меркел с радост би затворила границата на Германия, но тогава примерът й ще бъде последван от други страни в ЕС, което по същество ще означава край на Шенгенската система, предаде БГНЕС.
В Гърция бежанците попадат от Турция, а Анкара засега не предприема видими действия, за да се намали бежанският поток, отбелязва „Билд“. Именно затова Гърция трябва да изпълнява функцията на граничар – заедно с Македония тя трябва да затвори своята граница през март, смятат създателите на плана. В този случай Атина може да се надява на привилегии от Брюксел при изплащането на държавния си дълг.
Изданието не уточнява на какъв етап в момента е работата над този план.
В същото време чешкият премиер Бохуслав Соботка заяви във вторник, че ако опитите за укрепване на външната защита на Шенгенската зона се провалят, по границите на България и Македония може да бъде създадена „резервна гранична система“.
Той е категоричен, че правителството в Атина носи най-голяма вина за наплива на бежанци в Европа. И ако се установи „резервна гранична система”, ЕС вече няма да е необходимо да разчита на Гърция в това отношение и ще може да контролира миграцията в този район.
Пак във вторник Международната организация за миграция обяви, че от началото на януари в Гърция по море са пристигнали 31 244 души, което прави 21 пъти повече нелегални чужденци в сравнение с целия първи месец на миналата година, когато са регистрирани само 1472 човека.
Общо 95 души са загинали, докато са плували към гръцките брегове.
На дискотека – само ако знаеш английски
Сред скандала с новогодишните сексуални посегателства над жени от страна на мигрантите от Азия и Близкия изток се оказа, че подобни инциденти е имало и в увеселителни и питейни заведения в много европейски градове. В Дания например такива случаи са регистрирани минимум в три населени места – Сьонерборг, Тистед и Хадерслев.
По думите на потърпевшите, претендиращите да получат убежище в страната се държат агресивно, придърпват ги към себе си и не разбират думата „не“.
Следствие на това, някои нощни клубове и дискотеки са изработили различни тактики, за да избегнат повторения на тези неприятни моменти. Така например в част от заведенията се изисква от посетителите да демонстрират знаене на датски, английски или немски език, оправдавайки с това необходимостта да може да се разбират с обслужващия персонал. Други просто засилват охраната си.
