Кръстче и Богородична иконка, принадлежали на мъченика
29 Януари 2016, Петък
Преди 175 години турците отсичат главата му, тъй като избира да се поклони на Бог в църквата, а не в джамията
На 30 януари Българската православна църква почита паметта на св. Димитър Сливенски, от чиято мъченическа смърт се навършват 175 години. Както се подразбира от името му, той е роден в Сливен. Това става на 9 октомври 1818 г. в семейството на много бедни християни.
Заради окаяното състояние на фамилията момчето остава неграмотно, макар да се отличавало с будна памет. Но покрай постоянното посещаване на богослуженията в храмовете, то научило наизуст много от църковните песнопения, пък и имало прекрасен глас.
След като родителите му починали, бедната фамилна къщичка се срутила и мястото, на което се намирала, било присвоено от живеещите в съседство турци.
Останал без дом, Димитър се принудил да стане слуга. Турският чорбаджия, при когото се цанил за чирак, се опитал да го принуди да се отрече от православната вяра и да приеме исляма. Но младежът смело заявил, че Христос е изпратен от Бог, пострадал изкупително, възкръснал подир смъртта си, възнесъл се в небесата и владее всичко на небето и земята, докато Мохамед е един прост и обикновен човек. Заради тези му думи турчинът пламнал от гняв, ударил му плесница и го изгонил от дома си, без да му плати нищо за свършената работа.
Димитър се зарадвал, че напуснал този нечестив дом и бързо намерил с какво друго да се прехранва. Но все така му се налагало да влиза в спор с турците по въпроса за вярата.
По някое време в Сливен пристигнал нов турски кадия от Одрин и Димитър бил нарочно повикан да прислужва по време на угощението, което местните бейове устроили в чест на велможата. На него лично кадията се заел да убеждава българина да смени вярата си. „Олур ба, ефендим“ („Бива, бе, господин съдия!“) – иронично отвърнал той, но турците взели думите му насериозно и един от тях тутакси се заел да навие на главата му бяла чалма. Димитър обаче я хвърлил на земята и избягал.
Той прекарал три денонощия, скрит в една плевня в близкото село Ичера. Когато собственикът й го открил в нея и разбрал за случилото се, му дал пари, цървули и хляб и го изпратил да се спасява на север.
Димитър отишъл в Русе и се явил пред владиката, който го задържал в митрополията си няколко дни, където го поучил във вярата. А после му дал пари и го изпратил обратно в родния му град, за да пострада мъченически.
Още като стигнал в Жеравна, беглецът се предал на турската стража. По пътя си към градското управление в Сливен, който извървял вързан, той се покланял на всеки срещнат християнин, заявявайки: „Простете ме, братя, аз се предадох на тези безбожни читаци, за да прославя нашата вяра!“.
По време на съдебните заседания Димитър пламенно защитавал вярата си.
Турците поискали или да се потурчи, или да бъде обезглавен. Цяла година мъченикът прекарал в затвора, където зверски бил изтезаван, но това не сломило волята му и той не предал християнската си вяра. На втората година свикали ново съдебно заседание, на което турците поискали да бъде осъден на смърт. Но присъдата му трябвало да бъде потвърдена от Цариград.
След три месеца, на 28 януари 1841 г., оттам пристигнал отговор:. „Да му се предложи – в джамията ли иска да се поклони Богу, или в църквата, и ако поиска последното, тогава да се пристъпи към изпълнение на смъртната присъда!“. Димитър, разбира се, избрал църквата и с това съдбата му била решена.
На следващия ден го извели от затвора, окован във вериги, и го повели към мястото на екзекуцията му. Българинът бил спокоен и по пътя, покланяйки се на срещнатите християни, нареждал: „Прощавайте, братя, и се молете на Бога за мене!“.
След като палачът отсякъл с ятагана главата му, игуменът поп Стефан събрал окървавената пръст в едно сандъче, което положил под светия Престол в сливенската катедрала „Св. Димитрий“, където стои и до днес.
Мъртвото тяло на мъченика останало на лобното място едно денонощие, пазено от стража. На другия ден щяло да бъда хвърлено в реката, защото според Корана земята не може да приеме тялото на човек, който хулил Мохамед. Влиятелни сливенски християни успели да склонят кадията да им разреши да го погребат по християнски. И така светецът намерил вечен покой в двора на Дохиарския метох в Сливен.
