Всички го искат, освен държавата, търговците и Лукарски
Автор: Борислав Михайлов
Вече повече от година и половина цените на петрола по световните борси буквално се сриват, в резултат на което „черното злато” се обезцени драстично: от $115 за барел (159 литра) до под $30 за барел. Всъщност, ако търсим реалните измерения на амплитудата в борсовите цени, трябва да се върнем до юли 2008 г., когато сортът брент премина границата от $146 за барел. Тогава по нашите бензиностанции литър дизел се продаваше за 2,67 лв., а бензинът А-95 струваше 2,54 лв.
Три години и половина по-късно, в средата на февруари 2012 г., цените на горивата отидоха още по-нагоре, а обяснението бе, че доларът е поскъпнал спрямо еврото.
Доларът, заедно с четирите годишни времена, е един от постоянните саботьори на всичко добро по нашите земи от времето на социализма до наши дни. Поне така се твърдеше в един брадат виц от 80-те години на миналия век. Но ако се върнем в по-близкото минало, например в периода декември 2014 - декември 2015 г., ще видим, че петролът е поевтинял с 43,4%, а бензинът и нафтата – само с 9-10 на сто при практически същия курс на долара спрямо еврото.
Формално всичко е нормално
Което е повод да предположим, че нещо не е наред с пазара на горива. Изглежда очевидно, но не и според министъра на икономиката Божидар Лукарски, например. Той твърди, че държавата и Министерство на икономиката, в частност, нямат механизми за влияние върху цените на горивата.
Мнозина икономисти обаче твърдят, че има такива механизми, при това не един, а много. По-късно ще стане дума и за тях. Както и за това, че някои от тези механизми съзнателно не се използват, а при други буквално се симулира прилагането им, защото държавата е един от субектите, които имат полза от скъпите горива.
Нека го кажем съвсем простичко – колкото по-скъпи са горивата – толкова повече приходи от ДДС влизат в хазната. При цена от 2,60 лв./л ДДС е 52 стотинки на литър, а при 1,60 лв./л ДДС е 32 стотинки за литър (намаление с малко над 38%). И за да добиете представа с колко биха спаднали приходите от ДДС за цяла една година при това примерно поевтиняване от 2,60 на 1,60 лв./л, ще е полезно да знаете, че по данни на НСИ търговията на дребно с горива и смазочни материали за МПС през 2013 г. е била на стойност 6.56 млрд. лева, а продажбите на едро – 14.13 млрд. лева. Тези продажби включват ДДС и акцизи, които формират около 45% от крайната цена.
Най-големият играч на пазара у нас е „Лукойл”. По данни на „Лукойл” за 2014 г. (няма по-нови) рафинерията е продала 5 719 963 тона нефтопродукти (предимно горива) на обща стойност 6 449 919 000 лева (близо 6,5 млрд. лева).
И обърнете внимание – за поредна година „Лукойл” отчита, че е на загуба – общо с 532 млн. лева за финансовата 2014-а. Формално погледнато, ако „Лукойл” намали цените, на които продава, ще последва увеличаване на загубите.
Любопитна подробност е, че фирмените бензиностанции на „Лукойл” в съседна Македония търгуват на доста по-ниски цени от обектите на същата верига в България. При положение че и едните, и другите се зареждат от рафинерията край Бургас.
Последните във веригата са бензиностанциите. Според шефа на агенция „Митници” Ваньо Танов някои от тях слагат по 40 ст. надценка на литър гориво. Веселин Марешки твърди, че надценката е още по-голяма.
Както е известно, от години съществуват съмнения, че има картел между големите играчи на пазара за практически уеднаквени цени на горивата по бензиностанциите им.
Комисията за защита на конкуренцията повече от година проверява дали това е така, като периодично припомня на гражданите, че такава проверка изисква много време и ресурси, та затова нека се запасят с търпение.
Припевът, че у нас горивата са най-евтини
Съвсем наскоро, в отговор на въпрос по време на парламентарния контрол, министър Лукарски повтори този припев – горивата в България са сред най-евтините в страните от Европейския съюз. Това наистина е така като продажна цена, преизчислена в евро, но не и като цена на горивата, преди облагането им с ДДС и акциз.
Пак преди дни бе огласен и анализ на Българска стопанска камара (БСК). От изнесените данни се вижда, че в средата на януари 2016 г. България е сред страните с най-скъпи горива преди облагане с данъци, такси и акцизи (€ 0.465 за бензина и € 0.473 за дизела).
По-високи цени на бензина имат само Испания, Дания и Малта, а по-скъп дизел - Ирландия, Португалия, Чехия, Дания и Малта. Страната ни е и с най-малък марж (0,18%) между най-ниска и най-висока цена на горивата (бензин, дизел и пропан-бутан) сред над 100 държави, което означава, че у нас не пазарът движи цената на горивата, а други фактори.
И понеже някои с основание ще попитат какво пречи на участници на пазара да внесат по-евтини (по цени на едро) горива от страни от ЕС и да направят своя удар с рекордни продажби на ниски цени – ето и отговорът, дошъл преди време от говорителя на Комисията за защита на конкуренцията Марио Гаврилов.
Притежателите на данъчните складове диктуват цените на горивата и възпрепятстват конкуренцията, а държавата и политиците вече 4 години не предприемат стъпки за решаване на проблема, смятат в Комисията за защита на конкуренцията.
„Не е проблем монополът, проблем е когато има злоупотреба с монопол. Държателите на тези складове имат възможност да диктуват цените”, коментира Марио Гаврилов още по време на миналогодишната акция на правителството за препломбиране на измервателните уреди по бензиностанции.
Търговията с горива има своите особености, една от които е, че за да продава един търговец на дребно в България, трябва да разтовари вноса в акцизните складове. Собствеността на тези акцизни складове през 2011 г. е била около 80% на „Лукойл”.
В данъчните складове пък искат толкова непосилен наем, че вносът би се обезсмислил. Именно това възпрепятствало конкуренцията на пазара, твърдят от КЗК. От Комисията още преди пет години са предложили две решения за справяне с този проблем: отваряне на държавни акцизни складове или подписване на споразумение със съседни държави да ползваме акцизните и данъчните складове там.
А министър Лукарски нека твърди, че държавата няма механизми да се намесва на пазара на горива…
Един Марешки направи цяла революция
Преди няколко месеца ексцентричният фармацевтичен бос Веселин Марешки направи цяла революция на пазара на горива в родния си град Варна. Бизнесменът отвори своя бензиностанция, където пусна основните горива с 30 ст. по-евтино от обектите на големите вериги.
Конкуренцията първоначално се шашна от километричните опашки пред колонките на Марешки, а после реагира по единствения възможен начин – на свой ред смъкна цените. Така Варна се превърна в града с най-евтини горива. В средата на януари там дизеловото гориво вървеше по 1,59 лева, а бензин А95 - за 1,69 лева.
Варненецът е категоричен, че не продава на загуба (на дъмпинг), защото това е забранено от закона – просто си слага по-малка надценка. Същото, макар и по принуда, направиха в своите бензиностанции големите търговски вериги.
Марешки е категоричен, че у нас има картел в търговията с горива. И освен това е напълно съгласен с твърдението на КЗК, че липсата на евтини данъчни складове блокира вноса на евтини горива. Поради което Марешки обяви, че планира да купи петролна база, за да си осигури самостоятелност при вноса.
„Реалната цена на горивата е тази, която е на международната борса. В България в момента има свръхнадценки по веригата търговец на едро – търговец на дребно – бензиностанция и затова се получава така, че ние купуваме горивата с марж 40-50 ст. над цената на търговеца на едро”, коментира още Марешки по Bloomberg TV Bulgaria.
По думите му, той показва, че точно този висок марж дава възможност за навлизане на нов играч на пазара. Марешки прогнозира, че след няколко месеца по-ниските цени на горивата ще се възприемат за нещо нормално и цялата страна ще се съобразява и ще продава на тези нива. Бизнесменът предлага с решение на парламента да се въведе регулация на търговията с горива и да се сложи максимална надценка за търговците.
Марешки признава, че е бил съветван да застане на страната на картела, да сложи цени от 2 лева и нагоре и да живее много по-спокойно. Видимо не се е вслушал в препоръките на по-опитните в бранша…
Анализирай това
Търговията с горива има своите особености, една от които е, че за да продава един търговец на дребно в България, трябва да разтовари вноса в акцизните складове. Собствеността на тези акцизни складове през 2011 година е била около 80% на „Лукойл”.
В данъчните складове пък искат толкова непосилен наем, че вносът би се обезсмислил. Именно това възпрепятствало конкуренцията на пазара, твърдят от КЗК. От Комисията още през 2011 г. са предложили две решения за справяне с този проблем: отваряне на държавни акцизни складове или подписване на споразумение със съседни държави да ползваме акцизните и данъчните складове там.
