Александър Методиев ще съди държавата, по документи той не съществува, името му „изпаднало“ от ЕСГРАОН
Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът
Бивш затворник иска да съди държавата, че неправомерно е изкарал 16 години и 7 месеца в затвора за убийство, което не бил извършил. Такова дело обаче не може да има. Не защото законът не го позволява, а защото човекът по документи не съществува. Неговият единен граждански номер (ЕГН) с трите му имена - Александър Маринов Методиев, не фигурира в Националната база данни "Население" на ЕСГРАОН.
Според акта му за раждане мъжът е роден в София на 26 юни 1978 г. Това се вижда от препис на документа, издаден от столичния район Младост на 31 август 2015 г. и с който редакцията на „Десант“ разполага.
Там е посочен ЕГН, с който Александър излиза и от затвора в Кремиковци на 30 юли 2015 г., където се води, че е излежал 24-годишна присъда за убийство. Освободен е предсрочно за добро поведение и защото е работил (по закон отработените три дни се броят за два излежани).
Как обаче личните му данни „изпадат“ от регистъра, е пълна мистерия.
„Аз съм мъртва душа. Съществувам физически, но не и документално. Израснал съм по сиропиталищата. След излизането от затвора първо отидох в село Кошарица, община Несебър, където съм живял известно време в дома за сираци. Оказа се, че този дом е закрит.
Потърсих съдействие от Община Несебър, да ми издаде документи за адресна регистрация, имах намерение да започна някаква работа. Отказаха ми. Тогава за първи път се оказа, че ме няма в системата на ЕСГРАОН. ЕГН-то, с което съм бил в затвора, не съществува. Поисках да бъде направена проверка в София, резултатите от нея потвърдиха, че не съществувам", разказва злощастникът.
„Свързах се с мой познат от Хасково, съгласи се да работя в шивашката му фирма без договор, но впоследствие се оказа некоректен, възползва се от положението ми и затова напуснах“, продължава изповедта си Александър.
Митарствата му продължили в София, където няколко пъти полицаи го спирали за проверка. Бездомникът показвал удостоверението, с което излязъл от затвора – единствената хартия, която черно на бяло доказвала съществуването му.
По неведоми пътища мъжът стигнал до Горна Оряховица, където от септември миналата година живее в Центъра за временно настаняване към Евангелската петдесятна църква.
От там го съветват да вземе най-сетне нещата в свои ръце. Така през есента на 2015 г. той подава искане до МВР за удостоверяване на самоличността му. Както и за възстановяване на стария му ЕГН, с който е бил воден в затвора, докато е излежавал присъдата си.
Друг единен граждански номер не го устройва, защото той ще бъде с „чисто досие“, миналото му на затворник ще бъде заличено, съответно и той няма да може да съди държавата за изкараните години зад решетките.
На 2 октомври най-сетне получава от Вътрешното министерство писмен отговор. От МВР съветват Александър да пусне заявление до Община Горна Оряховица с искане да бъде регистриран на адреса на Центъра за временно настаняване. „В съответствие с разпоредбите на чл. 26, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация, съответната общинска администрация съвместно с МВР следва да предприемат действия по установяване на вашата самоличност", се казва в писмото.
37-годишният мъж изпълнява указанията, но удря на камък. На 3 декември м.г. кметът на Горна Оряховица дава писмен отказ за адресна регистрация на Александър Методиев. А без нея няма и лична карта.
Това не е краят и мъртвата душа не се отказва. Александър се свързва със софийската адвокатка Невена Стефанова. Тя подава жалба срещу отказа на кмета за адресна регистрация и делото предстои да бъде гледано от Административен съд – Велико Търново.
Докато излезе решението на магистратите обаче, бившият затворник разчита на някой лев, който си заработва „на черно“ в строителството, хваща се да цепи и пренася дърва, чисти дворове. В повечето случаи го лъжат с парите, а той няма пред кого да се оплаче.
Най-голямата му болка обаче е друга. Знае, че рано или късно лична карта ще му бъде издадена и единният му граждански номер ще бъде възстановен. Никога обаче няма да преживее това, че е осъден без вина за убийство на жена. Казва, че нямал идея как прокуратурата стигнала през 1999 г. до него, тъй като нищо не го свързвало с жертвата. Кълне се, че е натопен и е решил да докаже правотата си в международния съд по правата на човека в Страсбург.
