В много от страните, влизащи в Шенгенската зона, вече е възстановен граничният контрол
29 Януари 2016, Петък
Шенген може да стане жертва на нарастващия миграционен натиск
Публикация в „Таймс“ от сряда разкри, че е много вероятно европейската зона за безвизов режим да преустанови действието си за две години с цел да се сложи край на наплива на т.нар. бежанци. Както информира авторът на статията Бруно Уотърфилд, на Брюксел е било препоръчано да „затвори“ Шенгенската зона, като се въведат по-засилени гранични проверки.
Той съобщава също, че чиновниците от ЕС разработват и план за изваждането на Гърция от безвизовата зона, тъй като страната не може да спре или регистрира стотиците хиляди мигранти, прииждащи на Стария континент през нейна територия.
„Еврокомисията ще въведе извънредни мерки, за да създаде нова система за пограничен контрол, преграждащ пътя на имигрантите от Гърция към Германия през Балканите. Обсъжда се и предложението на Белгия на територията на Гърция да се създаде лагер, в който да бъдат настанени над четвърт милион мигранти, които чакат разглеждането на заявленията си за получаване на убежище“ - отбелязва изданието.
Уотърфилд твърди, че решението за преустановяването на безвизовия режим е взето в понеделник от европейските министри на вътрешните работи. Той окачествява това като „удар за ЕС“, тъй като действащата на територията на 26 страни Шенгенска зона е била „най-голямото постижение на Евросъюза“.
Вече, макар и временно, са въведени проверки по границите между Германия и Австрия, Дания и Германия, Швеция и Дания, Австрия и Словения, Австрия и Унгария, Словения и Хърватия. По думите на неназован брюкселски чиновник, ако срокът на действие на тези мерки бъде удължен в рамките на повече от две години, отменянето им ще бъде много трудно.
Преди седмица „Франкфуртер алгемайне“ обнародва данни на Европейската статистическа служба, които сочат, че през 2015 г. всички източноевропейски страни в Евросъюза взети заедно – а именно: в България, Хърватия, Латвия, Литва, Естония, Унгария, Полша, Румъния, Словения, Словакия и Чехия – са се установили по-малко от 50 % от бежанците, приети от Германия, въпреки че броят на населението в тези държави значително надхвърля този на ФРГ. Общо в страните от Източна Европа са подадени около 210 хиляди молби за предоставяне на убежище, докато в Германия броят на тези заявления е 442 хиляди.
По данни на Франкфуртер алгемайне“, плътността на разселването на бежанците в Източна Европа „изостава“ от икономическата мощ на тези държави. Така, при справедливо разпределение в границите на ЕС Полша би следвало да приеме три пъти повече мигранти, отколкото в момента, а Словакия – 21 пъти повече.
В същото време източноевропейските страни от Евросъюза се най-яростните противници на европейските квоти за разпределение на бежанците, припомня авторитетното немско издание, добавяйки че Словакия и Унгария дори са подали срещу тях жалба в Европейския съд по правата на човека в Люксембург.
Междувременно много западноевропейски страни предприемат различни мерки за ограничаване на нашествието на пришълци от Азия и Близкия изток. Тези дни парламентът на Дания прие закон, който позволява на местните правоохранителни органи да конфискуват имущество на т. нар. бежанци като един вид компенсация за разходите, които прави държавата във връзка с тяхното настаняване.
Документът задължава мигрантите доброволно да предават при пресичането на границата ценните си вещи и суми над 10 000 датски крони (1340 евро), предава „Ройтерс“.
Изключение ще се прави само за „сантиментални или фамилни вещи“ като венчални халки, награди и семейни портрети. Това не се отнася за ръчни часовници, мобилни телефони и компютри – те могат да бъдат взети като отплата за пребиваването на бежанците в специално организирани за тях центрове.
Както отбелязват медиите, по време на обсъжданията му законът стана обект на ожесточена критика от страна на правозащитници, датски журналисти и чуждестранни средства за масово осведомяване, но въпреки това той бе приет в парламента с болшинството от гласовете на депутатите.
Покрай това, парламентът на Дания одобри и други нововъведения, засягащи мигрантите: увеличаване на срока за получаване на разрешение за присъединяване към семейството, усложняване на процедурите по получаване на постоянно жителство, съкращаване на издръжката за бежанците и пр.
През миналата седмица властите в някои от германските провинции също започнаха да взимат от мигрантите „такса за пребиваване“. В рамките на прилагането на федералните закони от тях може да се конфискуват скъпоценности и налични пари. Подобна е например практиката в Бавария, където местните власти могат да взимат от бежанците „паричната наличност и ценности на стойност над 750 евро“. В Баден-Баден практиката е още по-строга – там ценните вещи и пари, които може да се изземват от пришълците, са на стойност над 350 евро.
Баварският вътрешен министър Йоахим Херман се позовава на сходните правила, действащи в Швейцария. С помощта на конфискациите тамошните власти осъществяват федералните закони, които изискват от лицата, търсещи убежище, да използват първоначално свои собствени ресурси за пребиваването си на територията на страната, преди да получат държавна помощ. Освен това, при получаване на работа, на новодошлите се налагат също и отчисления за бюджета, докато те не компенсират напълно изхарчените за тях средства от държавата.
По-рано финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле предложи да се въведе общоевропейски допълнителен данък върху бензина, с който да се финансират мероприятията по борбата с бежанската криза. Той заяви готовност да въведе този налог, независимо дали ще бъде подкрепен от всички страни на ЕС, дори предложи тези държави, които са готови да приложат тази мярка, да се обединят в коалиция.
В същото време и имигрантите се опитват всякак да се опълчат на порядките в Стария континент, където толкова държат да се заселят.
Така например сирийският бежанец Зинедин Келбоуз подаде в ирландски съд оплакване, че в Центъра за мигранти в Уотърфорд е бил хранен с некачествена храна, настоявайки да му се дават банани вместо месо. Освен компенсации за „отвратителната храна“, той изисква властите да се загрижат повече за прехраната на бежанците. Келбоуз заявява, че „ще отстоява правата си като европейски гражданин“, какъвто планира да стане занапред.
Сега топката е в ръцете на съдията Джудж Ричард Хамприс, която трябва да реши дали въобще да назначи изслушване по това дело, тъй като то може да стане прецедент.
В същото време властите са направили проверка в мигрантския център, където са възникнали претенциите на сириеца, и са установили, че за обяд поднасят на настанените там чужденци супа от леща, задушено говеждо, риба тон, спагети, ориз, чили сос, пилешки бутчета, салата, вода и сок. Инспекторите са отбелязали, че храната е качествена и вкусна, а менюто е подбрано съобразно изискванията на здравословния начин на живот.
Щатският секретар при Министерството на вътрешните работи на ФРГ Оле Шрьодер прогнозира, че през 2016 г. на територията на ЕС ще пристигнат нови 1,1 милиона души, за които той е сигурен, че ще преминат през турската граница.
