Бойното изкуство на древните българи

Автор: Владимир Славев

Любителите на кръстословици често попадат на условие, при което трябва да попълнят в квадратчетата названието на древно наше бойно изкуство с три букви. Ако не го знаят, но успеят да го засекат – я по вертикала, я по хоризонтала, получават думата „ето“. Тя се научава бързо и в следващия ребус вече се пише автоматично.
Може би мнозина са тези фенове на енигматичните занимания, които се замислят за същността на този термин. Но трудно могат да намерят допълнителна информация за някогашните бойни умения, които са владеели българските воини.

От времето на цар Борис І изкуството на С огън и мечбой с мечове се нарича „ето“, също като едноименната частица от речта ни. Ами то и оттам идва това название – появило се е като отговор на заповедта на офицера „Дай!“, който бил: „Ето“. Този вик е давал сили на воините, подобно на по-съвременния възглас „Ура!“.
Майсторските степени в това бойно изкуство били 10. Ако някой е наблюдавал отстрани тези, които владеели над петата, изобщо е нямало да разбере какво става. Само е можел да види как   единият от войниците пада.

Всъщност това е и основната цел на бойното изкуство – постигането на бързина и точност, така че противникът ти да не може да реагира.
В ето се използват мушкания и съсичания, както и различни блокове, някои от които се извършват с отклоняване на войника назад или встрани. Мушкането също се осъществява  след отстъпване или пристъпване напред.

Тъй като обучението на наборната армия с мечове е било много скъпо и изисквало войниците да носят брони и шлемове, пък и можело да доведе до неволно нараняване, тренировките се извършвали без оръжие, а мечът се добавял само в случай на война. Така мушкането напред например се заменяло с удар с ръка. Така се практикува и днес.
В това бойно изкуство се използват и различни удари с крак. Те се нанасят както напреки на предния крак на противника, така и по меча или в тялото му. Основен ключ е ключът на китката за отнемане на оръжието. Ключовете и ударите се извършват в право  положение, тъй като на бойното поле си прав.

Ударът с краката може да е камшичен, като крайникът се движи отвътре навън по траектория на елипса, а този, който се изпълнява отвън навътре, наподобява волето във футбола, но е много по-бърз.
Удар по крака на противника се прилага, когато има атака с меч или нож. Целта е изваждане на неприятеля от равновесие. След това ръката му се захваща и се прави ключ.
Основни позиции на краката са нападателна позиция, с лек превес към предния крак; и защитна позиция, с превес към задния крак, като се следи главата да е далеч от съперника. В тези случаи ръцете на майстора на ето обикновено са ниско долу.

Блоковете се извършват пред тялото отвътре навън и обратното.
Така наречените ключове се използват за отнемане на меча от противника. Те може да се приложат при самозащита и в днешно време, особено ключът на китката, ако съперникът е заел боксьорска стойка.
Правилото изисква да се произведе удар по предния крак над коляното, а след това да се приложи ключ на ръката. За постигането на висока скорост се правели най-различни концентрации с използването на медитация.
В днешно време реално постижимо е достигането на 6-7 домайсторски и от 1 до 3 майсторски степени. 

Използването на древното бойно българско изкуство ето за самозащита е опасно, тъй като ударите при него са с висока скорост. Противникът пада само от един удар. Ако скоростта обаче е по-малка, може и изобщо да няма поражение. Затова се прилага непълен контакт – ударът трябва да е такъв, че да откаже нападателя. Следва да се има предвид, че неконтролиран удар може да увреди човек много сериозно!
В състезанията по ето ударите и ключовете се отчитат като чисти точки. Удар, при които противникът се свие, носи чиста точка. Всеки ключ е чиста точка. Три чисти точки гарантират чиста победа.

Едно от най-важните правила е,  че състезателят няма право да се стреми да уврежда противника. Съдиите изгонват всеки, който се опитва умишлено да наранява. Разрешени са удари по тялото (без слабините), в гърба и по краката (без коляното). В главата може да се удря, без да се засяга лицето, и то само с вътрешната и външната част на дланта, без да се използва юмрук. Вратът е забранено да се удря. Правят се ключове на китката и лакътя, както и на стъпалото, но в право положение с цел поваляне.
Днес ето се практикува както за спорт, така и за самозащита.


В категории: Горещи новини