Едно от най-ценните издания, минали през ръцете му, е евангелие от 1910 г., отпечатано в Солун
Автор: Камен Колев
Святите ръце на най-известния жив български книговезец - Иван Калайджиев, подвързаха червеното настолно евангелие, което ще замине за българската черква на о. Ливингстън. Параклис и черква без Евангелието, Библията и требник не са храм, казва майсторът.
Той ще изпрати на Ледения континент и требник, издаден в Москва през 1873 г., жития на светии, молитвеник и още един требник от по-ново време – реставрирани, подшити и подвързани лично от него. Пратката ще бъде доставена в Антарктическия институт през пролетта, за да я отнесат на острова българските антарктици при следващата им експедиция.
Преди дни книговезецът отпразнува 80-ия си рожден ден. През годините досега над 350 000 книги са получили нов живот благодарение на уменията му. Половината от тези подвързии той е направил като дарения за манастири, църкви, училища, библиотеки.
Едно от най-ценните издания, минали през ръцете на Иван, е евангелие от 1910 г., отпечатано в Солун. На корицата е образът на Исус Христос, а над него има обков от сребро проба 1000 %. Цели три месеца е работил по него, докато го реставрира.
Талантливият книговезец е роден на 20 януари 1936 г. във Ветрен, Старозагорско.
Семейството му е от трудолюбиви и имотни селски хора, които дават мило и драго за учението на децата. Съпругът на леля му бил учител по математика, физика и история. Той силно повлиял върху образованието на племенника си, тъй като го карал и през лятото да учи по 8 часа на ден, за да се представи добре на приемните изпити.
„Имах великолепни учители в началното училище, които ми внушиха респект към образованието, към четмото и писмото. После трайните ми спомени вече са свързани с Индустриалното училище в Сливен, където постъпих след завършване на основното образование", казва Калайджиев.
В школото го изпратил баща му, след като му национализирали 100 дка ниви. Възрастният мъж взима заем от ТКЗС-то 2000 лв. и още 500 лв. от познати, за да изпрати Иван да учи в Сливен. „Бяхме изгубили всичко, но навярно родителите ми ги е крепила надеждата, че аз ще бъда образован, че ще имам занаят и ще се оправям в живота при новата власт".
В Сливен Иван се забърква с политиката - с движението на т.нар. „горяни”, земеделци партизани, които открито се обявяват против народната власт на отечественофронтовското правителство и излизат като четници в горите за военна съпротива срещу комунистическите безобразия. Със съмишлениците му печатат позиви за каузата, след като намират бракувана печатарска машина „Американка”.
Хващат ги и Държавна сигурност ги праща зад решетките за близо година, през която, макар и непълнолетни, не виждат близките си. "По някакво чудо оцеляхме, не знам, но ни спаси един роднина, който беше кмет в Казанлък. Намериха вратички, получихме помилване лично от Вълко Червенков и се измъкнахме от ада. Със сигурност мога да кажа само едно - аз тогава се родих като че ли втори път. Затова и до ден-днешен смятам, че има Бог и че той ме обича".
В рода на Иван Калайджиев дарителството има повече от 170 г. история - още от времето на прадядо му Нанчо Хаджигурбалов, който през 1848 г. подарил кесия с жълтици за изографисването на черквата в родното си село Ветрен. Отделно от Ерусалим донесъл 60 богослужебни книги за църквата.
„Тези книги комунистите ги изгориха в центъра на Ветрен, когато трябваше да се подрежда нова библиотека, с подходящи за новия строй книги. Как да ти кажа, простите хора съсипаха цвета и духовността на България. Книгите от семейната библиотека една по една изгоряха пък в пещта за хляб, баба ми плачеше и ги гореше, за да не ни набедят, че сме врагове.
Моят чичо, брат на баща ми, беше завършил висша полицейска школа в Германия, отличник, имаше подарена нацистка „библия”- подвързано с луксозна телешка кожа колекционерско издание на „Моята борба”, с автограф от Адолф Хитлер, пипал съм я тази книга като дете, тя също изгоря в семейната пещ. Не съм чел книгата, но бях поразен от изработката на подвързията. Немско изящество и прецизност!“, разказва Калайджиев.
Точно тази подвързия провокирала Иван да се увлече по книговезането. Отделно пък дядо му бил акционер в печатница „Слънце“ в Казанлък, така че още от детството си той се навъртал покрай майсторите и сам се залавял да прави някои обложки. От това време обикнал и миризмата на печатарското мастило и на хартията.
Започнал да се учи през ваканциите на занаят – първо от най-дребните неща, но постепенно започнал и да експериментира. Едва 19-годишен заминал да си търси прехраната в Русе. В свободното си време подвързвал безвъзмездно старопечатния фонд в библиотеката, за да трупа опит.
Освен стотиците хиляди подвързани книги, Иван е изработил безброй луксозни поздравителни адреси, дневници, архивни единици, книги за впечатления, издания с висока колекционерска или научна стойност.
„Интересно е да усетиш как от един свитък с хартия, купчина изписани листи, се ражда красива книга. Понеже съм правил какви ли не поръчки, един ден в русенската библиотека „Любен Каравелов” ме запознаха с представител на френска фондация, която същевременно издава книги с рисунки и текстове само за деца. Французинът хареса моите мостри и направих първите бройки, след което в продължение на няколко години не можех да насмогвам с другата работа заради специалните поръчки на фондацията. Направих им не по-малко от 1500 книги", спомня си Калайджев.
Той има и незабравим спомен, свързан с позлатено евангелие от манастира край Правец, старопечатно, въртяно на литографски машини в Москва. Правил богослужебната книга страница по страница. И до ден днешен, има ли път до София, задължително се отбива и до Правец, за да види евангелието. Казва, че когато го докосва, усеща прилив на сили.
Днес Калайджиев работи по малки поръчки на ценители на старопечатни книги, подвързва библии. Най-новата му страст са миниатюрните книги, големи колкото палец. Има микроскопична Библия и няколко приключенски романа.
Преди няколко години, послучай 142-рия рожден ден на добричкото читалище “Йордан Йовков 1870”, се организират изложба и концерт, а наред с другите експонати е показан и вторият добруджански препис на “История славянобългарска”.
Книгата е подвързана от Иван Калайджиев, който се свързал с читалищното ръководство, след като прочел в медиите за родолюбивата инициатива и пожелал да участва в нея с подвързването на преписа. В задната корица книговезецът направил и специален тайник, в който се прибира дискът със снимки на всички 404 души, направили преписа за по-малко от месец. Най-малкият участник е Вяра, на 7 години, а най-възрастният – Недка, на 89 години.
