ЕС готви план за борба с финансирането на тероризма

Великобритания обяви тези дни, че спира помощите за имигранти. До такова споразумение стигнаха Доналд Туск и Дейвид Камерън. Преговорите, продължили близо цяло денонощие, бяха провокирани от изявление на британския премиер, който постави ултиматум на Туск, за да остане страната му член на ЕС.
Експертите на европейските институции и британското правителство се договориха за изработването на законопроект, предвиждащ спиране на социалните надбавки за 4 години на новопристигналите във Великобритания мигранти.

Покрай прииждащите от страните на Близкия изток и Азия, от това ще бъдат засегнати и българите, които търсят препитание на острова. Те вече няма да имат право на социално подпомагане за 4-годишен период, дори ако работят легално. Мярката придоби популярност като „аварийна спирачка“ за мигрантите, идващи в Обединеното кралство от други държави на ЕС, и тя няма да важи за вече пристигналите българи там, а за онези, които тепърва ще си търсят работа. Законодателството ще се отнася за всички граждани от Европейския съюз.

Въпросното предложение бе изпратено до останалите страни членки в алианса с писмо от председателя на Европейския съвет Доналд Туск. Очаква се тяхната реакция по въпроса.
В хода на преговорите Камерън отстъпи по два параграфа. Най-напред експертите от ЕК ще трябва да преценят дали наистина е налице масов приток на чуждестранни работници от ЕС, който създава сериозни проблеми на трудовия пазар и натоварва британската социална система. А на второ място предложението ще бъде разгледано от останалите държави в Евросъюза, в това число и от България, и ще влезе в сила само ако бъде одобрено от квалифицирано мнозинство.

Междувременно управителят на областта Западна Фландрия в Белгия Марк ван Ранст призова по време на пресконференция местните доброволци да престанат да дават храна на мигрантите, тъй като тази помощ само насърчавала „идването на още повече бездомници“.
Изказването на белгийския политик съвпадна с кампания на доброволци за осигуряването на храна на мигрантите, пристигнали в Зеебрюхе, след като напуснали лагера край съседния френски град Кале.

В същото време стана ясно, че Европейският съюз е изготвил план за борбата с финансирането на международния тероризъм. Документът бе утвърден във вторник и в близките месеци се очаква да бъдат разработени конкретните законопроекти и мерки, които трябва да бъдат приети до края на 2017 г., съобщи зам.-председателят на Еврокомисията Валдис Домбровскис. 
„Ние сме длъжни да проследяваме източниците, от които терористите черпят финансови средства за извършването на престъпления на основата на ненавист“ – цитира агенция „Франс прес“ вицепрезидента на ЕК Франц Тимерманс.

Сред основните източници на доходи на терористичните организации попадат нелегалната търговия с нефт, със заграбени предмети на изкуството, а също и с диви животни и екзотични растения.
Сега се планира да се осъществи по-строг контрол върху финансовите потоци, идващи от държавите, които не се борят достатъчно активно с прането на пари. Техният списък ще бъде съставен в средата на настоящата година. През 2017 г. ще бъдат внесени предложения по разширяване на пълномощията на митническите служби в ЕС.

В плана са взети предвид исканията на Франция, повдигнати сред терористичните атаки в Париж от януари и ноември 2015 г. В частност, става дума за създаването на световна база данни за идентификация на откраднати произведения на изкуството, така че да се ограничат възможностите за тяхната продажба, разясни еврокомисарят по икономическите и финансови въпроси Пиер Московиси.

Както беше заявено, Европейската комисия има намерение да ограничи възможностите за транспортиране и препращане на налични пари, а също и да урегулира правилата за използване на анонимни начини за разплащане – такива като предплатени кредитни карти и виртуални пари, например Bitcoin. Именно с тяхна помощ е било финансирано участието на някои от главните действащи лица в терористичния акт от 13 януари, извършен във френската столица. 

Във връзка с борбата срещу финансирането на тероризма финансовото министерство на Германия пък обяви, че възнамерява да въведе граница от 5000 евро за плащания в брой, съобщи в сряда „Франкфуртер алгемайне цайтунг“. 
Апропо, в други европейски страни отдавна съществуват ограничения при тези финансови операции, но общи правила досега не са били въвеждани. Германското федерално министерство на финансите настоява за единна позиция по този въпрос за цяла Европа, но е готово да въведе лимита и само във ФРГ.

Тези планове бяха подложени на остра критика от страна на представители на търговското съсловие и в частност на продавачите на употребявани автомобили, мебели, луксозни стоки и бижута. Техните аргументи са, че те ще имат неприятни последствия за потребителите. Така например, ако хората платят чрез интернет, то това ще остави следа за личните им данни, които после може да се използват от трети лица за комерсиални цели, докато плащанията в брой защитават данните за платеца.
Успоредно с това стана известно, че Германия се кани да даде допълнително 500 милиона евро на бежанците от Сирия в съседните на родината им страни. По оценки на ООН за тяхната издръжка са нужни около 7 милиарда евро.

Председателят на външнополитическата комисия в Бундестага Норберт Рьотген призова и други държави да окажат незабавна помощ на Сирия. Той е на мнение, че за да стигнат събраните пари до хората в размирната страна, е нужно да се обърнат със съответното искане към Русия и другите сили, поддържащи режима на Башар Асад. Обсадата на градовете, където стотици хиляди души са без храна, трябва да бъде прекратена, а хуманитарните конвои, които снабдяват местните жители с продоволствия и лекарства – пропуснати, смята политикът.  

Що се отнася до възвръщането на постоянния граничен контрол в Шенгенското пространство, което коментирахме в предишния брой на „Десант“, по информация на „Ройтерс“ и „Файненшъл таймс“, базирана на резултатите от изследване на центъра Strategie към френското правителство, това ще струва на европейците 110 милиарда евро за следващите 10 години.
Според данните от проучването, намаляването на трансграничния туризъм и търговията през държавните граници заради отпадане на режима на свободно движение ще доведе до намаляване на производството с 0,8 на сто през следващото десетилетие, а спадът на търговията може да достигне 10-20 процента.

Половината от общата сума ще е заради намаляването на туристическия поток. Други 38% загуби се очакват от ограниченията на възможността за работа в съседни държави от Шенген. Повишените разходи за транспорт ще донесат още 12 на сто загуби.
В краткосрочен план Франция ще загуби от един до 2 млрд. евро, а за десетилетието загубите ще достигнат до 10 млрд. евро или 0,5% от брутния вътрешен продукт. В рамките на целия ЕС пограничният контрол по вътрешните му граници се очаква да доведе до намаляване на общия БВП на общността със 100 милиарда евро.

По данни на агенцията за граничен контрол „Фронтекс" за десет месеца на миналата година в ЕС са пристигнали 1,2 млн. мигранти.
Припомняме, че заради наплива на т.нар. бежанци Германия, Австрия, Франция, Швеция, Дания и Норвегия, която не е член на Европейския съюз, но участва в общия пазар на съюза, вече въведоха временен граничен контрол за половин година. Според изявления на европейски политици, Гърция е заплашена с изключване от Шенген заради нарушения в безвизовия режим.
Холандски експерти заявяват, че за спасяването на Шенген Европа разполага всичко на всичко с от 6 до 8 седмици.


В категории: Международна политика , Горещи новини