Воинът от римски легион Дазий бил посечен в Доростол заради християнската вяра
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
Дазий, вероятно тракиец, бил войник в римски легион, изпратен да защитава северните граници на империята в Мизия. Легионът водел чести битки с опитващите се да преминат Дунав скитски племена, но войниците били добре въоръжени и обучени, поради което не понасяли загуби.
Те отдавали това и на закрилата на боговете, които били многобройни. За да ги предразположат още повече към себе си, редовно устройвали вакханалии, чрез които да покажат, че много ги почитат. Смятало се е, че колкото по-разгулно е тържеството, толкова повече боговете ще бъдат доволни. Така дошли дните, в които се чествал бог Кронос и другите титани.
Войниците докарали допълнително бъчви с вино и шиели дрехи за тези, които щели да изпълняват ролята на божествата. Три дни преди да започнат тържествата командирът на легиона определял кои ще бъдат изпълнителите, като за тази чест се избирали най-заслужилите. Така в Кронос трябвало да се въплъти отличилият се в битките Дазий. Той обаче тайно бил приел християнството и почитайки единствено Всевишния, се отвращавал от разгулните тържества. Затова отказал да се включи в тях.
След като разбрал това, командирът, който знаел, че християните са жестоко преследвани в цялата Римска империя, настоял Дазий веднага да забрави за своите нови религиозни убеждения и да се подготви за участие в предстоящите тържества. Войникът обаче твърдо отстоявал своята вяра и отговорил, че това няма да стане за нищо на света, а ако трябва ще се прости и с живота си, но ще се пресели в отвъдния свят като праведен християнин.
Разярен, командирът заповядал да го бият с камшици. Дазий изтърпял стоически наказанието без да отрони нито стон. Тогава му наложили най-тежкото наказание – смърт чрез посичане. Това според една хроника е станало през 292 г., а според друга – през 305 г. Присъдата била изпълнена край селището Доростол (дн. Силистра).
Малко преди Дазий да предаде Богу дух, той призовал войниците да приемат неговата вяра, за да бъдат закриляни от Всевишния, иначе те няма да се върнат по домовете си. Предсказанието му се изпълнило. Легионът започнал да понася големи загуби и тогава някои от войниците си спомнили за призива на Дазий и тайно приели християнството. Те до един оцелели в битките без да бъдат дори ранявани, а другите гинели масово.
Тогава воините, последователи на Христовата вяра, изровили тялото на Дазий и го положили в направен от тях ковчег от дъбово дърво. Постепенно гоненията срещу християните затихнали и през 313 г. Рим приел новата религия. В Мизия пристигнал изпратен от папата прелат, който обявил канонизирането на Дазий Доростолски като великомъченик.
Започва обаче упадъкът на Римската империя. Варварите постоянно нахлуват в нейните владения. Мизия е нападната от аварите и за да не попадне в техни ръце, ковчегът с мощите на Дазий Доростолски, той е преместен в град Анкона.
При посещението на папа Йоан Павел ІІ у нас той ги дари на нашата страна, тъй като великомъченикът впоследствие е бил канонизиран и като светец на българската православна църква. Ковчегът обаче остава в Анкона. Къде в момента се съхранява този скъп дар от папата, не е известно на миряните. Доколкото знам, това дарение е било направено с идеята мощите на светеца да бъдат пренесени на мястото, където той е приключил земния си път. Затова например мощите на св. Методий се съхраняват в Рим, където е умрял, въпреки исканията на гръцката църква да бъдат пренесени в Солун, където е роден.
Така че в Силистра следва да се построи най-малкото параклис, където да бъдат положени мощите на Дазий Доростолски, а светецът да намери място и в църковния календар. Сега той се отбелязва на 20 ноември заедно с преп. Григорий Декаполит, св. Прокъл, архиепископ Константинополски и Предпразненство на въведение Богородично, като неизвестно защо името му се споменава като Дасий.
