Проглушиха ни се ушите от хвалбите на Бойко Борисов и свитата му какво мащабно строителство кипи из родината.
Автор: Яна Славянска
Мине се не мине ден, и премиерът се отдава на любимото си хоби – рязане на лентички.
По-малко от година след откриването на обектите обаче те почват да се рушат един подир друг. Примерите от последните два дни изкачат като зайци от цилиндъра на чевръст факир.
Оказа се, че люспенето не е на мода само в политическите партии, но се шири и в шедьоврите на гербаджийското дюлгерство. След дъното на пловдивските шадравани се „подкожуси“ и опада мазилката от таваните в набедения за български Лувар „Квадрат 500“.
„Уникални неща и експозиции има вътре, някои ги няма никъде по света" – бе заявил при откриването на въпросната национална галерия през май миналата година министър-председателят. И излезе, че е прав – такова уникално строителство няма никъде по света!
Няма и такъв метрополитен като столичния, при който различни участъци пропадат един след друг като в популярното забавление с плочки от домино – знаете го, като се бутне първата, цялата редица, изградена от тях, постепенно поляга.
През миналото лято част от столичния булевард „Черни връх“ три пъти пропада в строящото се метро. Вината бе хвърлена на стар канал, който не бил се използвал от години и се била образувала каверна.
Старата канализация бе посочена като причина и за дупката, зейнала при разклона на бул. „Брюксел“ по пътя към софийското летище.
Тази седмица услужливо се появи пък „преовлажняване на почвата“, което да оправдае належащия ремонт на отсечка от подземната железница, открита през април 2015 г. Подпочвените води отмивали пръстта и образували кухина, в която участъкът при метростанция „Дружба“ пропадал, а конструкциите му се деформирали.
Такива инциденти се случват и другаде по света, разбира се. От дъжд на вятър обаче. Докато у нас те са се превърнали в ежедневие и това вече говори за наличието на системна грешка, както биха се изразили компютърните специалисти. Което пък значи, че ако тя не бъде отстранена, ще продължаваме да наблюдаваме дефекти, сривове, повреди или каквото и там да го наречем.
Никой не може да отрече, че пътните ни артерии преживяват едно истинско ренесансово прераждане – метродиаметри пронизват земните недра под столицата ни, магистрали браздят нашир и длъж снагата на родината ни... Но вместо пред нас да блеснат житата и да вървим нататък, където и да ни води това – добрите намерения все се препъват я в някоя дупка, я в паднала мазилка.
Язък!
