Или как не забелязахме стачката на чистачките на летище София
Автор: Илияна Христова
Тези дни гръцките фермери стачкуват – знаете го със сигурност. Преди три месеца стачкуваха пилотите на „Луфтханза” – и това ви е известно, стига да не сте го забравили. Всяка седмица в Германия се провежда протест за или против бежанците – и това ви е ясно. Има нещо обаче, което със сигурност не знаете – стачкуват и чистачките на летище София.
Най-малко 80 жени остават без работа! Протестираха! Но как да го знаете, след като няма кой да ви го съобщи. Нито кой да ги защити.
Казусът е следният. Ръководството на летище София сключва договор с външна фирма за извършване на почистването. Твърди, че така ще спести пари. По договор външната фирма трябва да предложи на 18 жени от стария персонал работа, другите от сегашните 95 „тръгват” по каналния ред – съкращение, обезщетение, регистриране на борсата…
От 2 седмици почистването на аерогарата се извършва от новата фирма, а миналия петък жените излязоха на протест. За проблема информираха 3-4 медии – бегло, колкото да отбият номера. Сутрешните блокове са фокусирани върху Гърция, Германия, къде ли не, само не върху София.
От тази тривиална история могат да се направят няколко ужасяващи заключения.
Първият извод е, че продължава тъпченето на малкия човек в България – нито има кой да го защити, нито някой му обръща внимание.
Синдикатите не помогнаха на чистачките. Тях по принцип ги няма в заводите, в предприятията – те са в коридорите на властта, делят кръгли и шведски маси с нея.
Вторият извод е, че продължаваме да плащаме данък на криворазбраната пазарна икономика - важни са парите, а не човешката съдба; няколко спестени от летището хилядарки са по-важни от 90 работнички.
Тази модел на „пазарната икономика” бе така упорито провеждан у нас дълги години, че хората въобще не знаят, че има и друг тип пазарна икономика. Като в скандинавските страни например – там държавата не би позволила хората да бъдат уволнени, договорът с външната фирма щеше да изисква икономии на други разходи; на държавата въобще даже нямаше да й хрумне да приватизира дейности.
Третият извод е, че повечето български медии нихилистично са вторачени в проблемите навсякъде по света, но не и в родната тукашна болка. Всеобхватно и „дълбокомъдрено” обговарят чуждите неправди, но са безчувствени към страданията на своите майки, бащи, сестри… Защо се случи така е дълга тема.
Четвъртият извод е, че нито медии, нито синдикати, нито обществото ни като цяло осъзнават какъв социален заряд носят такива драми.
При аналогичен случай – защитавайки правата на чистачките, българката Костадинка Кунева бе залята с киселина в Гърция, тъй като се бе превърнала в знаме на тамошните работнически протести. Нещастието се случи преди 8 години, случаят стана емблематичен, а днес Кунева е депутат в Европейския парламент.
Каква ирония – българските медии се натискат за интервюта с бившата чистачка, но нехаят за посестримите й в България. Нима някой трябва да ослепее, и то извън България, за да прогледнем всички?
Най-лошото е, че 80 жени ще останат без работа, семействата им ще страдат и никой, ама абсолютно никой няма да се разтревожи за тях. Дори статистиката няма да ги забележи.
