Ще тръгне ли Турция на война

Тази седмица сайтът EADaily публикува статия на политическия наблюдател от Ереван Аерман Абовян. Анализът му разглежда възможността от избухване на истинска война в размирния регион на Близкия изток, в който централна роля играе югоизточната ни съседка Турция. Тук поместваме превод на публикацията, която хвърля светлина върху някои от най-съществените геополитически аспекти на случващото се в последно време в тази част на света.

„Турция се готви за пълномащабна война в региона. Така накратко може да се охарактеризират събитията, които се случват на сирийския и иракски театри на военни действия. Изявлението на Генералния щаб на Министерството на отбраната на Русия за обстрелването от турците с тежка артилерия на пограничните сирийски територии; масираното прехвърляне на редовни войски и тежка техника по границата със Сирия и на територията на Ираски Кюрдистан (по данни на турските медии, става дума основно за части от втора полева армия на Турция, дислоцирана доскоро недалеч от армено-турската граница); дипломатическите усилия на турското външно министерство около провала на международния диалог по сирийския въпрос;

обръщенията на лидера на иракските туркомани Ершад Сарих и на неговите сирийски „колеги“ Алудурамхман Мустафа към „братята турци да се спасят от унищожение“; безпрецедентната информационна „война“, предприета от турците (като се почне в обвиненията за повторното нарушаване на въздушното пространство на страната от руски изстребители и се свърши с обвиненията на Ердоган за системно унищожаване на руската авиация от „братята туркомани“) говорят за наличието на висока вероятност от въоръжено нападение на територията на Ирак и Сирия от страна на въоръжените сили на турската република.

При това събитията се форсират от ефективните действия на антитерористичната коалиция по освобождаването на Латакия и северните сирийски провинции от бойците на „Ислямска държава“ и „Джебхад ан Нусра“. Не трябва да забравяме, че именно тези групировки поеха ролята на основен турски таран за свалянето на Башар Асад.
Целите на набелязаното нападение, които декларира турската страна, естествено са напълно съзвучни с международната борба срещу ИД, но на практика за никого не е тайна, че „цел максимум“ ще бъде отлагането на решението на „кюрдския въпрос“, а „цел минимум“ ще е създаването на буферна зона по сирийско-турската и иракско-турската граници (под контрола на Турция, разбира се), за да не се допусне приближаването до тях на хипотетичния „Голям Кюрдистан“.

Както отбелязва турският политически наблюдател Амберин Заман, Република Турция още от момента на образуването си е изправена пред заплахата да бъде разкъсана. Кюрдите, възползвайки се от неграмотната политика на ислямистите, днес вървят към създаването на „Независим Кюрдистан“ и дори е възможно кълнящият се във вярност на Ердоган лидер на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани да поведе войната за независимост на Кюрдистан.
Логично е действията на Турция да бъдат съгласувани с партньорите на страна от НАТО.

Но дори и в този случай има два важни фактора, които въздържат Анкара от започване на преки военни действия в Сирия. Първият фактор е условно апокалиптичният сценарий, върху който в последните дни западните медии акцентират вниманието си. Според него, при разгръщането на нападение на територията на Сирия и Ирак турската армия неминуемо ще се сблъска с редовните войски на сирийската република и респективно с бойците от иранския експедиционен корпус „Стражи на ислямската революция“, които по договореност с официален Дамаск воюват с терористичните клетки, окупирали сирийски територии. Това ще доведе до рязко обостряне на ситуацията по отношение на ирано-турските отношения, включително до военни действия.

И най-главното е, че в случай на пряко нападение над Сирия турците неизбежно ще влязат в стълкновение с въздушно-космическите сили на Русия, а това вече може да доведе до въоръжен конфликт, който в най-лошия случай може да прерасне в мащабна война между Турция и РФ.
Страните от НАТО едва ли са заинтересовани от разгръщането на трета световна война в угода на Ердоган. Но пък в същото време западните медии нагнетяват истерията, тиражирайки фантастични прогнози за нахлуване на Русия в Прибалтика, както и ужасяващи сценарии за ядрена война.

Вторият фактор е свързан с кюрдите. Колкото и да е парадоксално, всички политически играчи в региона имат общо виждане относно перспективите за създаването на кюрдска държава. Става въпрос за Русия, Израел, САЩ и Обединена Европа – кюрдският въпрос ги превръща в неволни съюзници в това направление на близкоизточната геополитика.
Проблемът с кюрдите остава препъни камъкът в отношенията между Турция и САЩ (в неделя, 7 февруари, Ердоган с ултимативен тон поиска от Съединените щати да направят избор между Анкара и кюрдите, критикувайки визитата на специалния посланик на американския президент Брет Макгърк в град Кобани, намиращ се под контрола на сирийските кюрди, б.р.).

Въпросите за „кюрдска автономия“ в състава на Турция или за независимостта на Иракски Кюрдистан са повдигани от американските политици в различни времена и при различни управляващи партии. Дори днес в пушилката на предизборната надпревара претендентите за поста президент на САЩ на всеослушание говорят за неминуемостта на „решаването на кюрдския въпрос с цел осигуряване на стабилността и развитието на Близкоизточния регион“.

Така например, бившият американски държавен секретар и демократ Хилъри Клинтън и синът на експрезидента Буш – републиканецът Джеб Буш, в един глас заявяват, че Съединените щати  трябва да въоръжават кюрдите, наричайки това един от ефективните начини за борба с терористичните групировки.
„Ние сме длъжни да се опитаме да унищожим „Ислямска държава“, но без подкрепата на силите на Кюрдистан това ще бъде проблематично“ – заявява в интервю за телевизионния канал Си Би Ес Буш, настоявайки за преки доставки на въоръжение за кюрдите в Ирак и Сирия, както и за създаването на безопасна зона под контрола на сирийските кюрди.

Клинтън пък се изказа по Ей Би Си, че е против изпращането на войски в Ирак и Сирия, затова Вашингтон следва да подкрепя кюрдските и сунитските сили, за да победи ИД.
Турция винаги болезнено е реагирала на прокюрдската политика на САЩ и независимо от постоянните уверения на американската страна, че „подкрепя Турция“, все пак осъзнава, че идеята за независимостта на Кюрдистан е преди всичко проект, поддържан от Белия дом и Израел.

Апропо, Тел Авив никога не е крил своето пряко участие в идеите за „независимост на Кюрдистан“. Именно Израел, а не Турция, първи протегна приятелска ръка на администрацията на Иракски Кюрдистан и лично на Масуд Барзани, въоръжавайки и обучавайки въоръжените му сили, известни като пешмерга. Тъкмо прокюрдската позиция на официален Йерусалим турците вменяват като вина на еврейската държава в периода на най-голямото охлаждане на отношенията им, свързани с инцидента с корала „Мави Мармара" (турския плавателен съд бе щурмуван през 2010 г. от израелски командоси след опит да пробие блокадата на ивицата Газа. В инцидента загинаха 10 турски активисти, опитващи да доставят хуманитарна помощ за Палестина, б.р.).

За разлика от САЩ и Израел, Евросъюзът направи най-радикалните изявления по въпроса с „Независим Кюрдистан“. Влиятелната кюрдска диаспора, която живее във Франция, Германия, Дания и Холандия; наличието на представители на Иракски Кюрдистан в столиците на европейските държави; неприемането от европейските политици на политиката за потискане на кюрдското малцинство в Турция и стремежът на турците да влязат в ЕС изиграха ключова роля във формирането на европейското виждане по кюрдския въпрос.

На състоялите се на 22 януари в Берлин междуправителствени консултации между Германия и Турция например, германският канцлер Ангела Меркел подчерта, че, независимо от общите интереси на двете страни, нейното правителство държи на правото на кюрдския народ на „свободен и достоен“ живот. Съзвучна с това е и политиката на Франция, която чрез устата на президента си Франсоа Оланд не веднъж е настоявала за това кюрдите да имат свободата да живеят „на земята на своите предци“. Именно във Франция и Германия ежегодно  провеждат своите конференции, форуми и мероприятия привържениците на независим Кюрдистан, което винаги довежда до дипломатически протести от официална Анкара.

Немаловажен е и фактът, че Европарламентът прие на 3 февруари 2016 г. резолюция за признаването на геноцида над християнското население и язидите (кюрдска етническа група, явяващи се „кръвни“ врагове на туркоманите, контролирани от турското правителство), живеещи в Сирия и Ирак, от страна на „Ислямска държава“ и отправи призив към международната общност за необходимост от съвместна борба с радикалните групировки.

След всичко казано дотук, може да направим извода, че политиката на военно решаване на кюрдския въпрос, провеждана на практика от НАТО и Израел, приближава Турция към „часът хикс“, когато нейните активни действия ще предизвикат масирано военно, политическо и дипломатическо противодействие от страна на всички актьори в близкоизточното противопоставяне. Времето ще покаже дали кабинетът на Ердоган ще спре тази своя самоубийствена политика“ - приключва анализа си Аерман Абовян.
Междувременно и Русия се опитва да разиграе кюрдската карта. На 10 февруари в Москва се откри представителство на Сирийски Кюрдистан. Дотогава такова имаше само в Ирак. Както заяви руското външно министерство, РФ възприема кюрдите като „сериозна част от сирийската опозиция“.

По повод стремителната загуба на доверие между Анкара и Вашингтон и заплахата кюрдите да станат причина за развалянето на отношенията между двете страни, сайтът „Свободная преса“ цитира директора на Изследователския център „Близък изток-Кавказ“ към Международния институт за новите държави Станислав Тарасов, който заявява, че американските спецслужби неведнъж са предупреждавали Белия дом, че Турция е неустойчива държава и пренасочването на управляващата Партия на справедливостта и развитието от кемализма към неоосманизма предполага смяна на геополитическия вектор. А това, на свой ред, води до сериозни вътрешнополитически конфликти, преди всичко в източните райони на страната.

„Западът, естествено, това не го устройва и той иска да пререформира Турция във федерация и дори в конфедерация. Успоредно с това няма никакви намерения да предоставя на Анкара особен статут в региона, нито да разширява възможностите й за встъпване в ЕС. И когато турците разбраха това, те започнаха да разиграват руската карта.
Но сега Ердоган се счепка и с Москва. Проблемът е в това, че в последните 3-4 години Турция върви по пътя на катастрофално падение, съпоставимо по мащаби с разпадането на СССР. Анкара фактически губи контрола си над източните територии. В страната остро стои и проблемът със сирийските бежанци, което провокира и сериозна икономическа криза“ – изтъква Станислав Тарасов.

В тази обстановка САЩ нямат желание да подкрепят Турция и оттук идва, според него, категоричните изявления на Ердоган, направени в истеричен тон, както и хладната реакция на американците, които продължават подкрепата си за кюрдите.
В същото време американците няма смисъл да се отричат от Анкара като партньор. Но пък се отказват от Ердоган, доколкото с него и екипа му не може да се получи диалог. 
„Според мен, Съединените щати в момента изчакват удобния момент, за да инициират промени в структурите на турската власт. Във всеки случай, здравомислещите турци, с които общувам, очакват крупни вътрешнополитически промени.

Всичко това е възможно единствено при дестабилизация на вътрешнополитическата и икономическата ситуация в Турция“ – смята още Тарасов. Научният сътрудник от Института по проблемите на международната сигурност при Руската академия на науките Алексей Фененко коментира, че отношенията между САЩ и Турция винаги са били сложни, като най-голямата пукнатина в тях се появява през 2006 г., когато американците създават Иракски Кюрдистан. През есента на следващата година Анкара на няколко пъти се опита да проведе военна операция срещу независимия автономен регион в Ирак, но не получи подкрепата на Белия дом. В отговор на това се стигна до сближаването между Турция и Русия.

Но възниква въпросът: защо именно сега Ердоган постави ултиматум на САЩ – или с него, или с кюрдите. „Не изключвам възможността Вашингтон да е дал някакви обещания, ако Анкара се придържа към антируската позиция по отношение на операцията му в Сирия и сега, в замяна на това, Ердоган да е поискал подкрепа, на което американците са му отговорили уклончиво“ – предполага Фененко.
Междувременно турският президент продължава активно да използва бежанския поток към югоизточната ни съседка, за да извива ръцете на Брюксел. Във вторник световните агенции тиражираха публикация в гръцкия новинарски сайт Euro2day, че Ердоган е заплашил да наводни Европа с мигранти, ако лидерите от ЕС не му предложат по-добра сделка за справяне с кризата.


В категории: Международна политика , Горещи новини