„Българска археология 2015“ събира на едно място във витрините на НАИМ находки от обекти, пръснати из цяла България
Автор: Диана Славчева Снимки: НАИМ
Археологическото лято през изминалата 2015 г. бе горещо – разкопки се провеждаха навсякъде из България. Сега Националният археологически институт с музей при БАН (НАИМ) дава шанс едни от най-интересните и ценни находки да се видят на едно място – в изложбата „Българска археология 2015“, която бе открита в четвъртък в зала „Временни изложби" на музея и ще остане отворена за посетители до 10 април.
Събитието се организира за девети път, като съорганизатори са 15 исторически и археологически музеи от страната, които участват с образци от своите фондове. Експозицията показва находки от общо 24 обекта, различни като вид и хронология – от палеолита до ХV-ХVІІ в. Още толкова са представени с постери, разкриващи същността на контекста, в който са открити разнообразните артефакти. От НАИМ са се постарали да включат в тази забележителна изложба експонати, намерени в широки географски граници – практически от всички региони на страната. Многообразни са и обектите, откъдето произхождат те – селища, ямни комплекси, некрополи и пр. Благодарение на усърдната работа на реставраторите, в експозицията са намерили място и образци от последните археологически разкрития през миналата година.
По-значим акцент в „Българска археология 2015“ е поставен върху праисторията. „От времето на палеолита може да се видят древни артефакти, открити при разкопките в пещерата Козарника. Много ценни са и представените находки от неолитните селища при Мурсалево и столичния квартал Слатина. Оттам произхождат два почти еднакви каменни амулета, които са едни от най-интересните експонати в изложбата – разказва ръководителят на отдел „Експозиции“ при НАИМ гл. ас. д-р Камен Бояджиев.
Той посочва и други редки праисторически предмети, подредени във витрините на музея – антропоморфни пластики и уникална фигурка на богинята майка, открити при разкопките край шуменското село Върбица, както и намерена край софийското село Извор при проучванията във връзка с изграждането на междусистемната газова връзка със Сърбия пластика, която специалистите свързват с неолитната култура Винча, развита най-вече на територията на западната ни съседка.
От времето на халколита пък са изложени артефакти от Провадия – Солницата, Аврен и Козарева могила. При разкопките през миналата година на обект в разградското село Каменово археолозите разкриха забележителна праисторическа работилница за кремъчни сечива с интересни находки, също представени в изложбата.
Раннобронзовата епоха е застъпена с бронзова брадва, намерена край Петърч, а късният бронз присъства в експозицията с красиви керамични съдове от некропола край видинското село Балей, както и с бронзов сърп, открит в праисторическо жилище, разкопано при проучванията, извършени покрай изграждането на околовръстния път на София.
От предримската античност е един изящен погребален венец, украсен с позлатени листа и керамични плодове, намерен в некропол, разкрит в предградията на древна Аполония. От възстановените разкопки на антична Сердика пък е представено съкровище от 3000 сребърни римски монети, явяващо се един от акцентите в „Българска археология 2015“. По-ценен обаче е керамичният съд, в който са открити парите – върху него е изписано име, за което се предполага, че е на собственика на имането.
Любопитни са и находките от античните градове Деултум и Августа Траяна, а също и от скалния град Перперикон, който изобилства от артефакти, датирани в широки времеви граници – от Късната античност до Средновековието. Особено рядък е фрагментът от римска военна диплома, на който археолозите попадат при разкопките на антична вила до с. Драговищица, Костинбродско.
Средните векове са представени в изложбата с монетна находка от ХІ-ХІІ в., оловни печати и керамични съдове от крепостта Дръстър (дн. Силистра), както и с резултатите от проучването на Банското кале край Панагюрище. Много са и накитите с разнообразна ювелирна изработка с произход от късносредновековния некропол с около 800 християнски погребения, разкрит при разкопките, осъществени покрай изграждането на Западната дъга на околовръстния път край столица.
„Въпреки че през миналогодишния археологически сезон нямаше впечатляващи открития като лъскави злата или монети, все пак находките от 2015 г. са изключително разнообразни и представителни, така че се получи една много мащабна изложба“ – обобщава крайния резултат Камен Бояджиев.
Римляните били най-добрите обучени войни на света от примери Гай Юлий Цезар с армията си изтощил в битки галската армия на Гето вожда-крал на Галия-Верценгеторикс-В годината на змията Гето е рикс-крал по Йордан Вълчев.За съжаление римляните завоювали Галия.Римляните сломили снажните,силни келти-гали,които отлично владеели меча,копието,спорта борба,но неслушали вожда си Верценгеторикс да са единни и загубили войната.По военна стрателия римските войни били почти непобедими в строй-костенурка-щит до щит и щит над щит-броня до шлем с насочени копия и мечове със стотици стрелци зад тях с лъкове.През 405 година от н.е.в Италия нахлули огромни маси на германските племена водени от вожда Рагадайс.Полу римлянина по майка и германец по баща римският военачалник патриция Стилихон с армия от римляни и роби разгромил нашественниците и убил вожда им.Римският войн-италиец учил на мишена от дърво и чувал с пълнеж от гръсти сеч и мушкане с меч,хвърляне на копие и стрелба с лък.Тренирали се борба и плуване в реки на римските войни.Германците били бързи и силни мъже майстори на хвърляне на копие в мишена и бой с меч.Римските войни и командири до Стилихон били способни войни и отлични тактици.След убийството на Стилихон от римският император в борби за власт-римската армия масово купувала на своя служба германци наемници.[bluescreen]
