България от години е във филма „Как ще ги стигнем румънците?”, но остава извън собствените си сценарии за борба с корупцията
Автор: Борислав Михайлов
Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер ни е приятел, няма съмнение. Потвърди го и при неотдавнашното поднасяне на голям брюкселски морков на румънския премиер Дачиан Чолош. Под „морков” разбирайте обещанието Румъния да бъде извадена от прословутия механизъм за сътрудничество и проверка (това е официалното име на мониторинга върху борбата с корупцията и организираната престъпност), но не веднага, а до края на мандата на сегашната комисия, който изтича през 2019 г.
Медиите разпространиха два варианта – къс и обширен – на думите на Жан-Клод Юнкер, с които потвърждава, че е приятел на България.
Казано с едно изречение, потвърждението звучи така: „Ако Румъния е готова преди нашите български приятели, очевидно е, че тя ще бъде извадена от механизма".
В малко по-дългия вариант цитираното обещание на шефа на ЕК се предшества от малко странното съждение, че „няма тясна интимна връзка между това, което наричам рамката на България и рамката на Румъния”. Следва описание на двете „рамки”.
„Румъния и България попаднаха под един и същ механизъм за наблюдение при влизането си в ЕС. Сега има пълно обръщане на резултата от страна на Букурещ, който изоставаше значително през 2012 г. Тогава току-що взелият властта премиер Виктор Понта доведе нещата до там страната му да бъде поставена под строго наблюдение. Три години по-късно, българската система продължава да буксува без особен напредък и дори със сериозен регрес в доста отношения, докато румънската очевидно постига напредък. Като пример за успех може да се посочи фактът, че самият Понта попадна сред разследваните и обвинени в корупция, и се наложи да подаде оставка”.
Екшъни „Made in Romania“
Всъщност под подозрение за корупция съвсем неотдавна попадна и румънският главен прокурор Тибериу Ницу и също му се наложи да подаде оставка. През ноември 2015 г. се оттегли вицепремиерът по въпросите на националната сигурност и министър на вътрешните работи Габриел Опря. По-рано, през март 2015 г. заради подозрения в злоупотреба с власт бе арестуван шефът на румънската Национална агенция за борба с корупцията Хория Джорджеску. Последва и оттеглянето му от поста. А буквално дни преди ареста на Джорджеску хвърли оставка финансовият министър Дариус Вълков, който бе обвинен, че е търгувал с влияние и е получил подкуп в размер на 2 млн. евро, докато е бил кмет на южния румънски град Слатина.
През февруари 2015 г. щракнаха белезници върху китките на хубавата Елена – депутатката Елена Удря, иначе бивш министър на туризма, кандидат за президент и дама, за която се е говореше, че е в интимни отношения с бившия президент Траян Бъсеску. На нея бяха повдигнати обвинения за търговия с влияние, подкупи, пране на пари и други смъртни политически грехове.
И ако продължим с връщането на часовника – през юни 2014 г. бе арестуван заради подкуп на съдии и прокурори Мирча Бъсеску – братът на тогавашния румънски президент Траян Бъсеску.
Толкова за „румънската рамка”, която наистина изглежда повече от впечатляващо. Безспорно северните ни съседи не си поплюват по отношение на своите управници. Това пролича още през зимата на 1989 г., когато разстреляха като кучета президента Николае Чаушеску и жена му Елена. Но в днешно време има немалко румънски политици и анализатори, които твърдят, че „рамката” всъщност обримчва преследване на политически противници и разчистване на сметки, нищо друго.
Дори и да не е така, непрекъснатите арести и оставки на министри и прокурори, както и периодично избухващите в Румъния огромни корупционни скандали, доказват наличието на нерешени проблеми с подкупите по високите етажи на властта и борбата с организираната престъпност, а не показват низ от успехи. Поради което и Жан-Клод Юнкер поднесе на новия румънски премиер „морков” в целофанче с обещанието, че прекрасният плод-зеленчук все ще бъде изяден в идните три години.
Многословното припомняне на бисерите във филмографията на румънските антикорупционни екшъни е заради многото български поклоници на съседския модел, сред които е и вицепремиерът Меглена Кунева. Тя, както е известно, от дълго време претендира да е първата дама на борбата с корупцията в България. Идеята й да създаде нов супер-мега-гига-БОРКОР, който да работи включително и по анонимни сигнали, веднъж бе отхвърлена от сегашния парламент.
Неотдавна вицепремиерът и министър на образованието и науката огласи ново свое хрумване – назначаването във всяко министерство на зам.-министри с ресор „Борба с корупцията”. Предстои и нов опит да се вкара в пленарна зала прословутия проектозакон на Кунева за борба с корупцията.
Има ли български път за излизане от рамката
Но вместо да си играем на спомени от бъдещето, е по-добре да се опитаме да потърсим своя български път за излизане от мониторинговия механизъм. В това дирене би било добре да приемем като опорна точка казаното от Жан-Клод Юнкер, че няма тясна интимна връзка между това, което председателят на ЕК нарича „рамката на България” и „рамката на Румъния”.
Редно е да се каже и още нещо – според мнозина, вече са изчерпани възможностите на този мониторингов механизъм да повлияе на действителното състояние на борбата с корупцията по високите етажи и организираната престъпност. Ако е за пред Европа и света – там си съставят мнението за България най-вече по данните от многото международни класации за нивото на корупцията (на „Трансперънси интернешънъл”), за върховенството на закона, за индекса на човешко развитие, за състоянието на пътната инфраструктура, за бизнес-климата, дори по статистиката за БВП на човек от населението.
В този смисъл отпадането на механизма за сътрудничество и проверка – когато и да се случи това – ще има по-скоро ролята на външен индикатор за българските граждани, че страната им се превръща в нормална държава. И ако вътрешното усещане на българите изпревари външната оценка, то тя на практика няма да има никакво значение.
Следователно цялата работа остава за нас и на родна почва. В „рамката на България” първостепенен проблем е състоянието и управлението на съдебната система. При цялото дължимо уважение към независимата съдебна власт, тя и съдебното правителство в лицето на ВСС от години са постоянен източник на скандали, в това число и корупционни.
Затова и малцина са изненадани от присъствието в списъка на вложителите в КТБ на 184 съдии, 152-ма прокурори, 72-ма следователи, на 28 бивши и настоящи членове на Висш съдебен съвет. И съвсем няма учудени от реакцията на председателя на Етичната комисия на ВСС Ясен Тодоров, който преди дни заяви, че покрай КТБ неоснователно отново се лепва петно върху съдебната система.
Работим за самите себе си
Предстоят промени в Закона за съдебната власт, които трябва да отразят гласуваните промени в Конституцията. Имаме нов правосъден министър, комуто няма да е никак лесно и поради това, че предшественикът на Екатерина Захариева – подалият оставка Христо Иванов – наистина направи чудеса от храброст, за да конфронтира законодателната и изпълнителната власт със съдебната. Сега никоя от тези три власти не може да се похвали със съществено одобрение, което да надвишава дори половината от неодобрението към работата на институциите, камо ли да разчита на кредит на доверие.
Би могло да се каже, че са нужни обществени поръчки за повишаване на доверието на българските граждани в институциите и държавата. Преведено това означава „избори”, но в последните години и тази форма на подновяване на договора между гражданите и управляващите не дава очакваните резултати.
И като казахме „обществени поръчки” – веднага замириса на много милиони, повече от милиард и половина. В началото на седмицата премиерът Борисов прекрати търга за два лота на АМ „Хемус”, чието строителство ще струва над един милиард лева с ДДС. На 17 февруари по разпореждане на Борисов бяха прекратени още няколко обществени поръчки на обща стойност над 700 милиона лева с ДДС.
В два от анулираните търгове победители бяха фирми, които от години (най-вече в медийни публикации) се свързват с депутата от ДПС Делян Пеевски, въпреки че той самият категорично отрича това. Освен това, премиерът Борисов поиска, а финансовият министър Горанов предприе стъпки за разсекретяване на доклада на консултантската фирма „Aliks partners“ за КТБ, което също има много общо с Пеевски, поне според твърденията на мажоритарния собственик на банката Цветан Василев.
Развод ми дай…
В тази връзка политологът Даниел Смилов направи много интересен коментар. „Борисов изглежда разбира, че сдвояването му с Пеевски е пагубно за него и за ГЕРБ.
Това е добра новина и дано това да е обяснението за решенията за автомагистрала „Хемус” и евентуалното публикуване на международния доклад за КТБ”, отбеляза експертът. Според него е очевидно, че ДПС – с корпоративната си клиентела, порциите и „отровните” медии – са вече неприемливи за ЕС, а днес вече и за Турция.
Даниел Смилов предполага, че цялата история с Местан е всъщност опит за спасяване на корпоративната опашка на ДПС, която мнозина у нас и нашите партньори от ЕС настояват да бъде „отрязана“.
„Остава да видим обаче кой ще надделее, защото борбата продължава. Ако Борисов е сериозен в смяната на посоката по отношение на Пеевски, ако прекрати държавното фаворизиране на определени бизнеси и медии, ако се откаже от „балансирането“ между корпоративните ДПС структури, ЕС и реформаторите – би трябвало да бъде подкрепен”, казва още политологът.
Нека повторим, че този коментар бе направен преди спирането в сряда и четвъртък на още обществени поръчки за близо 900 милиона лева с ДДС. Часове по-късно Бойко Борисов написа на страницата си във „Фейсбук”: „Призовал съм министрите всички процедури с обществени поръчки да се правят така, че да е ясно и да отпадат всякакви съмнения за това дали е защитен общественият интерес и публичните средства, или не. Не искам да има каквито и да било подозрения, че нещо с поръчките не е както трябва”.
Няма съмнение, че така ще се очертае една по-добра „българска рамка” от онази, за която говори Жан-Клод Юнкер.
Анализирай това
„Съдебната реформа е едно просто нещо – привеждане на институциите на съдебната власт в състояние на практика да поемат отговорността да гарантират върховенство на правото и да се борят с корупцията по високите етажи на властта, включително в своите собствени редици“.
