Участието на загорци в Освободителната война

Автор: Стоян Калпушков

Предният отряд на ген. Гурко, който предприема набези към Казанлък, Нова Загора и Сливен, е подпомогнат от известния и легендарен хайдушки войвода Панайот Хитов. Неговите пратеници разузнавачи донасят точни сведения за турските войски към Нова Загора, Сливен и Карнобат.
Ген. Гурко решава да разгроми турците при Нова Загора и съставя смел план – през Казанлък и Хайнето да нападне Нова Загора. На 30 юли той я завладява без да влиза в решително сражение. 

В Освободителната война (1877-78 г.) от Нова Загора и околията загиват над 3600 души, предимно мирни хора. Изгорени са 1900 къщи, 246 големи здания и училища, 35 църкви. Опожарени са над 30 селища, други 7 частично са пострадали.
На 27 юли 1877 г. в с. Гюлни махле (дн. Любенова махала) в двора на църквата „Св. Георги“ са посечени 1013 души – 92 от селото и 921 от околните села, събрани тук с надежда за оцеляване.

В с. Торлак махле (дн. Загорци, Новозагорско) – селото на „един от най-знаменитите български войводи“ Панайот Хитов, Димитър Калъчлията дава скъпи жертви в Освободителната война (1877 – 78 г.). На 22 юли турците, укрили се в Загорци, се разделят на четири групи за обир. Започва жестока разправа с мирното население. При опит на обирджиите да спуснат в кладенец Никола Урумов, за да го удавят, Петър Котев, от рода на Калъчлията, удря с кол злосторника Сали Пехливан, който пробожда в рамото П. Котев. Селяните, които гледат схватката, с тояги и голи ръце повалят турчина и го убиват.
Уплашени от случката, другите от шайката се събират в края на селото и побягват. Убийството на турчина принуждава загорчани да напуснат селото си. Една част от тях се отправя за с. Крива круша в Средна гора. Бягащите от долната махала не успяват да се укрият – те са спрени от идващите от юг черкези.

Започва жестока разправа със загорчани – свободолюбиви и смели планинци. Пръв жертва на черкезките шайки става даскал Филип, учител в Торлакмахленското школо, убит между с. Събрано и Хан Аспарух, на път за Стара Загора, отивайки да се включи в опълчението.
Изчезва и даскал Петър Сивков, основател на школото в родното си село. Между първите убити са и Петър Терзиев, Слав Ганев, Иван Харачерев. Група, начело с Митьо Байрамов, разваля жп линията при с. Богданово. Трифон Кръстев, Кънчо Атанасов, Христо Зайков, Нейчо Колев, Петър Камбуров и още загорчани преследват ранените турци, бягащи от сражението при Стара Загора.

Много жестокости изпитват жителите на Загорци. Хората искали да приберат оцелялото жито – жътвата била „със страх“. Бягащите турци, татарски и черкезки шайки често нападат жътварите, обират ги и ги измъчват...
Разпилените загорчани прекарват зимата в Търновско, Свищовско, Русенско, а след разгрома на турската армия започват да се завръщат в родното си село. Укрилите се в землянки около р. Азмак и Сазлийка плахо се прибират към домовете си. Селото – изгоряло частично, както и църквата, осветена от Иларион Макариополски, през септември 1874 г. подслонява по няколко семейства. Глада на измъчените оцелели загорчани уталожвала царевицата, заварена от зимувалите турци. На мястото на изгорелите къщи селяните изграждат жилища от плет, измазани с кал, покрити със слама, които се запазват до към 1900 г.

Тъжната равносметка е – убити от турците 21 селяни, починали в Северна България 40, десетки са изчезналите, станали жертви на жестокост и мизерия.
В Българското опълчение участват Добри Пенев и Михаил Пенев от с. Загорци, Новозагорско. Те получават множество ордени и награди от руското командване и по-късно от освободена България – признание за проявена храброст и себеотрицание.
В Одрин, дни преди уредбата на българската държава, в средата на март 1878 г. е убит Петър Сивков, баща на Диньо Сивков, председател на революционния комитет в Нова Загора, основан лично от Васил Левски.
Дългоочакваната свобода е мъчително изстрадана от жителите на новозагорското село Загорци, с цената на скъпи жертви, загинали за свободата на своята родина.


В категории: Войни за освобождение