Къде се пазят архивите на Османската империя

Автор: Иван Петров

Един от най-големите архиви в света е разположен в самия център на Истанбул. В него се пазят документите от времето на Османската империя.
Много са тайните, които крият тези огромни хранилища. Със стотици години тук са събирани документи буквално от всички страни на света и някогашната Османска империя. На рафтове с дължина 17 километра се съхраняват дипломатическа преписка и тайни послания, вербални грамоти, секретни планове и донесения, карти, схеми и планове на военни действия. Те са разположени в пронумеровани папки, като броят на архивните единици надхвърля 100-150 милиона. Един човешки живот няма да стигне, за да се изчетат всичките.

През 2013 г. обаче турските медии писаха, че една четвърт от документите, отнасящи се до периода на Османската империя, са в негодно състояние. Минимум 25 на сто от 150 милиона такива бумаги, пазещи се в архивите на Турция, вече не подлежат на възстановяване.
Както припомнят агенциите, част от документацията тайно е изнесена зад граница, а тези архиви, които турците са успели да си върнат, се оказали в по-добро състояние от тези, които се пазят в библиотечните фондове на югоизточната ни съседка.

Като примери са посочени изпратените преди време по погрешка в България 2 милиона документи от османския период, които се оказали в прекрасен вид. Във Франция са изнесени незаконно към 600 хиляди архивни материали.
Твърди се, че през 1999 г. в замяна срещу най-обикновена копирна техника Грузия предава на Турция 4 хиляди исторически документа и 83 снимки, доказващи унищожаването на мирното турско население от страна на руснаци и арменци!
Според официални източници от Анкара, днес документи, отнасящи се до периода на османското владичество, има в архивите на 38 страни по света.

През 2013 г. в Турция бе одобрен проект за дигитализация на абсолютно всички османски бумаги, намиращи се в многобройните музеи на страната, за да се избегне по-нататъшната загуба на тези ценности. По време на реализацията на проекта ще бъдат цифровизирани и качени на специален държавен сайт 96 милиона укази и 370 хиляди счетоводни книги, отнасящи се до османския период. Едно от предимствата на дигитализацията ще е архивирането и подреждането на ценните исторически записки.

Представители на турския държавен архив признават, че към този момент на отчет се водят едва 60 % от 150-те милиона архивни материали от времето на Османската империя, а за включването им в каталог и подготовка на електронния им вариант ще са нужни минимум поне 70 години работа. Заговори се и за изграждането на ново здание, където да се съхраняват ценните документи.

Какво всъщност представляват османските архиви? Това е една огромна колекция, в която влизат централните държавни архиви на Османската империя, съдържащи документация, свързана с дейността на висшите държавни учреждения (канцелариите на султана, великия везир, различни министерства и ведомства, тяхната преписка с провинциалните органи на управление, личните архиви на султаните и отделните висши сановници и т.н.).

Всички тези документи се пазят в седем сгради, разположени в Истанбул. Към всички 150 милиона съхранявани архивни единици трябва да се добавят още 120 хиляди документа, намиращи се в музея на султанския дворец „Топкапъ“. Част от документите на военното ведомство през републиканския период са пренесени в Анкара. Голямо количество архивни материали се намират и в музеите в различни градове, явяващи се някога центрове на вилаети в бившата Османска империя. Тези колекции обаче не се включват в понятието „османски архиви“.

Първоначално архивът на османската държава се е намирал в Бурса – първата столица на османците. През първата половина на ХV в. той е пренесен в новата столица Адрианопол (дн. Одрин), където е настанен в султанския дворец.
След превземането на Константинопол през 1453 г. архивите, заедно с другото имущество на султанския двор, са преместени край Босфора. Те са обявени за част от султанската хазна и за собственост на падишаха. Архивът получава названието дефтерхане – помещение за тефтери.

От средата на ХVШ в. в структурата на османската бюрокрация настъпват сериозни промени, свързани с преместването на центъра на политическата власт от двореца и залата за заседания, наречена Диван, в резиденцията на великите везири. Всички османски висши административни органи – такива като Палатата на вътрешните и външните работа, Дивана и неговите секретари с обслужващия апарат – са хвърлени в резиденцията „Баб и Али“. Преместени са и архивите, за които в двореца на Великия везир било построено отделно здание.

Архивната служба наново е реорганизирана по време на реформата, наричана Танзимата. За съхраняването на архивните материали е сформирано ново учреждение, което получава названието „Хазине и еврак“ – „хранилище за документи“.
Преобразованията, свързани с архивите, продължават чак до първите години на ХХ в. и са прекъснати с началото на Първата световна война.

След образуването на Турската република, през 20-те и 30-те години на миналия век са приети редица постановления, в съответствие с които е утвърден статутът на архива като държавно учреждение. Той става подчинен на първия заместник министър-председател. На 27 февруари 1982 г., в съответствие със закона за преобразуване на министерствата, архивът минава в подчинение директно на премиера и започва да се нарича „Османски архив при Кабинета на премиер-министъра“ (Başbakanlık Devlet Arşivleri Genel Müdürlüğü).

Османските архиви се смятат за едни от най-богатите в света. Те представляват голяма ценност не само от гледна точка на историята на Турция, но и на много други народи, влизащи по различно време в състава на империята на османците.


В категории: Международна политика , Горещи новини