Турция „изтъргува“ бежанците срещу 6 милиарда евро

След 12 часа тежки преговори в Брюксел Турция и ЕС се споразумяха във вторник югоизточната ни съседка да започне да приема обратно нелегалните мигранти, тръгнали от нейна територия към вътрешността на Стария континент. Съгласно договореното, за всеки нелегален мигрант, който Европа върне, ще трябва да „получи“ по един сириец от лагерите в Турция. Целта е да бъдат обезсърчени тези, които плащат на трафиканти, и успокоени легално пребиваващите истински бежанци от Сирия, настанени в бежанските центрове. 

По думите на турския премиер Ахмет Давутоглу, страната му вече подслонява 2,7 милиона бежанци, основно от Сирия и Ирак, в сравнение с 2,2 милиона преди три месеца. За справяне с мигрантската криза Анкара ще получи от Европейския съюз 6 милиарда евро, вместо първоначалните три. Сумата трябва да бъде изплатена до 2018 г., а споразумението се очаква да бъде финализирано на редовния Европейски съвет в края на следващата седмица. На Гърция ще бъдат предоставени 700 милиона евро.

Междувременно чешкият президент Милош Земан подхвърли на гърците идея, родила се в главата на негов съветник, да разменят мигрантите срещу външния си дълг. Замисълът, който Земан окачестви като „удрящ два заека с един изстрел“, е южната ни съседка да изгради на своите острови центрове, в които да бъдат депортирани мигрантите, връщани от Европа. Чрез управлението им Атина ще може да изплати иначе несъбираемия си външен дълг, уточни държавният глава на Чехия.
Ахмет Давутоглу пък успя да извие ръцете на европейските лидери и да договори също падането на визите до страните от ЕС за турските граждани. Това ще стане още от 1 юли.

Процесът на визова либерализация в никакъв случай няма да е в ущърб на фундаменталните принципи на Евросъюза – заяви председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер. А президентът на Франция Франсоа Оланд, който обаче открито е против бързането с тази стъпка, не пропусна да уточни, че за отмяната на визите между Турция и ЕС Анкара първо трябва да изпълни 72 изисквания.
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск пък отбеляза, че дните на незаконната миграция към Европа са приключили“, предаде Reuters.

Той съобщи още, че въпреки това 28-членният съюз не може да бъде „безразличен“ към опасенията около свободата на словото в Турция, след предприетите действия срещу водещия опозиционен вестник „Заман“.
„Голяма част от това, което се надявахме да стане, стана – намерихме компромис между европейските държави и Турция. Много са недоволните, нищо по-добро към момента не може да се направи“, коментира премиерът Бойко Борисов след края на срещата, цитиран от бТВ.

Той допълни, че и ние сме поставили изискване и на нас да се отпуснат пари, тъй като полагаме огромни грижи и демонстрираме как се пази шенгенска граница. „Всички колеги отчетоха, че България в момента е еталон в тази област“, посочи Борисов.
След срещата в Брюксел Давутоглу потвърди, че страната му е готова да приема обратно всички нелегални мигранти, независимо от тяхната националност, пристигнали в държави от Евросъюза от югоизточната ни съседка. В замяна ЕС ще приема от Турция сирийски граждани, които има право на политическо убежище.
Единствено германският канцлер Ангела Меркел се обяви против затварянето на мигрантския маршрут през Западните Балкани.

Договореностите от Брюксел намериха широк отзвук в турската преса. Един от водещите вестници край Босфора излезе със заглавие „5 предложения на Турция за справяне с мигрантската криза, 7 искания от Европа", обръщайки внимание и на исканията на съседите за ускоряване на предприсъединителните преговори за членството в ЕС.
Вестник „Хюриет" отбелязва, че турският премиер Давутоглу е настоял за точен график за преселване на сирийските бежанци от Турция директно в Западна Европа срещу всеки върнат мигрант от европейска територия. Анкара очаква също публична подкрепа за намеренията си с военни средства да наложи зона за сигурност във вътрешността на Сирия, където да бъдат връщани част от нейните граждани.

Има мнения и че предложенията са били изненада за лидерите на ЕС.
„НАТО ще засили операцията по мониторинг на миграцията в Егейско море“, заяви генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг. След среща с Давутоглу той съобщи, че корабите на Алианса, участващи в операцията, вече са започнали да действат в териториални води на Гърция и Турция.
Целта на операцията ще остане само наблюдение на ситуацията, при което корабите на НАТО ще връщат обратно в Турция спасените в морето бежанци. Военноморска група на северноатлантическия пакт бе изпратена към Егейско море в началото на февруари, но едва в началото на тази седмица Анкара разреши на корабите й да навлязат в турски води.

Покрай тези събития от германската полиция заявиха, че престъпността в страната на предлагащата щедро гостоприемство на мигрантите фрау Меркел се е увеличила драстично и се очаква тя да нарасне още повече заради увеличаващия се със запролетяването мигрантски поток.
Това съобщи „Шпигел онлайн“, позовавайки се на доклад на правоохранителните органи в Германия. Данните в него сочат, че се увеличава броят на престъпленията, свързани с физическо и сексуално насилие, както и кражбите, и търговията с наркотици. Недоволството от мигрантския поток в Германия може да нарасне, едновременно с това съществува опасност и от радикализиране на самите мигранти, предупреждава документът. 

В него се изтъква още, че са регистрирани стотици случаи на агитация на ислямисти в пунктовете за настаняване на пришълците от Азия и Близкия изток.
Полицията допуска също, че е възможно да се засилят нападенията срещу имигранти и усилването на крайнодясната риторика. Федералното ведомство за наказателните дела (BKA) се опитва да установи от есента на 2015 г. как мигрантската криза се отразява върху равнището на престъпността в Германия.

По последни данни на BKA сред регистрираните през 2015 г. в страната 1,1 милиона мигранти има заподозрени за извършването на над 200 000 престъпления, като повечето от тях се свързват с кражби, рекет и фалшифициране на документи. Около 18% се отнасят до отправяне на заплахи и нанасяне на телесни вреди, под 1% са тези, отнасящи се до упражнено сексуално насилие. От ведомството обаче уточняват, че тези данни не са пълни, защото някои федерални провинции не фигурират в документите на ВКА.


Ако плановете проработят

Ако договореностите между Анкара и ЕС започнат да се реализират, тогава да се качиш на лодка от турския бряг, с цената на всичките си спестявания и често и живота си, вече няма да бъде гаранция за добър живот в Германия, а за скоростно връщане в Турция. По думите на Брюксел, върнатите, които са опитали нелегално да стигнат до Европa, ще бъдат „последните на опашката за легално презаселване" – отбеляза „Ройтерс“.
„Трябва да прекъснем връзката между това да се качиш на лодката и това да получиш живот в Европа“, заявиха лидерите в Брюксел.

Предишен план на ЕС предвиждаше депортацията в Турция на онези, които имат минимален шанс да получат бежански статут – например пакистанци и северноафриканци. Тези разграничения обаче често също се оказват проблемни. Според новия план дори сирийците и онези със силни шансове да бъдат признати за бежанци ще бъдат веднага връщани в Турция, демонстративно ескортирани от военните кораби на НАТО.

Да върнеш тълпи, които през последната година наброяваха до 20 000 дневно, изглежда трудна задача, но европейските дипломати смятат това за правилен начин на първо време хората да бъдат обезкуражени да предприемат пътешествието. За всеки сириец, върнат от гръцки остров, друг сириец ще получи възможността за легален и безопасен транспорт към Европа. Вероятно броят на тези хора няма да бъде висок, ако стратегията да се спрат потеглянията с лодки действително проработи. Правилно изпълнена, тази стратегия би могла да прекрати и кризата, която подложи под риск Шенгенската зона – коментират световните агенции.


В категории: Международна политика , Горещи новини