Как едни британци оказаха безкористно помощ на непознат българин
Автор: Никола Филипов, Лондон
На десетина метра от входа на една гара в южната част на Лондон ме пресреща възрастна англичанка и казва, че влакове нямало да има заради някакъв инцидент. Пита ме накъде съм тръгнал. След като казах, че съм накъм центъра, покани ме да я последвам.
Вървейки, обменяме си по някоя реплика, и разбирам, че мъжът й ще ни закара до Кройдън, откъдето влакове за Лондон бридж има на всеки четвърт час.
А на въпроса ми не се ли страхува да ме вземе и мен като непознат, тя ме огледа и каза, че не приличам на терорист. Имал съм добродушен външен вид. И като обяснение или оправдание за постъпката си ми изтъква стара английска поговорка: „Помогни на съседа си днес, за да ти помогне утре и той!“.
Каква мъдра поговорка! Затова англичаните са преуспявали.
У нас, относно съседите, имаме противоположна българска поговорка: „Не аз да съм добре, ами Вуте (т. е. съседът) да е зле!“.
И така, пристигайки пред „Макдоналдс“, на стотина метра от гарата. До нас спря кола. Отваря предната врата благодетелката ми и казва на мъжа си, че този господин е също накъм центъра. След което ме поканиха да вляза. Тръгнахме и аз се замислих дали като пристигнем на гарата няма да ми поискат пари като за такси, но си замълчах. Мъжът й само ме попита къде живея, обясних и с това задоволих любопитството им. Пътувахме десетина-петнайсет минути, защото трафикът по улиците бе немалък. А на гарата слязохме с жена му и пак тръгнахме заедно.
Във влака седнахме един срещу друг. Оказа се, че и двамата ще правим еднакво прехвърляне на Лондон бридж, тоест ще продължим в една посока и след крайната ни спирка. Тя се позаинтересува откъде съм, вероятно заради балканския ми акцент. Каза, че отивала на някакво парти на „Кингс крос“. А аз точно там пък щях да сменям линията на метрото.
Похвалих се, че внучката ми тъкмо е получила резултатите от изпитите за елитно средно училище, в което е класирана в челната десятка измежду хиляди кандидати. Спътничката ми позна училището, в което щяхме да запишем внучката. А като споменах, че съм любител писател и дори имам издадена книга на английски език, то с голяма радост записа заглавието й с обещание да я купи от „Амазон“ още на следващия ден.
Разменихме си имейлите и се разделихме като приятели.
Чудя се защо ли смятаме англичаните за студени и необщителни хора. Премислям, премислям и ми се струва, че българка не би постъпила така. Защото освен всичко друго, щеше да има и задни мисли, ревност от съпруга й, завист и какво ли още не.
Англичанката не можеше да очаква реванш от мен, отплата от някакъв си непознат човек. А мъжът й откъде-накъде ще вози и чужд мъж, когото жена му забрала със себе си от гарата?!
Но проявената човещина неминуемо поражда ответни човешки признания и благодарности. Жената ми даде един урок по хуманност и благородство, които няма как да не ми повлияят положително. И двамата изпитвахме радост и удовлетворение от запознанството и приятното ни събеседване.
Дано тази английска поговорка се разпространи и в България, дано се заразят от нея поне българите, завръщащи се от чужбина! Защото помощта притежава свойствата на бумеранга – завръща се там, откъдето е тръгнала. За да ти помагат, трябва и ти да си помагал!
G-N FILIPOV I V BALGARIJA SI IMAME PODOBNI POGOVORKI:NE SE RADVAI KOGATO VALK
VLEZE V KOCHARATA NA SASEDA,ZACHTOTO UTRE MOZE DA VLEZE V TVOJATA.I,,NE POZELA-
VAI NA BLIZNIJAT SI TOVA,KOETO NE ISKACH DA TI SE SLU4I NA TEB,,.NO ZA SAZALENIE
VSE PO RJATKO SE SECHTAME DA GI PRILAGAME V ZIVOTA.A NJAMA PO 4OVECHKO KA4ESTVO
OT 4OVECHTINATA.NO E I VAPROS NA LI4NA KULTURA.A I VSJAKO PRAVILO SI IMA IZKKJU-
4ENIE:DIZRAELI,4AR4IL I SEGA KAMERAN.
