България е най-застрашена от безвизовото пътуване на турците в Европа
Автор: Стефан Солаков
Както писахме в предишните издания на вестник „Десант“, външната политика не е за всяка уста лъжица. Българската дипломация сериозно пострада през годините на т. нар. преход, защото й бе наложена насилствена смяна на предишния тоталитарен модел, довела до дългогодишен хаос в системата на международните ни отношения.
В този важен сектор може би се състоя единствената истинска реформа, която, за голямо съжаление, вместо да изпише вежди, извади очите на външнополитическия авторитет на нашата държава.
Рязката смяна на курса на българския дипломатически кораб и пренасочването му от съветския към западния килватер предизвика истинска буря в системата на външната ни политика.
Типично по български промените стартираха с истинска сеч на старите кадри и замяната им с напористи келеши, брадясали и неугледно наметнати с оръфани дрешки. Единствените им „експертни“ препоръки бяха двата щръкнали пръста и бойният вик „който не скача, е червен!“.
От този тъжен период на „младотурците“ в българската дипломация ще запомним странната фигура на тогавашния премиер Филип Димитров, изтъпанчен на Голанските възвишения и съсичащ с един удар дългогодишните постижения на нашите правителства в контактите им с арабския свят.
Подведен от своята семитска кръвна група, шантавият Фил направи тогава недопустим реверанс на Израел и нанесе фатални щети на нашите икономически и политически връзки с над 20 държави в Близкия изток и Северна Африка.
Всички по-нататъшни злини, които долетяха до нас от ислямския Ориент, започнаха именно с идиотщините на премиера Димитров, по-късно възнаграден с високи национални и международни постове, за да стигне днес до Конституционния съд на България, където продължава с налудничавите си изпълнения, ако се съди от последните, макар и оскъдни, новини от цитаделата на нашето правосъдие.
Спомнете си, уважаеми читатели, за осемгодишната драма на българските медици в Либия, където отмъстителният диктатор Кадафи не можа да прости изневярата на политическите му авери в София от времето на Тодор Живков.
Злопаметни се оказаха и други бивши „другари по оръжие“ на България, на които тя години наред доставяше не само военна продукция за техните локални войни, но и изключително ценна технологическа помощ за осъществяването на фундаментални проекти на тяхната икономика.
Атентатът в Сарафово, който разтърси нашата общественост и ни постави на картата за международния тероризъм, също беше своеобразен протест на мюсюлманите от Близкия изток срещу драстичната преориентация на София по посока на Израел и срещу нарушаването на така уважавания преди години баланс на българската дипломация в отношенията й с враждуващите араби и евреи.
За благодарност днес Тел Авив непрекъснато ни играе мръсни номера, стигащи понякога до откровена наглост, недопустима между толкова „близки приятели“, за каквито премиерът Борисов е обявил управляващите в Израел.
Непосредствено след визитата на нашия министър-председател при любимия му авер „Биби“ Нетаняху, еврейските тайни служби му подхвърлиха в центъра на София тялото на убития палестинец Омар Наиф, живеещ мирно със семейството си у нас повече от 20 години.
Независимо от прегрешенията на този чужд гражданин, когото палестинците от своя страна тачат като национален герой, „подаръкът“ на Мосад за бате Бойко беше повече от дебелашки, както и демонстрация на арогантно незачитане на българския суверенитет.
Нещо подобно се случи и след атентата в Сарафово, когато израелските агенти елиминираха нашите следствени органи и се разпореждаха на българска територия като у дома си.
Дори принудиха Цветан Цветанов, тогавашен министър на вътрешните ни работи, да излъже относно поръчителите на атентата и да нарочи за престъпници неудобни за Тел Авив бойци срещу еврейската окупация в Близкия изток.
Убийството на палестинеца ни припомни и други загадки, свързани с намесата на чужди държави в нашите вътрешни работи. Мистериозната смърт на Ахмед Емин, т. нар. „мъжка секретарка“ в сараите на Доган, продължава да е обвита в тайнственост и да подклажда убеждението, че чужди шпиони вършеят безнаказано на българска територия.
Укриването на Лютви Местан в турското посолство и нахалното поведение на анадолския посланик и на неговия дипломатически башибозук у нас също са доказателства за безпомощността както на Външното, така и на Вътрешното ни министерство да се справи с тези международни престъпници, укриващи се зад Виенската конвенция и консулските си привилегии.
Като капак на всичко веднага след скандалите с „имунизираните“ анкарски шпиони българският премиер получи заплашително писмо, придружено от боен куршум, което трябваше да му подскаже, че освен „събирач на трупове“ бате Бойко е напът да се превърне и в директна мишена на чуждите бандити.
За да се измъкнат от дипломатическото тресавище, в което ни натикаха всички кабинети, управлявали България след 10 ноември 1989 г., днешните ръководители на държавата трябва незабавно да се освободят от раболепния си стил в международните контакти. Ясни и твърди позиции и никакви килифарски усуквания, когато на карта са поставени интересите на Отечеството!
„Сърцето ми се къса като ги гледам“, едва ли не проплака премиерът Борисов, обсъждайки с наши журналисти съдбата на прииждащите към Европа бежанци. И типично в негов стил се скара на родните репортери, че „подкокоросват“ мигрантите и едва ли не ги канят да минат през България.
Никой от навиканите новинари не се сети да контрира Величеството Борисов и да го запита защо не се изрепчи той и на другия си „голям приятел“ Давутоглу? Директно да го запита докога ще си играе със съдбата на бедстващите нещастници, използвани от Турция за престъпен държавен рекет по отношение на Европа.
Франсоа Оланд, президент на Франция и една от най-авторитетните персони по върховете на ЕС, наскоро заяви следното: „На Турция не трябва да се правят отстъпки за човешките права или за промяна на досегашните критерии относно визовата либерализация за нейните граждани“. Точно и ясно!
Какво прави обаче нашето правителство? Ами, ослушва се! Като глуха кучка, както гласи една народна поговорка. На нас, българите, най-много трябва да ни пука от падането на визите за турските ни съседи. Защото Оланд и неговите франсета са в дъното на Стария континент, докато анадолските орди вече „поят конете“ на граничната река Марица и се канят да прегазят България още това лято.
Само безумци могат да се скрият в такъв момент под удобния юрган на европейското „партньорство“ и да чакат Брюксел и фрау Меркел да им свършат работата като осигурят българските национални интереси.
Да делегираш суверенитета на нашата държава в ръцете на европейските чиновници е престъпление, за което давност няма да има и този факт трябва да виси като Дамоклев меч над главите на Бойко Борисов и неговите министри.
„Отвързването“ на турските „туристи“ и пропускането им безпрепятствено през нашата територия ще донесе неизброими вреди както за българската икономика, така и за националната ни сигурност.
„Спящите“ досега близо един милион потенциални български граждани от турски произход ще бъдат активирани от анкарските спецслужби и ще се намесят решително в политическия и духовен живот на нашата република. Застрашени са не само устоите на държавата, но и съдбата на цялата ни т. нар. политическа класа, която буквално ще бъде погълната и изплюта от новите османски нашественици.
И вестник „Десант“, и ТВ СКАТ от самата си поява в публичното пространство предупреждават нашата общественост за завръщането на съвременния Антихрист и за неговата зловеща сянка, надвиснала от югоизток. Хубавото е, че това наше самотно занимание през последните години днес е тема № 1 не само за медиите, но и за цялото ни настръхнало пред реалната заплаха Отечество.
Сега е ред на нашите политически избраници да покажат на своя народ, че наистина са негови представители във властта и да опазят родината от пълзящото към нея чудовище на османския реваншизъм.
ami az sam na mnenie patriotishnite balgari da imat i diplomatishni nashini na izkasvane na mnenia naprimer she nie balgarite bivsh bulgaristan ,vapreki 500 godini tursko-osmansko-sultansko robstvo igo okupazia kolonisazia vladeene neshelano prisastvie i neshelano sashitelsvo njamame negativni vredni otnoshenia kam nashite sasedi turskia narod koito zaedno s kurdskia narod shivejat v turzia zashtoto ot togava sa minali bliso 140 godini otkakto ni osvobodi zarska rusia ot tjah i shte se radvame na polesni targovski otnoshenia i taj kato sme v nato kakto i garzia imame i statut na nato darshava no az lishno ako imam dostatashno sobstveni pari vmesto da madruvam za politiki to bih si harshil parite ne za diplomazii politizi i politishki a po hubavite kurorti za hubavite gadsheta po plashnite barove
i za da ne mi preshi nikoj na dobrite mi namerenia i za da ne postradvat nevinni si kasvam vseki kakvoto dobro mi e pravil da se vrashta kam nego ot vid,,dvojno ogledalo,, vseki kojto mi e vredil da mu se vrashta ot vid ,,,trojo ogledalo ,,, a pri neisjasneni vredi i polsi dali e redno da se polsvat ,,,krivi ogledala,,to zavisi ot efekta na krivite ogledala
