Мулдавският манастир „Св. Петка“ спешно се нуждае от ремонт
Манастирът „Св. Петка Мулдавска” е горял много пъти през вековете и винаги е бил възстановяван. Сега чака да възкръсне и след последния пожар от 2010 г.
Светата обител е била опожарявана няколко пъти през вековете, като за последен път част от нея е изпепелена преди една петилетка
Автор: Иван Гащилов
Знае се, че манастирът „Св. Петка Мулдавска“ край Асеновград е построен в чест на българската светица, чиито тленни останки след странствания из редица наши градове сега се намират в град Яш. Днес той е в Румъния, но някога е бил в Молдавия, откъдето идва и назоваването на света Петка като Молдавска, а по-късно и като Мулдавска.
Светата обител, носеща нейното име, е един от големите български манастири. Той е изграден на една голяма тераса в северните склонове на Родопите. Отстои на 3 км от с. Мулдава (според една от версиите за произхода на името на населеното място, то е основано от преселници от Молдава, които го наименували с името на отечеството си, но има и хипотеза, че то произлиза от тракийската дума „мулдава“, означаваща „укрепено светилище", б. р.).
Кога е изграден първоначално манастирът, не се знае с точност. Предполага се, че това е станало още преди падането на България под турско робство. В „Кратка история на манастира „Св. Петка”, съхранявана в Държавния архив – Пловдив, се посочва годината 1360-а, но това не е потвърдено от нито един исторически извор. Иначе предположението почива на факта, че по време на управлението на Иван Александър (1331-1371 г.) се обръща сериозно внимание на църковните храмове и манастири. Царят е ктитор на Бачковския манастир.
По това време мулдавската света обител е опожарена, след което е възстановена през 1666 г. със средства на сливенски хайдути.
По-късно пострадва от чирпанските потурнаци. През 1793 г. отново е опожарена и възстановена пак през 1860 г. Поредният пожар връхлита манастира през 1821 г. и той е изграден отново през 1836 г. На мраморна плоча, поставена на стената му, с български букви е написано: „Тази света обител „Света Петка“, назоваема Молдавска, след окончателното й изгоряване, преустрои се пак наново във времето на негово преосвещенство св. Филипополски Г. Никифор и във времето на игумена Антим, свещеник Захарий и свещеници Солевски и Прокопий в лето 1836 г.“.
През есента на 2010 г. манастирът пламва отново. „Огромни горящи греди падаха от таваните. След тях каменни стени се срутваха“ – описва ужаса игуменката Юлита. Късо съединение изпепелява до основи 600 кв.м от обителта. Напълно изгаря библиотеката с ценни книжа, пет монашески килии, стаята на игуменката, гостоприемницата и параклисът. Спасени са църквата със стенописи от 1840 г. на Кръстьо Захариевич от Тревненската школа, скривалището на Левски, превърнато в музей, и северната част със стаите за наематели.
Със съжаление можем да направим тъжната констатация, че през робството манастирите ги палеха поробителите, а сега се палят от небрежност и безхаберие!
Още по-лошото е, че след това почти нищо не се прави за възстановяването на тази светиня. Ремонтът на ел. инсталацията е забавен със седем месеца. От Националния институт за паметниците на културата (днес наричащ се Национален институт за недвижимо културно наследство, б.р.) се очаквало да направят архитектурно заснемане за изработване на проект за подобрение, но до момента никой не се е появил – вдига рамене сестра Юлита.
Всички се молят манастирът „Св. Петка Мулдавска” да не последва съдбата на асеновградския метох. Той започна да се руши много отдавна и по различни причини Община Асеновград и управата на Бачковския манастир в продължение на доста години се уговаряха кой и кога да започне ремонта му. Накрая се стигна дотам от тази прекрасна възрожденска сграда да останат само основите.
